2. Културни организации - общи положения

Културните организации осъществяват дейности по създаване, разпространение и опазване на културните ценности. Основната група от тях са частни организации, които се създават и работят по две различни правни режими. Едните са подчинени на правилата на Търговския закон като търговци с предмет на дейност, чийто център са отношенията на културата. Другите са сдружения и се формират и осъществяват дейности по силата на специалния Закон за сдруженията с нестопанска цел. Възможно е да се създават организации със смесено участие. Главно това са търговски дружества с държавно, общинско и участие на други правни субекти в капитала им. Налице са и еднолични търговци, както и търговски дружества с едноличен дял в капитала на дружеството /ЕООД и АД/.

Едноличният търговец е вид търговец. Той е физическо лице, което по занятие извършва търговски сделки, неизчерпателно посочени в чл. 1 на Търговския закон. За да придобие качество на такъв търговец, лицето трябва да бъде дееспособно, т.е. да е навършил пълнолетие (18-годишна възраст) и да е вменяемо – да разбира смисъла и значението на своите действия и да може да ръководи постъпките си. Друго изискване е лицето да не е в производство за обявяване в несъстоятелност, да не е осъдено за банкрут, да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен; да не е регистрирал фирма на едноличен търговец, да не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. Той се регистрира в окръжния съд по седалището му. Търговската фирма е един от индустриализиращите му признаци на търговец. Тя се състои от две части: вида на търговеца – в случая едноличен търговец (ЕТ) и наименованието на фирмата. Тя носи името и фамилията или презимето на едноличния търговец. Възможно е след това означение да се прибави друга част с избрано от търговеца наименование (напр. “21 век”, “Пролет” и пр.). Така определената фирма е абсолютно и изключително право на търговеца. Той може да изисква от всички други правни субекти да не му пречат да ползва фирмата и тя не може да се повтаря. Правото на фирма възниква от датата на регистрация на едноличния търговец. Това право подлежи на защита. Всеки търговец може да иска по съдебен ред да се прекрати по-нататъшното използване на неговата фирма от трето лице ида бъде обезщетен за моралните и в материални вреди, които е претърпял вследствие на това незаконосъобразно използване. От друга страна притежанието на фирма е и задължение на търговеца. Това задължение е от административен характер. Освен нейната регистрация, тя се посочва и в търговската кореспонденция. Фирмата трябва да отговаря на истината. Това означава, че тя трябва да има вярно съдържание – да отразява действителната фирма на търговеца и реалното наименование на едноличния търговец. Тя е динамична категория и може да се промени по искане на търговеца. Когато фирмата има клон, към нея се добавя наименованието “клон”, а когато е в ликвидация – “в ликвидация”.

Освен фирмата, индивидуализиращ признак на търговеца е неговото седалище. Това е населеното място, където е управлението на фирмата. Посочването на седалището не е ненужна формалност. От нея се определя мястото на изпълнение на едно задължение. Например, съгласно чл. 68 на Закона за задълженията и договорите това изпълнение е по седалището на длъжника, а при парични задължения – по седалището на кредитора. Седалището определя и подсъдността на евентуални съдебни имуществени претенции – това става по седалището на ответника. Регистрацията на едноличния търговец също става в окръжния съд по неговото седалище. Клонът на фирмата има свое седалище и исковете срещу него могат да се предявяват и по седалището на клона.

Третият индивидуализиращ признак на търговеца е неговия адрес. Това е конкретното място, където се намира управлението на дейността му. Наред с този адрес търговецът може да посочва и адрес за съобщения (например пощенска кутия).

Седалището на фирмата може да бъде променено и това трябва да се отрази в документацията й. Ако управлението се премести в района на друг окръжен съд, промяната се регистрира по заявка на търговеца в този съд, а фирменото дело от първоначалната регистрация му се изпраща служебно.

Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му т.е. заедно с всички права и задължения и фактически отношения на фирмата. Това става чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. В този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Прехвърлянето се вписва в съответния регистър на окръжния съд. Наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието му, могат да запазят неговата фирма, но също с добавка на имената си и със съответно вписване в съда.

Търговското дружество е обединяване на две и повече лица а извършване на търговски сделки с общи средства. То е юридическо лице. Самата категория “юридическо лице” е една правна конструкция. Тя се състои от:

- обединение на дееспособни физически лица за постигане на определени цели;

- това обединение има организационно устройство, което осигурява неговото действие като единен социален организъм;

- обединението е имуществено обособено. То трябва да притежава имущество, което е отделно и различно от това на отделните лица, които го формират, както и от други възможни обединения;

- обединението носи самостоятелна имуществена отговорност пред трети лица със своето имущество;

При тези признаци посоченото обединение е способно да се включва в правоотношения, да бъде носител на права и задължения и с тях да участва в имуществения оборот. Същевременно, трябва да се добави, че наличието на тези предпоставки не води до автоматично установяване на посоченото обединение като юридическо лице. Необходимо е това да бъде прието и регламентирано от закона, както това е уредено с нормата на чл. 63 ал. 3 на Търговския закон, която гласи, че “Търговските дружества са юридически лица”.Това се отнася и до други , нетърговски обединения (напр. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за висшето образование относно висшите училища, Закона за кооперациите и др.).

