3. Обекти на авторското право

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП определя за обект на авторското право всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в девет точки са изброени, макар и неизчерпателно, различни видове обекти, което дава възможност под закрилата на закона да бъдат поставени и други, непосочени там обекти. В ал. 2 на същия текст пък са изброени в три точки произведения, които също се приемат за обекти на авторското право: преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

Определението дадено в чл. 3 от ЗАПСП е аналогично на разпоредбата на чл. 2 от Бернската конвенция.

Какво се разбира под понятието “творческа дейност”? ЗАПСП не съдържа отговор на този въпрос, макар че си служи с това понятие. Г. Саракинов приема, че такава дейност ще има, когато авторът е положил някакво интелектуално усилие (проявил е самостоятелна мисъл). Наличието на такова усилие има за цел да отдели произведенията от тези материали, които са продукт само на рутина без никаква проява на творчество, например размяната на писма между двама търговци.

Принципът е, че авторскоправната закрила не се разпростира върху съдържанието на произведението, а само върху художествената фирма. Затова, ако едно произведение използва сюжет на друго по-старо произведение от друг автор, но го развива по друг начин, това означава, че се е създало ново произведение. ЗАПСП в чл. 3, ал. 2, т. 1 посочва, че дори преработката на съществуващо произведение води до създаването на нов обект на авторското право.

II. ОБЕКТИ, ЗАКРИЛЯНИ ОТ ЗАКОНА

Като всички модерни европейски закони и нашият ЗАПСП е възприел смесения подход относно начина за възприемане на произведението. В чл. 3, ал. 1 на първо място са посочени отделните видове оригинални (първични) произведения, разделени според различните видове изразни средства, след това са поставени производните (вторичните) произведения и накрая – различните видове сборни произведения.

Оригинални (първични) са онези произведения, които са самостоятелни и не са създадени на основата на съществуващо преди това произведение. Ето кои произведения ЗАПСП счита за оригинални :

1. Литературни произведения са тези, които се изразяват чрез слово. Според изискванията на Директива 91/250 на Европейската общност от 14.05.1991 г. държавите-членки на съвета са длъжни да третират от 01.01.1993 г. в законодателствата си компютърните програми като вид литературни произведения. Същото изискване го има и в т.нар. Споразумение за ТРИПС и в Договора за авторско право на СОИС.

2. Музикални произведения. Те могат да бъдат разделени на музикални произведения с или без текст. В повечето случаи авторът на музиката и авторът на текста са различни лица, но между двамата автори не възниква съавторство, а всеки си остава носител на самостоятелно право върху своята част.

При обработките на музикални произведения, ако авторът подходи творчески, се приема, че се появява нов, самостоятелен оригинален обект на авторското право, докато аранжиментът е едно вторично произведение.

3. Сценични произведения. Това са произведения, които се изпълняват на сцена – драматични, музикално-драматични, пантомимни, хореографски и други. Обект на закрила е самата пиеса, опера, танц и др., а не всяка отделна тяхна постановка. ЗАПСП приема постановката за изпълнение, а не за произведение, защото в чл. 79 и чл. 80 режисьорът на сценично произведение се третира като артист-изпълнител, а не като автор. Музикално-драматичните произведения са единни и неделими, обикновено създадени в съавторство. Затова всяко използване например на операта може да стане със съгласието само и на двамата автори.

4. Филми и други аудиовизуални произведения. Филмите са най-разпространените аудиовизуални произведения. Според §2, т.12 от Допълнителните разпоредби под “аудиовизуални произведения” се разбира поредици от фиксирани върху какъвто и да е носител свързани изображения, озвучени или не, възприемани като подвижна картина и използвани по какъвто и да е начин, които отговарят на общите условия – трябва да бъдат произведения на изкуството и да са резултат от творческа дейност. Аудиовизуалното произведение е синтетично, в създаването му участват много лица, които помежду си се явяват съавтори. Това, което отличава филмите от сценичните произведения, е наличието на запис върху някакъв носител (лента ) и че се гледа на екран. Сценичните произведения се изпълняват “на живо”, те също се възприемат и зрително, и слухово, но ако бъдат например заснимани с видеокамера ще се появи ново произведение – аудио-визуално, производно от сценичното.

5. Произведения на изобразителното изкуство. Тези произведения се възприемат зрително. Понеже кръгът на тази категория не е достатъчно ясно очертан, ЗАПСП е посочил само тези случаи, които могат да се явят спорни – произведенията на приложното изкуство, на дизайна и на народните художествени занаяти. В § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП има разпоредба, която се отнася само до произведенията на изобразителното изкуство – всеки екземпляр на такива произведения, върху които стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи номер. Тази разпоредба не се отнася до приложното изкуство, дизайна и народните художествени заняти, но се отнася до произведенията на живописта, графиката и скулптурата.

6. Произведения на архитектурата. ЗАПСП в § 2, т. 9 от Допълнителните разпоредби дава определение на това понятие – произведения на архитектурата са сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия за закрила, т.е. които са произведения на изкуството, резултат са на творческа дейност и са изразени в обективна форма. Архитектурните планове и чертежи не се включват в това определение. Те подлежат на закрила по друг текст от закона и за тях не се отнасят ограниченията, предвидени за архитектурните произведения (чл. 25, чл. 37, ал. 2, чл. 39, ал. 2).

7. Фотографски произведения. Към тях се приравняват и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския. Англо-американската правна система приема за обект на авторското право всяка снимка, която е нова, т.е. не е копие от друга. Френската система отделя внимание само на снимки, които имат “художествен или документален характер”.

8. Проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Изброяването, което прави законът е примерно, а не изчерпателно. Формулировката е твърде широка, затова трябва да се внимава да не се излезе извън генералните рамки на закона, а именно да е налице произведение на науката и творчески резултат.

9. Графично оформление на печатно издание. Това е нов обект на закрила от авторското право, непознат на стария ЗАПСП. Целта на законодателя е да защити труда на художествените оформители на изданията.

Производни (вторични) са онези произведения, които са създадени на основата на едно съществуващо вече произведение. Характерно за тях е, че се запазват основните черти на предшестващото произведение. ЗАПСП изброява следните вторични произведения:

1. Преводи. Касае се за смяна на езика, на който е написаното произведение. Само литературни произведения могат да се превеждат, като видът на първоначалното произведението не се променя. Направеният превод е самостоятелен обект на авторското право. Преводът е допустим само с разрешение на автора на превежданото произведение. Превод, който е направен от самия автор, се нарича авторски, а преводите, одобрени от него (одобрението не е задължително), се наричат авторизирани. Свобода на превеждане възниква едва след изтичане на срока на времетраене на авторското право.

2. Преработки. Тези произведения са получени чрез превръщане на едно съществуващо от преди произведение в друго, като старото произведение продължава да се долавя и в новото. Преработки, при които старото произведение продължава да се разпознава в новото, се наричат адаптации. Както при превода, така и при преработката авторското право принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение. Във връзка с използването от автора на създадено вече произведение през 2000 г. беше направено едно допълнение в ЗАПСП, според което преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промяна в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение. Това допълнение е практически много важно за компютърните програми, защото при тях приспособяванията най-често се срещат.

3. Аранжименти на музикални произведения. Под аранжимент се разбира, създадена в надлежна форма партитура за естраден, танцов или джазов инструментален или вокален състав, която включва развитието на основен чужд или собствен музикален тематичен материал, така и на мелодията, хармонията и ритъма. Аранжиментът не е самостоятелен обект на авторското право, защото винаги се предхожда от едно оригинално музикално произведение и върви с него. Например, при изпълнение на една песен с аранжимент е необходимо съгласието и на тримата автори – на музиката, на текста и на аранжимента. Аранжиментът не може да се изпълни без да се изпълни и оригиналното произведение, затова винаги е необходимо съгласието на автора на последното.

Сборните произведения включват две или повече произведения или материали (чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП) - периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни. Те могат да бъдат разделени на колективни произведения и на съставни произведения. Към първите се отнасят периодичните издания и енциклопедиите, понеже това са произведения, които се създават по инициатива на физическо или юридическо лице, което ги издава и разпространява под свое ръководство и под свое име и в което личният творчески принос на различните автори, участващи в тяхното създаване, се явява съставна част от общия труд и поради това е невъзвожно да се признае на всеки от тях отделно право върху произведението като цяло.

Съставното произведение е едно ново произведение, в което е включено вече съществуващо произведение, без личното участие на неговия автор. Такива са сборниците и антологиите.

Характерно за колективните и за съставните произведения е, че всеки автор на включено единично произведение си запазва изцяло авторското право върху него и може да го използва извън сборното произведение.

Третата група сборни произведения са библиографиите и базите данни. Те не включват единични произведения, а обекти, които изобщо не могат да бъдат признати за обекти на авторското право.

ОБЕКТИ, КОИТО НЕ СЕ ЗАКРИЛЯТ ОТ ЗАПСП

Според чл. 4 от ЗАПСП не са обект на авторското право :

1. Нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи. С тази норма законодателят цели да улесни използването или изменението на нормативните актове, защото в противен случай това може да стане само със съгласието на автора им, а в създаването на тези актове участват по принцип много лица и органи. ЗАПСП има предвид само официалните преводи на тези актове. Те се правят само от органът, който е издал този акт. При международните договори и конвенции, официален е този превод, който е направен от органа, оправомощен да ратифицира съотвентия акт. Авторско право може да има и върху преводи, които не могат да бъдат окачествени като официални.

2. Идеии и концепции. Ако някой изложи схващанията си по някакъв проблем и обективира тези схващания под формата на статия, доклад и др., авторското право върху статията, доклада и др. ще възникне на общо основание, но не и върху самите схващания. Следователно никой не може да препише статията, доклада и др. на друго име, нито да я разгласява без съгласието на автора. Не е пречка обаче всеки да възприеме или използва свободно по какъвто и да е начин самото схващане или идея, включително като я прилага в практическия живот.

3. Фолклорни творби. Тези творби не могат да бъдат обект на закрила от ЗАПСП, защото нямат идентифицирани автори. Всъщност автори има, но не се знае точно кои са, защото много от произведенията са плод на колективен труд и са дошли при нас през вековете. Всеки може свободно да използва фолклорните творби. Някои автори правят обработки на такива творби и създават собствени самостоятелни произведения, които се ползват на общо основание от закрилата на закона. Тези обработки се третират като първични обекти, защото за създаването и използването им не е необходимо съгласието на автора на първоначалното произведение.

4. Новини, факти, сведения и данни. Една новина може да бъде разказана по много начини и всеки разказ ще бъде обект на авторското право. Първоизточникът на новината обаче не може да забрани на други лица да я съобщят в собствен вариант. По същия начин стоят нещата и при фактите. Данните и сведенията, които се използват в дадено произведение (например научен труд) ще бъдат обект на авторското право, но това не пречи на други лица да ги използват в свои произведения.