3. Гражданско-правна защита

Гражданско-правната защита на отношенията на културата е регламентирана в отделни закони. Тя се осигурява чрез сезиране на съда по исков ред. Един от способите е приложението на чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинило другиму. Тази законова разпоредба е обща за всички видове непозволени увреждания. Тя се изключва когато със специален закон се предвижда друг вид гражданск-оправна отговорност или отговорност, реализуема по друг ред.

За да се приложи чл.45 на ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:
а) наличие на извършено деяние;
б) деянието да е извършено виновно. В случая вината се предполага. Доказването на невиновност е в тежест на ответника по делото;
в) наличие на вреда. Тя може да бъде материална и морална. Материалната вреда се изразява в имуществена вреда или пропусната полза. Моралната вреда е налице, когато се засяга доброто име, честта, достойнството, професионалните и лични права и др. на едно лице.
г) наличие на пряка причинна връзка между деянието и вредата, т.е. вредата да е в пряка връзка с деянието, да произтича непосредствено от него.

Между другите специални искове са тези по чл.95 на Закона за авторското право и сродните му права. Носителят на авторското право или на сродно на него право може да иска от съда да постанови преустановяване на неправомерно използване на произведение и други обекти на това право; изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведени екземпляри на произведение, както и на всичко, което е предназначено за това или те да му бъдат предадени; изземване от употреба на презаписващите, възпроизвеждащите и декодиращите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения.

Гражданско-правната отговорност може да се реализира наред с наказателната отговорност, когато вредата е причинена от престъпление. Ако е налице престъпление от частен характер- когато обвинението се повдига и подържа от самото пострадало лице, в негово право е да реши дали да стори това или да се задоволи само с търсене на обезщетение за причинената му вреда. Друго положение е, че гражданско-правната отговорност не винаги се свързва с наказателната. Възможно е,по определени причини, едно лице да не бъде признато за виновно в извършване на престъпление (напримерпоради недееспособност) но това не отнема правото на пострадалия да реализира отговорността спрямо гражданско-отговорните лица. Налице е и правилото, че едно лице не може да носи едновременно наказателно-правна и административно-правна отговорност за едно и също деяние. Когато наказващия орган по ЗАНН констатира, че са налице данни за извършено престъпление, той е задължен да изпрати преписката на органите на прокуратурата, без да издава наказателно постановление. В случай, че спрямо лицето не се осъществи наказателна отговорност, преписката се връща на органа по ЗАНН с оглед търсене на административно-наказателна отговорност. Когато, въпреки посоченото, се издаде наказателно постановление, а след това се реализира наказателна отговорност спрямо нарушителя, следва да се предприемат правни действия за отмяна на постановлението. Принципът е, че за едно и също деяние не може да се носят и двата вида отговорност.