Търговското дружество се отличава от друго стопанско обединение с наименование “гражданско дружество”, предвидено в чл. 357-364 на Закона за задълженията и договорите. Гражданското дружество се учредява с договор между съдружници за обединяване на дейността за постигане на обща цел. Различията между двата вида дружества са главно следните:

а) гражданското дружество възниква с договор, което не подлежи на съдебна регистрация;

б) гражданското дружество не е юридическо лице. В гражданските правоотношения правата и задълженията възникват за съдружниците, а не за дружеството. Съдружниците носят лична и неограничена отговорност за задълженията на дружеството;

в) гражданското дружество няма устройство, нито изискуеми от закона органи на управление;

г) гражданското дружество не се подчинява и на други правила на търговския закон, вкл. то не може да се обяви в несъстоятелност.

Търговските дружества са пределно установени в Търговския закон. Те са: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции. В теорията те се класифицират по различни признаци на:

- договорни и уставни. Устави се приемат от акционерните дружества, а останалите се учредяват с договори;

- дружества с неограничена отговорност и с ограничена отговорност на съдружниците пред кредиторите. С неограничена отговорност на съдружниците са събирателното дружество, част от съдружниците (”комплементари”) на командитното дружество и на командитното дружество с акции. С ограничена отговорност /до размера на вноските им капитала на дружеството/ са съдружниците на дружеството с ограничена отговорност и останалата част на командитното дружество и командитното дружество с акции. При тях пълна отговорност носят самите дружества като юридически лица.

- персонални и капиталови дружества. При първите търговската дейност се осъществява с личното участие на съдружниците. Това е главно събирателното дружество. При капиталовите дружества основното участие на акционерите с техните акции и на съдружниците с тяхното дялово участие в капитала на дружеството. Това са дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества и командитните дружества с акции.

За учредяване на търговско дружество е необходимо наличието на редица предпоставки. Между тях най-съществените са следните:

- наличие на учредители. Това са дееспособни физически лица, както и юридически лица. Сдруженията с нестопанска цел могат да участват в търговски дружества със своите капитали и доколкото това е свързано с осъществяване на техните цели и задачи. По принцип е необходимо участието на две и повече лица за учредяване на дружеството. Но Търговският закон приема възможността дружество с ограничена отговорност и акционерно дружество да се учредят и с едно лице, като едноличен собственик на капитала на дружеството.

- съставяне на договор за дружества, а при акционерното дружество – устав. Договорът се съставя в писмена форма. В него се отбелязват данните за съдружниците; фирмата, седалището, адреса на управление; предмета на дейност; стойността на капитала на дружеството; вида и размера на дяловите вноски на съдружниците в капитала на дружеството; отношенията между съдружниците вкл.начина на разпределение на печалбите и загубите; реда за приемане и напускане на съдружници, както и за прекратяване на дружеството; начина на управление и на представителство, както и други реквизити, изискуеми за отделни видове дружества. Тези изисквания се отнасят главно за събирателното и командитното дружество, както и за дружеството с ограничена отговорност.За акционерното дружество и за командитното дружество с акции са налице специални изисквания, регламентирани в Търговския закон, които се отнасят особено за тяхното учредяване, управление, издаване и прехвърляне на акции.

- вноски на учредителите. В своята съвкупност те формират капитала на дружеството и се явяват първоначалния източник на имуществото му, състоящо се от пари, вещи и нематериални блага. По принцип вноските са парични и по размер съответстват на волята на учредителите за дела на участието им в капитала на дружеството. Но е възможно /и това се използва в социалната практика/ да се правят и непарични вноски – например, право на собственост върху движими и недвижими вещи, нематериални блага, имуществени вземания, наследства и пр. Задължението за внасяне на вноските е абсолютно. Неговото неизпълнение може да доведе до изключване на съдружника от търговското дружество, както и до други правни последици - заплащане на лихви, отговорности за причинени вреди или пропуснати ползи от неизпълнението, при наличие на законните предпоставки за това.

- вписване на дружеството в търговския регистър на окръжния съд. От деня на вписването дружеството се смята за възникнало. Самото вписване става със съдебно решение, постановено по заявление на управителния орган на дружеството. Учредителите могат да извършват правни действия и до вписване на дружеството, след неговото създаване с договор или устав. Но се приема, че това са техни лични действия и пораждат права и задължения за тях като физически лица. Нещо повече – за изпълнение на задълженията по създадените правоотношения учредителите поемат солидарна отговорност. Тъкмо за това и след опознаване правното положение на учредителите в този преходен период, при извършване на сделките от тях е задължително да се посочи, че дружеството е в процес на учредяване. След вписване на дружеството, правата и задълженията по извършените сделки по право преминават върху него.

