3. Йерархия на правните актове

Правните актове не са равностойни. Те се подреждат в йерархията съобразно силата на тяхното действие. На върха на тази йерархия и на цялата правна система стои Конституцията. Всички останали правни актове, в цялост и със своите норми, не могат да противоречат на конституционните норми. На по-долното стъпало са законите, а сред тях имат предимство тези, с които са ратифицирани международни договори(чл.5 ал.4 на Конституцията). На трето място се подреждат подзаконовите нормативни актове по следния ред: указ на президента по чл.100 ал.5 на Конституцията; постановления на МС; правилници; наредби; инструкции.
Министерският съвет издава постановления, когато с тях приема правилници, наредби или инструкции. С постановления се уреждат съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на изпълнително-разпоредителната дейност на МС.
Правилникът се издава за прилагане на закон в неговата цялост, както и за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Напр. понастоящем съществува Правилник за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на Закона за държавната собственост, на Закона за Конституционния съд и др. Общинските съвети приемат правилник за организацията на съвета и на общинската администрация. Такива актове приемат и висшите училища.
Наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен (напр. за организация на министерство, създадено съобразно Конституцията, за общинската собственост, приета от общинския съвет по силата на Закона за общинската собственост).
Инструкцията урежда реда за осъществяване на отделни дейности, регламентирани с акт от по-висока степен.
Законът за нормативните актове създава няколко основни правила относно издаването на нормативните актове, които имат принципно значение за нормотворческата дейност. Едно от тях е, че такива актове могат да се издават само от органите, предвидени в Конституцията. Те не могат да прехвърлят компетентността си по този въпрос на други органи. Законът е този вид нормативен акт, който трябва да уреди в пълнота всички обществени отношения, регулирани от държавата. В него трябва да се конкретизира материята, която трябва да бъде регламентирана от друг, последващ акт, който ще се издаде по приложението на закона. Обществените отношения от една област се уреждат с един акт. При нужда, той се допълва или изменя, без да се създава друг нормативен акт от същата степен. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
Посочените правила имат за цел да предотвратят стълкновенията между нормативните актове и осигурят тяхното единство.
Видовете тълкувателни актове зависят от органите, които ги издават- решение на Народното събрание, решение на Конституционния съд и др. Налице са и индивидуални правни актове на съдилищата, които съдържат тълкуване на закона или на друг правен акт-- решения и присъди на съдилищата по конкретни дела. Тълкуването има сила на присъдено нещо, но спрямо страните по делата и тези, които прилагат съдебния акт. На по-висока степен стоят тълкувателните решения на общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд. Те имат за предмет приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика и са задължителни за органите на съдебната и на изпълнителната власт.
В края на йерархичната стълбица на правните актове стоят тези на автономната воля на правните субекти, която има правна стойност в рамките на предходно изброените правни актове.