3. Културни институти

Културните институти определят самостоятелно своите задачи и структури съобразно предмета на тяхната дейност. Те могат да извършват допълнителни дейности, вкл. и стопански, свързани с техните цели и задачи и получените средства остават на тяхно разпореждане. По същия начин се постъпва с получени суми от дарения, международни програми и споразумения, ако те не са предвидени да се насочват към държавния бюджет. Институтите могат да събират и държавни такси за издаване на документи и за извършване на услуги. В случаи на реституционни права върху ползвани от държавни или общински културни институти недвижими имоти, на тях трябва да се предостави друг имот – държавна или общинска собственост от областния управител или от общинския съвет. С това се създават благоприятни материални условия за дейността на институтите.

Държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка. Те се създават, преобразуват и закриват с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на културата или по силата на закон. Директорите им се назначават от министъра на културата при определени условия и по определен ред, определени от него. Такива институти са училищата на културата, чиито неокончателен брой в България е деветнадесет (средни музикални училища, средни художествени училища – за изящни и приложни изкуства, държавно хореографско училище и др.). Такива са и театрите с неокончателен брой четиридесет и три, както и опери, филхармонии и ансамбли (с неокончателен брой тринадесет), музеи и галерии (около десет на брой); национални центрове по изкуствата и културните дейности; български културни институти в чужбина (в Берлин, Прага, Братислава, Будапеща, Москва, Варшава, Рим, Виена). Налице е и Дом на ветераните в София.

Специално място сред държавните институти на културата заемат тези с национално значение. Те получават такъв статут по правнонормативен ред. Последният правен акт за тях е Наредба за придобиване и отнемане на статут на държавен културен институт с национално значение (Държавен вестник бр. 48/2000 г.). Съгласно наредбата, тези институти имат права и отговорности за провеждане на държавната културна политика чрез осъществяване на програми и проекти, които имат представителен характер за националната култура на територията на страната. Статутът се получава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, предхождано от регламентирана процедура – инициатива на националните центрове по изкуствата и културните дейности и оценка на предложения от тях културен институт от комисия, назначена от министъра. Решението на Министерския съвет има нормативен характер, поради което се обнародва в “Държавен вестник”. По същия ред може да се организира контролна оценка на културен институт с национално значение. Ако се констатира, че са отпаднали условията, които дават основание за получава не на специалния статут, Министерският съвет може да вземе решение за неговото отнемане по предложение на министъра на културата. Статутът е един индивидуализиращ признак на културния институт и той не преминава върху друг, който се новообразува следствие преобразуването му. Такива културни институти с национално значение понастоящем са народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, българската национална фонотека и филмотека, народен театър “Иван Вазов” – София, националния музей на българското изобразително изкуство – София, галерия за чуждестранно изкуство – София, национален институт за паметниците на културата – София, Софийска филхармония, къщите-музеи “Васил Левски” в Карлово и “Христо Ботев” в Калофер.

Културни институти са и националните центрове по изкуствата и културните дейности. Такива центрове са създадени за театър, музика и танц, книга, филмов център, център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в София. Те се формират, преобразуват и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Законът ги е определил като юридически лица на бюджетна издръжка към Министерството на културата . Тяхното предназначение е да реализират държавната политика в съответната културна област. Основна тяхна дейност е провеждане на конкурси за финансова подкрепа на културни програми и творчески проекти с право на участие на отделни творци и културни организации. Заедно с това те оказват методическа помощ на любителското изкуство, организират участия в международни прояви и изпълняват други основни функции и задача, които са специфични за отделните сфери на културата и са регламентирани в правилници за тяхното устройство, задачи и дейност. Например, в правилника на Националния център за книгата е посочено, че той подпомага издаването и разпространяването на публикации в областта на литературата, литературната история, теория и критика, философията, изкуствата и изкуствознанието, науката за човека и обществото; насърчава преиздаването и популяризирането на българското книжовно наследство и литературна класика; съдейства за развиване на навика за четене на книги, както и за внедряване на нови технологии в националния книжен пазар. В изпълнение на своите функции центърът поддържа контакти с другите държавни органи и с обществеността, участва при изготвяне на проекти за нормативните актове в областта на книгоиздаването и книгоразпространението, разработва програми, създава механизми за финансово подпомагане на отделните проекти и др. За приоритетни програми и инициативи на центъра са програмата “Помощ за книгата” – за подкрепа на издателски проекти, “Литература и бъдеще” – за подкрепа на периодични издания в областта на литературата и културата, националната награда “Христо Г. Данов” – за постижения в българската книжовна култура.

Характерно за дейността на центровете е, че те съчетават държавното начало на тяхната дейност с участието на представители на обществеността специално – на творческите и професионални организации и на отделни творци и специалисти в съответната област на културата. Тази симбиоза в организацията на центровете разширява обществената опора на тяхната дейност и същевременно увеличава значението на експертната оценка на културните постижения. С това гражданското общество навлиза в държавната организация със своето общо отношение към културата, със своите претенции към нея и със специализираните си преценки за отделните творби. Линията на съчетаване на държавното общественото начало в сферата на културата обхваща и дейността на самото министерство на културата, както и на общините. Тя стана генерална и традиционна линия на държавно ръководство на културата. В организационен план това се постига чрез дейността на експертните комисии към центровете, които разглеждат и оценяват проектите, кандидатстващи за държавни субсидии. Те се назначават от директорите на центровете, действат като колегиални органи и вземат решения при спазване на определени в правилниците процедурни правила. Като илюстрация на изказаното може да се продължи примера с Националния център за книгата. Назначените комисии по конкретни програми се свикват на работни сесии от директора на центъра. Заседанията са редовни при кворум две трети от всички техни членове. На заседанията могат да участват директорът и служителите на центъра, но без право на глас. На основа на решенията той сключва договори с ръководителите на проектите, получили финансова подкрепа. Правилникът определя минималното съдържание на тези договори. Неизпълнението на задълженията по тях от субсидираните лица води не само до гражданскоправни последици (заплащане на неустойки или обезщетения при причинени вреди от неизпълнението), но и до административноправни последици – забрана за повторно кандидатстване пред центъра с нови проекти.

Устройството и управлението на центровете е във висока степен унифицирано. Освен директор, центровете имат персонал, чиято численост се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. В рамките на тази численост центърът определя самостоятелно своята структура.

Българските културни институти в чужбина са държавни и се ръководят методически и финансово от министъра на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност в съответствие с двустранни международни спогодби. Основната им функция е да популяризират националната култура в съответната държава и да съдействат за разширяване на международното културно сътрудничество. Директорите на тези институти се назначават от министъра на културата с конкурс по атестационна система и по ред, определен от министъра.