Учредяването на търговското дружество е недействително, когато е допуснато нарушение на закона. В случая пороците се проявяват главно при сключване на дружествения договор или при приемане на устава. Тези пороци имат свои основания, визирани в чл. 26 и следващите на Закона за задълженията и договорите, които водят до унищожаемост или нищожност на договорите. Търговският закон прави една концесия по въпроса, като приема, че недействителността не е налице, ако закононарушението може да бъде отстранено. Трябва да се приеме, че това не е допустимо когато се касае за нищожност на договора при наличие на основанията, визирани в чл. 26 на посочения закон: противоречие с материалния закон или подзаконови нормативни актове, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, договори с невъзможен предмет (липса на предмет), липса на съгласие, на предписани от закона форма и основание, привидни договори. Всяко от тези основания има свое конкретно съдържание, което се разкрива по пътя на теорията и тълкуването на договорните клаузи. Съдът може да обяви недействителността на дружеството по искане на всеки заинтересован и на прокурора. Решението на съда произвежда действие от влизането му в сила. Оттогава дружеството се смята прекратено и това се вписва служебно в търговския регистър на съда, след което последва ликвидация от назначен от съда ликвидатор. След обявяване на недействителността не трябва да се извършват правни и фактически действия от името на дружеството. Все пак ако това стане, за поети задължения отговаря не дружеството, а учредителите и то – неограничено и солидарно. По съществото си солидарната отговорност означава, че всеки съдружник може да отговаря за целия размер на задължението и след неговото погасяване има право на обратно вземане от другите съдружници.

В кръга на общите положения за търговските дружества се включват две основни права на съдружниците от едно търговско дружество:

- правото на всеки съдружник да предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството, с който да търси защита на правото си на членство и на отделни членствени права, ако те бъдат нарушени от органи на дружеството;

- правото на всеки съдружник или акционер по исков път да иска, в определен от закона срок, от същия окръжен съд, отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на повелителни (императивни) разпоредби на закона или на учредителния договор (устава) на дружеството. Всеки друг съдружник или акционер може да встъпи в делото и може да поддържа иска, даже и когато ищецът се откаже от него или го оттегли. Ако съдът отмени решението на общото събрание и даде указания по тълкуването на закона, учредителния договор и устава, те са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане на въпроса. Всички решения и действия на органи на дружеството, които са в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Последицата от това е, че всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожността безсрочно или да поиска от съда да я прогласи, също без спирачки от гледна точка на давност или преклузия.

Всяко търговско дружество се управлява по начин определен от закона. При събирателното дружество всеки съдружник може да участва в управлението или то може да се осъществи по друг начин, определен от самите съдружници (например, от специално назначен управител-съдружник или извън кръга на съдружниците). Командитното дружество се управлява от неограничено отговорните съдружници. Техните управителни права съответстват на рисковете, които поемат в търговската дейност като лица, които носят лична и неограничена имуществена отговорност за задълженията на дружеството. Дружеството с ограничена отговорност се управлява от общо събрание и от управител (или повече от един управители). Акционерното дружество има общо събрание, след което се диференцира с едностепенно или двустепенно управление. При първия вид е налице съвет на директори, а при втория – управителен съвет и надзорен съвет. В тесния смисъл на понятието “управление” надзорният съвет не участва в управлението на дружеството. Но той не е нито проверителен, нито контролен орган, съобразно съдържанието на тези понятия в българското законодателство. Той избира управителния съвет; има право да заменя по всяко време неговите членове; определя техните възнаграждения. Надзорния съвет одобрява правилника за работа на управителния съвет. Той приема поне всеки три месеца доклад за дейността на управителния съвет; има право да изисква от него сведения или доклади по интересуващи го въпроси. Управителният съвет уведомява председателя на надзорния съвет за всички въпроси от съществено значение за дружеството. Надзорният съвет може да проучва проблеми, които са актуални или стратегически за развитието на дружеството и да използва експерти за тази цел. Самият надзорен съвет е единствено отговорен пред общото събрание на акционерите, което има право да избира и освобождава неговия състав, както и да го освобождава от отговорност.

Командитното дружество с акции има органи на управление общо събрание, което взема решения с гласовете на ограничено отговорните съдружници и съвет на директори, който решава с гласовете на неограничено отговорните, по подобие на командитното дружество.

В най-синтезиран вид правомощията на съдружниците в отделните дружества се разкриват съобразно търговския закон по следния начин:

- при събирателно дружество съдружниците имат право на печалба от търговската дейност; на обезщетение за разноски и вреди плюс лихви във връзка с изпълнени задачи в хода на търговската дейност на дружеството; на ликвидационен дял при ликвидация на дружеството; на участие в управлението; право на вето върху решенията на другите съдружници и на контрол върху дейността на дружеството. Тяхно задължение е да направят дяловите си вноски за създаване на капитала на дружеството, вкл. С лихви при тяхна забава; да се въздържат от конкурентна дейност; да полагат лични усилия и грижи за успеха на дружеството.

- при командитното дружество, правата и задълженията на неограниченоотговорните съдружници съответстват на тези на събирателното дружество. Ограниченоотговорните съдружници имат право на печалба, на ликвидационен дял, на контрол. Те нямат право на обезщетение за вреди и разноски за изпълнени задачи, както и на управление на дружеството. Тяхно задължение е да направят своите дялови вноски и да заплатят лихвите при тяхната забава.

