2. Субективно право и правно задължение

Субективното право обхваща пределите на позволеното поведение на правния субект. В тези предели той има възможност да проявява активност, съобразно неговите интереси и начертани цели. Тя е гарантирана и защитавана от правната система, респ. от държавата. На субективното право съответства правното задължение на другите правни субекти да приемат, зачитат и да не накърняват това право.
Структурата на субективното право се състои от:
- право на изискване на носителя на правото спрямо насрещния правен субект да има определено поведение, съответстващо на мястото и задължението му в правоотношението (влогодателят има право да иска всякога вложената вещ и влогоприемателят е безусловно задължен да му я предаде).
- право на собствено активно поведение (право на ползване, владение и на разпореждане със собствени вещи; право на участие в избори на избирател; право на членство в обществена организация и т.н.).
- притезание- право на субекта при застрашени или увредени субективни права да търси намеса от държавата, защита и принуда спрямо виновните лица. Обикновено притезанието се свързва с търсене реализация на държавна принуда. Но в неговия кръг са и превантивните мерки - предупреждение; предотвратяване и прекъсване на противоправно поведение; мерки срещу причините, които пораждат такова поведение, и срещу условия, които способстват неговите изяви.
Притезанието може да се използва не само при неправомерни действия, но и при сблъсък на субективни права - при злоупотреба с право. Такава злоупотреба е налице, когато правният субект пряко не нарушава правна норма, но използва свои права, за да причини другиму вреди или да осъществи цели, които са противни на закона и на обществения интерес. Тя се изявява при следните условия:"1. Действията на правоупражнението да не нарушават пряко правна норма, а да бъдат възможни, допустими само по себе си; 2. Тези действия с оглед данните на конкретния случай да са извършени по начин несъответен на целта на функцията, с оглед на която правната норма е установила възможността за съществуване на субективното право.;3. тези действия да са извършени с намерение за увреждане на други лица или с намерение за влошаване на тяхното имущество или обществено положение;4. Действията да са извършени без от тях в конкретния случай носителят на субективното право да има оправдан интерес."2 Изводът на цитирания автор - проф.Любен Василев е,че" злоупотребата с право е съзнателно превратно упражнение на субективното право". Отговорностите срещу злоупотребата с право не са от наказателен или административнонаказателен характер. Обикновено те се реализират в процесуалните отношения чрез отказ да се допусне иск или доказателствено средство; в административните отношения - чрез отказ от издаване на индивидуален административен акт; в гражданските отношения - чрез обезщетение за причинени вреди или чрез решение за преустановяване на действия, съставляващи злоупотреба на право.
Субективните права имат разнообразни проявления. Съобразно кръга на задължените лица те са абсолютни и относителни (вж. по-горе видове правоотношения). Според интересите, към които са насочени, те са имуществени и лични. Личните права са свързани с конституционно утвърдените права от този вид на личността, произтичащи от факта на нейното рождение и естествени по своя характер (право на живот, на лична неприкосновеност, на достойнство и чест, на чувства, мисли, личен интимен живот и др.).
Съобразно характера на правоотношенията те са материални и процесуални. Материалните субективни права изразяват интересите и потребностите на правните субекти от веществен и друг характер, всичко, което ги мотивира да формират и развиват правоотношенията. Процесуалните права са насочени към реда за правната защита и правната реализация на субективните права (съдебен, административен, арбитражен и др.).
Според поведението на насрещната страна в правоотношението, субективните права са притезателни (субективното право се проявява и настъпва правна промяна при насрещно неправомерно действие) и непритезателни (субективното право се проявява едностранно, без насрещно поведение и предизвиква правна промяна - напр. право на установяване на придобито образование, право на осиновяване и др.).
Според това дали правата могат да се прехвърлят другиму те са прехвърляеми и непрехвърляеми. Не са прехвърляеми права, които имат личен характер- право на сключване на брак, артистично- изпълнителски права, право на име, право на авторство и др.).
Според начина на тяхното проявяване правата имат активна и пасивна форма (право на мълчания, на бездействие). Пасивната форма е правно разрешено поведение със съответните правни последици. Например, за сключване на договор се изисква предложение на едната страна и приемането му от другата. При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъстваща страна, губи силата си ако то не се приеме незабавно. В случая мълчанието на страната, липсата на незабавен отговор е равносилно на отказ. Същото е и при предложение, отправено до неприсъстващ, което губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено/ нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Липсата на известие за приемане е израз на субективното право на страната да не приема сключване на договор. Един унищожаем договор може да продължи своето действие, ако засегнатата страна не поиска унищожението му. В случая действието на правоотношението зависи от желанието или не на тази страна да приведе в действие правото си на притежание. Мълчанието му е израз на готовност да се валидира договора.
Примерите показват, че осъществяването на правата зависи от волята на правните субекти. Но това не е общо правило. Извън него са публичните отношения, в които участват държавни органи. Правата на тези органи най-често са свързани с техните задължения да ги използват; правата са и задължения за тяхното осъществяване. Свободата на волята им е само в рамките на закона, доколкото и ако той създава предпоставки за алтернативни и други решения.
Правното задължение е предписано от закона поведение на едно лице спрямо носителя на субективното право. То е определено категорично, точно, задължението е за активно или пасивно поведение и за изтърпяване на санкции при неизпълнение.
На едно право може да съответства едно задължение. Но в социалната практика се срещат главно сложни права и задължения. Напр. работниците имат право на здравословни и безопасни условия на труд. Самите условия са разчленени на отделни права, свързани с техническата безопасност на труда и с хигиенична работна среда. Задълженията също са многопосочни- осигуряване на лични предпазни средства, обезопасяване на машини и съоръжения, противопожарни мерки и средства и т.н. В тази сложна структура се проявява отчетливо и като закономерност връзката между обективни права и правни задължения.