- при дружеството с ограничена отговорност, съдружниците имат право на печалба, участие в управлението и в общото събрание с гласове, съобразно дяловото им участие в капитала на дружеството или по друг начин, определен от дружествения договор, както и на контролни права. Тяхно задължение е да направят дяловите си вноски, както и да внесат други, допълнителни вноски по решение на общото събрание; да оказват съдействие за дейността на дружеството.

- при акционерното дружество, акционерите имат право на печалба, ликвидационен дял, лихви върху вноски, при уговорка в устава; на управителни права и участие в общото събрание; право на сведение; право да предизвикат съдебен контрол; право за сведения за дейността на дружеството. Тяхно задължение е да направят вноски срещу записаните акции и за да платят лихви за закъснението.

- при командитното дружество с акции правата на неограниченоотговорните съдружници са съответни на тези на командитното дружество, а на ограниченоотговорните – на акционерното дружество.

В отношенията на културата важно място заемат тези организации, които се регламентират от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те се подразделят на сдружения и фондации. От своя страна сдруженията се разклоняват на такива, които осъществяват дейност в обществена и в частна полза. Разликите между тези два вида сдружения не е по съществото на тяхната дейност, а главно във взаимоотношенията с държавата и във сферата на имуществените отношения. Определящото е, че сдруженията осъществяват дейности, с които обогатяват културния живот на обществото и повишават културното равнище на гражданите. Дейността в частна полза на единия вид сдружение фактически не е затворена в тесен кръг лица, а се пренася върху обществената културна арена. Тя е предвидима и огласена и с това е поставена на обществен показ; за нея има обществен отзвук. В отлика от такова сдружение и в повече от нея, сдруженията с дейност за обществена полза:

- разходват имуществото си за цели, които са определени в закона;

- осъществяват функции на социално подпомагане по определен т закона ред;

- поемат задължени да водят конкретна отчетност-книги за протоколите от заседанията на своите колективни органи; годишни доклади с финансови данни и резултати от дейността;

- подлежат на проверка от независим одит при условията на Закона за счетоводството и когато са налице определените от закона предпоставки;

- вписват се в централен регистър, който се води в министерството на правосъдието;

- подлежат на текущ и ежегоден контрол от държавата чрез министерството на правосъдието. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация по обстоятелствата, които подлежат на вписване в централния регистър. Самите сдружения са задължени ежегодно, до определен от закона срок, да представят пред централния регистър информация за дейността си през предходната година. Вписването им в този регистър мое да бъде заличено по определена процедура и при посочени от закона основания, които подлежат на съдебен контрол;

- държавата може да подпомага и насърчава сдруженията чрез финансови и икономически облекчения и финансирания. Но това се осъществява ако държавата намери това за целесъобразно и възможно при условия и по ред, посочени в специални закони.

Положенията, които са общи за всички разглеждани юридически лица с нестопанска цел, са следните:

а) Учредители на такива юридически лица могат да бъдат дееспособни български и чуждестранни физически лица, както и юридически лица;

б) Юридическо лице възниква с вписването на организацията с нестопанска цел в специален регистър в окръжния съд по нейното седалище, след нейното учредяване по определения от закона ред. Действията на учредителите между двата акта-учредяване и вписване мат правна стойност и последици, идентични на търговските дружества. Те се приемат за действия на физическите лица и преминават по право върху юридическото лице от момента на възникването му, т.е от вписването му в съда. Ако учредителите извършат през посочения период правни сделки, те трябва да посочат , че организацията е в процес на вписване и поемат солидарна отговорност за поетите задължения.

в) Юридическото лице трябва да има наименование. То трябва да бъде изписано на български език и по желание – допълнително на чужд език. Необходимо е наименованието да бъде ясно, разбираемо, възприемливо и да не накърнява добрите нрави (морала). То не може да се повтаря от друго юридическо лице.

г) Юридическото лице има свое седалище – мястото, където се намира неговото управление.

д) Юридическото лице се представлява от управителния си орган. Ако възникнат правни спорове между самото лице и и управителния орган, респ. отделни негови членове, то може да се представлява в съда и от избрани от общото събрание едно или повече лица.

е) По иск на всеки заинтересован или на прокурора, окръжният съд може да прекрати юридическото лице с нестопаска цел при следните закооопределени основания: когато не е учредено по законния ред; когато е обявено в несъстоятелност; ако извършва дейност, която противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави.

Прекратяването може да се избегне ако съдът даде срок за отстраняване на основанието за прекратяване и това бъде изпълнено.

Юридическото лице може да се прекрати още с изтичане на срока,за който то е създадено (ако е предвиден в такъв срок в неговия устав), както и с решение на върховния си орган. При всички прекратителни способи се извършва ликвидация на юридическото лице от управителния орган или назначено от него лице, като за целта се спазват правилата на Търговския закон.

Наред с гореизложеното, но и други, общи положения за юридическите лица с нестопанска цел, налице са и конкретни правни правила, които са относими към отделните им видове.

Сдруженията за осъществяване на дейност в частна полза се учредяват от три или повече лица. Извън имуществените права и задължения, останалите са непрехвърляеми, нито се наследяват. Законът притежава диспозитивна норма относно изпълнението на членските задължения и упражняване на членските права. Те могат да се предоставят на друго лице, ако това изрично е определено в устава. Прекратяването на членството става с едностранно волеизявление на члена. Доколкото законът не определя неговата форма, може да се приема, уставът на конкретното сдружение решава този въпрос. Той би трябвало да регламентира и пред кой от органите на сдружението трябва да се направи волеизявлението. Обикновено това става пред управителния му орган. Членството се прекратява и при смърт или поставяне на лицето под пълно запрещение, както и с прекратяване на сдружението. Това става и с изключване на члена на сдружението. Ако не е уговорено друго в устава, изключването става от общото събрание. Но ако това е прието, се осъществява от друг орган на сдружението, решението може да се обжалва пред общото събрание. Основанието за изключване е изрично определено в закона поведение, което прави по-нататъшното членство несъвместимо. Всеки конкретен случай трябва да изпълва съдържанието на такова поведение и подлежи на преценка. Членството се прекратява и при неговото отпадане. Основанията за отпадане трябва да се регламентират в устава. Законът дава известно насоки – невнасяне на имуществени вноски и системно неучастие в дейността на дружеството. Но това са общи рамки, които се нуждаят от конкретизация, а са допустими и обосновани техни разширения.

Върховният орган на сдружението е общото събрание, а управителният орган – управителен съвет. По принцип общото събрание се състои от всички членове, но е възможно да се приеме и друга конструкция (например, събрание на делегати или на пълномощници). Законът обобщава традициите за правомощията на едно общо събрание. Императивно те са посочени в 12 точки, но те могат да бъдат допълнени в устава. Създадена е възможност по уставен път осъществяването на правата да се възлага на други органи на сдружението с решение на самото общо събрание. Но това е недопустимо за шест права – изменение и допълнение на устава, избиране и освобождаване членовете на управителния съвет, вземане решение за преобразуване или прекратяване на сдружението, приемане на неговия бюджет и на отчета на за дейността на управителния съвет, отменяне на незаконосъобразни решения на другите органи на сдружението или на такива, които противоречат на устава и на други вътрешни негови актове. Тези права са включени в изключителната компетентност на общото събрание. Извън тях остават права, като приемане на вътрешни актове, приемане и изключване на членове, решение за участие в други организации, приемане на основни насоки и програма за дейността на сдружението, които могат да се делегират на други органи и преди всичко на управителния съвет. Принципно правно положение е, че решенията на общото събрание са задължителни за другите органи на сдружението и, че те подлежат на съдебен контрол за законност и за съответствие с устава. Такива решения на други органи на сдружението могат да се оспорят пред общото събрание. Посочените контролни форми са ограничени от срокове за сезиране, определени в чл. 25 /5/ и /6/ на закона.

Управителният съвет се състои поне от трима души – членове на сдружението. Извън членския състав могат да бъдат само лица, които са посочени от юридически лица, които членуват в сдружението. От своя състав съветът избира председател. Допустимо е в устава да се приеме, че председателят се избира индивидуално от общото събрание или от друг орган на сдружението. Като отклонение от стереотипните управителни тела, законът създава възможност общото събрание да реши функциите на управителен съвет да се изпълнят еднолично от управител. Мандатът на членовете на управителния съвет е петгодишен. При едноличен управител правилото за мандат не се прилага, а срокът трябва да се определи от решаващия орган – общото събрание.

Управителният съвет представлява сдружението. Той определя обема на представителната власт на отделни негови членове (например, на председателя), осигурява изпълнението на решенията на общото събрание, организира цялата дейност на сдружението, разпорежда се с имуществото в кръга на предоставените му от устава правомощия, взема решения по всички въпроси, свързани със сдружението, които не са предоставени на други органи. С това законът създава една универсална компетентност на управителния съвет, която се ограничава само от изключителната компетентност на други органи, получени от закона или устава на сдружението.

Управлението на сдружението се подчинява на определена процедура. Нейното наличие характеризира всяка автономна социална структура. Съществени елементи на тази процедура са: свикване на органа, кворум, вземане на решения. Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. При бездействие се привлича намесата на съда, съгласно чл. 26 /1/ на закона. Нов момент в свикването е изискването поканата за събранието да се обнародва в “Държавен вестник”, заедно с нейното поставяне в сградата, където се намира управлението на дружеството, най-малко един месец преди насрочения ден. От една страна, изискването за обнародване е утежняващо за управителния орган. Но заедно с това, то внася сигурност в отношенията и е една гаранция, че общото събрание ще се проведе при необходимата предварителна гласност, която се отнася до обществото и до самите членове. Управителният съвет се свиква от председателя, ако уставът не е установил друг ред. Това става по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му. При бездействие свикването може да стане от заинтересован член на съвета. Думата “заинтересован” в закона не може да произведе правни последици.Тя е включена ненужно в нормата. Всеки член на управителният съвет по силата на общественото си положение е заинтересован от редовно действие на управителния орган. В случая не е необходима специална заинтересованост (например, за докладване на определен въпрос пред съвет).

Ако в устава не е определено друго, общото събрание се провежда при кворум (необходимо присъствие) повече от половината от всички членове (или техни представители при делегатски събрания). Възприет е класическият принцип, че при липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно и може да се проведе, колкото и членове (делегати) се явят. Все пак, законът предоставя на учредителите на сдружението този въпрос да се уреди в устава и по друг начин (например, отлагане на събранието за други дати, докато се осигури необходимия кворум). Кворумът на заседанията на управителния съвет е повече от половината от неговите членове. Облекчаващо правило е, че се смята присъстващо и лице, с което заседаващите имат двустранна телефонна или друга връзка. Но тя трябва да е ефективна, като се осигури реално участие в обсъждането и решаването на разглеждания въпрос. Присъствие трябва да се осигури и чрез представителство – едно лице може да представлява до трима членове с писмено пълномощно, освен ако не са предвидени други норми в устава. Но преупълномощаване не се допуска.

Решенията на общото събрание се вземат с мнозинството на гласовете на присъстващите. Изисква се мнозинство две трети от присъстващите за вземане на решение за изменение и допълнение на устава и за преобразуване или прекратяване на сдружението. Няма право на глас в общото събрание лице, което е в близък родствени отношения с друго лице, за когото се решава определен въпрос.Кръга на тези родствени връзки е самия член на общото събрание, негови роднини по право линия (родители, дядо, баба, деца, внуци и пр.), по съребрена линия до четвърта степен (до първи братовчед включително) или по сватовство – до втора степен включително. Това ограничение в правото на глас се отнася и за самия член на общото събрание, ако въпросът, който се решава, се отнася за юридически лица, на които той е управител или е в състояние да наложи или възпрепятства вземане на решения за него. Решенията от управителния съвет се вземат също с мнозинство на гласовете на присъстващите негови членове, а определени решения – с квалифицирано мнозинство (мнозинство от всички негови членове). Това се отнася до решения, с които ще се извършват разпоредителни действия с имуществото на сдружението, ще се определя организацията на извършване на дейности на сдружението, както и ще се извършва неговата ликвидация. Извън изискването за квалифицирано мнозинство, в устава могат да се предвидят и други мнозинства при вземане на решения. Въведено е и правилото, което се използва при регламентацията на дейността на колегиални държавни органи, безприсъствено вземане на решение, когато протоколът за него бъде подписан без забележки и възражения от всички членове на управителния съвет. Това е изключение от общите норми и се прилага в социалната практика при неотложни случаи.

Фондацията като юридическо лице с нестопанска цел се характеризира с това, че няма членски състав. Тя се учредява с едностранно волеизлияние на лице, по силата на което той предоставя свое имущество за постигане на една нестопанска цел. Учредител може да бъде и юридическо лице. По съществото си това е акт на дарение или на завещание, което се съставя съгласно предвидените от закона форма и ред. Ако с акта се прехвърлят вещни права върху недвижим имот (например, право на собственост, право на строеж върху такъв имот), учредителният акт се вписва в службата по вписванията към районния съд. Имуществото, което се предоставя с учредителния акт се смята за имущество на фондацията от момента на нейното възникване т.е. от датата на съставяне на този акт или от деня на откриване на наследството, ако се свързва със смъртта на лицето. Учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, но не и след този момент. Такова право на отмяна нямат неговите наследници, ако те са физически лица.

Учредителният акт на фондацията трябва да съдържа реквизити, посочени в чл. 34 на закона за юридическите лица с нестопанска цел, между които: целите на фондацията; видът на нейната дейност (в частна и обществена полза); предоставеното имущество; срока на действие на фондацията; нейните органи, техните правомощия и правилата за предоставянето й. Между реквизитите, определящи за редовността и действието на акта са целите и предоставеното имущество. След вписване на учредителния акт е възможно той да бъде изменен или допълнен. Това става с решение на окръжния съд по седалището на фондацията по искане на учредителя или по установения от него или от закона ред. Ако тази предпоставка не е налице, промени могат да се извършват по искане на заинтересовани заявители, като съдът е длъжен да се съобрази с волята, изразена в учредителния акт.

Фондацията има едноличен или колективен управителен орган, съобразно приетото в учредителния акт. Ако трябва да се изгради повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет са идентични с тези на юридическото лице-сдружение. При възникнала нужда да се попълни състава на управителния орган, това става с решение на окръжния съд по искане на членове на този орган или на лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, като се взема предвид волята, изразена в учредителния акт. Но ако в акта няма указание за органи на фондацията и няма възможност да се попълни тази празнота поради смъртта на учредителя или липса на установен ред за това, съставът на управителния орган се определя от окръжния съд.

Възможно е учредителят да запази определени свои права върху имуществото, с което се учредява фондацията. Тези права преминават върху управителния орган на фондацията, когато учредителят почине, бъде обявен за отсъстващ или поставен под запрещение или правата са прекратени спрямо него. Това се отнася и за лице, което и получило тези права от учредителя. Законът разрешава и казус, при който лицата, които имат запазени права върху имуществото не ги упражняват с необходимата грижа или са в трайна невъзможност да сторят това. В този случай правата им се предоставят на управителния орган временно или завинаги с решение на съда по регистрацията на фондацията. Общата идея на закона е, след създаване на фондацията по волята на едно лице, имуществото да бъде съхранено и използвано по най-благоприятен начин за нейните цели и да бъде защитено в неговата цялост.

Юридическите лица, които се самоопределят за извършване на общественополезна дейност се вписват в централния регистър при Министерството на правосъдието. Те притежават колективен върховен орган и управителен орган. Колективният орган взема решенията си съобразно реда определен за управителните състави на сдруженията. Такова юридическо лице може безвъзмездно да разходва имущество за постигане на своите цели. Една от тези цели, посочени в чл. 38 на закона е да се подпомагат лица, които се нуждаят от подкрепа и грижи. Подборът на тези лица се извършва по определен ред, приет от юридическото лице и той се обявява в централния регистър. При визирани от закона случаи, решението за подпомагане се приема от върховния орган на организацията с квалифицирано мнозинство от две трети от неговия състав. Това са случаите, когато подпомаганите са от състава на другите органи на организацията и техни съпрузи и роднини; лица, които са били в предходни състави на управителните й органи до две години преди датата на вземане на решението; юридически лица, които са финансирали организацията до три години, както и в които са управители лица от посочения кръг или които могат да наложат или възпрепятстват вземане на решения. Тези сложни фактически състави са създадени за да се пресекат условия за вземане на решения по користни и други подобни мотиви и с това да увредят името на организацията и да компрометират нейната дейност. Такива съображения са наложили да се създаде и забрана да се сключват сделки с лица от състава на органите на организацията и техните роднини, както и с юридически лица, в които те са управители или могат да повлияят при вземане на решения. Допускат се изключения, когато сделките са в очевидна полза на организацията или са сключени при общи и публично обявени условия.

Законът регламентира и други особености на юридическото лице за общественополезна дейност, които вече бяха посочени при очертаване основни отлики от сдруженията с дейност в полза на членовете. Тук може да се добави правилото, че юридическото лице за осъществяване на общественополезна дейност не може да се преобразува с такова за осъществяване на дейност в частна полза, докато обратното е допустимо. Съществува и забрана при ликвидация на това юридическо лице имуществото да се прехвърля на посочен в закона кръг лица (чл. 43 ал. 2). Това са шест категории лица, които са свързани с юридическото лице.

Между посочените юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейности в културната сфера, най-изявени са творческите съюзи –на артистите, художниците, журналистите, писателите, преводачите и др. Заедно с тях са фондациите с предмет на дейност подпомагане на творческите изяви и тяхното представяне пред обществото. Съществуват и други правни субекти, които имат по-периферни задачи, свързани с културата, но тя е в полезрението на техните цели и интереси. Особено място сред юридическите лица с нестопанска цел заемат народните читалища. Това се обосновава от тяхната историчност, от значението им за съхраняване на българския дух и българската идентичност през вековете, вкл. и през дългия период на чуждо владичество над българския народ. В съвременните условия на развит плурализъм на формите на културата, както и на нейната организация и разпространение, читалищата са отстъпили позиции. Въпреки това, те издържат успешно на конкуренцията в по-малките общини, където често са единствени средища на култура.

Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища е регламентирано от Закона за народните читалища. Тези културни институти са традиционни и самоуправляващи се български културно-просветни сдружения. Наред със своите автономни функции, те изпълняват и държавни културно-просветни задачи. По своя правен статус читалищата са юридически лица с нестопанска цел.

Целта на народните читалища е да задоволяват културните потребности на гражданите и да утвърждават тяхното национално самосъзнание. В частност те работят за обогатяване на културния живот, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към постиженията на националната и световна култура.

За осъществяване на своята цел читалищата използват различни форми: организиране на библиотеки и читални, развиване на любителско художествено творчество, провеждане на кръжочна и курсова дейност, организиране на концерти, чествания, празненства, събиране и разпространение на знания за родния край, създаване на музейни сбирки и др.

Читалищата могат да се съюзяват в рамките на читалищен съюз. Негови основни задачи са да определят насоки за развитие на читалищните дейности и да защитават интересите на читалищните членове пред трети лица – държава, обществени и други органи и организации. Съюзът няма право да управлява имуществото на отделните читалища, нито да се разпорежда с него. Той се регистрира по реда на сдруженията с нестопанска цел и има качеството на самостоятелно юридическо лице. Учредяването му става на делегатско събрание на читалищата, които желаят да участват в него.

Особеност на читалищата е, че те съчетават своето самоуправление с участието на държавата в тяхната организация и дейност, респективно с нейния надзор за законност. В организационен аспект към Министерството на културата се създава Национален съвет по читалищно дело като експертно-консултативен орган, с участието на представители на министерството, както и на други министерства и ведомства, творчески съюзи и отделни дейци на науката и културата. Читалищата се субсидират от държавния и общинските бюджети. В хода на надзора за законност министърът на културата може да иска от съответния окръжен съд да отмени решения на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава или на закона. Основанията за това дуалистично правно положение на читалищата са две: от една страна, читалищата осъществяват и държавни културни задачи. Поради това държавата не може да бъде безразлична към тяхната дейност. От друга страна, самите читалища имат ограничени възможности за самоиздръжка, а функциите, които изпълняват са общонационални по обем и по характер. Материалната подкрепа на държавата неизбежно се свързва и с организационно-методическа помощ. Надзорът за законност е в рамките на неизбежния надзор върху всички сдружения с нестопанска цел, който е правнорегламентиран, с тази особеност, че се упражнява от един отраслов орган на държавно управление.

Учредяването на читалището става на учредително събрание с участието на поне 30 дееспособни физически лица за селата и 100 – в градовете. Събранието взема решение за създаване на читалището, приема неговия устав и избира неговия управителен орган – настоятелство. Настоятелството подава молба за вписване на новоучреденото читалище в регистъра за сдруженията с нестопанска цел при окръжния съд в района на неговото седалище, като прилага необходимите за това документи – протоколът от учредителното събрание, уставът на читалището, нотариално заверен образец на подписа на лицето, което представлява читалището. С вписването в регистъра на окръжния съд, читалището придобива качеството на юридическо лице, става субект на правни отношения.

Членовете на читалището са индивидуални, колективни и почетни. От своя страна индивидуалните членове са действителни и спомагателни. Първите са дееспособни лица, които редовно плащат определение членски внос, имат право да участват в органите на читалището и имат право на глас. Спомагателните членове са непълнолетни лица (до 18-годишна възраст). Те нямат избирателни права за органите на читалището и имат съвещателен глас. Колективни членове могат да бъдат юридически лица от широк спектър на дейност – търговски дружества, професионални организации, кооперации, културно-просветни сдружения и др. Почетни членове могат да бъдат български и чужди граждани с изключителни заслуги за читалището.

Органи на читалището са общото събрание, настоятелството и проверителната комисия. Общото събрание се състои от всички членове , които имат право на глас. Законът му придава правомощия, които са определящи за дейността на читалището. Те са класически и затова – във висока степен типизирани за всеки подобен върховен орган на сдружение с нестопанска цел. Събранието изменя и допълва устава, избира и освобождава другите органи на читалището, приема вътрешни актове за неговата дейност, както и бюджета му, определя размера на членския внос, взема решения, свързани с участието на читалището в други юридически лица и за неговото прекратяване и др. Решенията на общото събрание са задължителни за другите читалищни органи. Те се вземат при кворум поне половината от членовете с право на глас и с мнозинство на гласовете на присъстващите членове. За някои решения се изисква квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове (за промени на устава, изключване на членове, прекратяване на читалището и др.).

Настоятелството се състои от поне трима членове с тригодишен мандат. Броят му се определя от общото събрание. Те не могат да бъдат в роднински връзки помежду си по права линия и по съребрена линия до четвърта степен (брат, сестра, чичо, леля, племенник, вуйчо, първи братовчед). Настоятелството е ръководен и същевременно – оперативен орган на читалището. То организира и осигурява изпълнението на решенията на общото събрание, назначава и утвърждава длъжностната характеристика на секретаря на читалището. Решенията се вземат с мнозинство на гласовете на всички членове. Това законово изискване прави безпредметен въпроса за кворума.

Председателят на читалището е член на неговото настоятелство, но се избира персонално от общото събрание за срок до три години. По принцип мандатът му е равен на този на настоятелството, но няма законна пречка той да бъде избран и за по-кратък срок, ако определени обстоятелства налагат това. Председателят има организаторски, представителни и ръководни правомощия. Той организира дейността на читалището, като се съобразява със закона, устава и решенията на общото събрание и на настоятелството. Председателят представлява читалището пред трети физически и юридически лица. Той ръководи текущата дейност на читалището и сключва трудовите договори със служителите на основата на решение на настоятелството. Председателят свиква и ръководи заседанията на настоятелството и председателства общото събрание.

Проверителната комисия се състои поне от трима членове с тригодишен мандат. От състава си членовете могат да изберат председател със същия или по-ограничен мандат. Членовете на комисията не могат да бъдат лица, които са в трудовоправни отношения с читалището или са роднини на членовете на настоятелството по права линия, съпрузи, братя и сестри и роднини по сватовство от първа степен. Комисията осъществява контрол за законност върху дейността на настоятелството и на председателя на читалището. При констатирани нарушения комисията уведомява общото събрание на читалището, а при данни за престъпление – и органите на прокуратурата. Въпреки че в закона не е посочено, обосновано е проверителната комисия да уведомява настоятелството за всички свои констатации, а при нарушения да му предлага да вземе необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за отстраняване на причини и условия които ги предизвикват или улесняват.

Читалището се образува за неопределено време. То може да бъде прекратено по решение на общото събрание, което се вписва в регистъра на окръжния съд. То може да бъде прекратено и по искане на министъра на културата или на прокурора при определени законни предпоставки: ако дейността му противоречи на закона, устава и добрите нрави (морала); когато имуществото му не се използва по предназначение – съобразно целите и предмета на дейност на читалището; ако е налице трайна невъзможност за действие на читалището. Компетентен да разгледа въпроса за прекратяване на читалището е окръжният съд по неговото седалище.