2. Административно-наказателна защита

Административно-наказателната защита на културата се изразява в създаване на правни норми, които въздигат определени деяния в административни нарушения и определят санкциите при тяхното извършване. Законодателят е този, който преценява кои деяния да се включат в кръга на престъпленията и кои - на административните нарушения. Основният критерии е степента на обществената опасност на деянията. Всеки закон, включително този, който регламентира отношения на културата, определя правните последици от неспазване или пряко нарушаване на неговите норми. Правнотехнически, по принцип, това се регламентира в последната глава на закона под заглавие “административно-наказателни разпоредби”, но са възможни и други редакции със същия смисъл и същото предназначение. Освен това, също е възприета възможността отделни видове нарушения на закона да се санкционират с различни, съответстващи им,наказания, а за цялата останала група нарушения да се предвиди обща по вид и размер санкция. С тези похвати се постига степенуване на нарушенията и на санкциите за тях, което осигурява индивидуализацията на отговорността на нарушителите. Необходимо е да се добави и важното и принципно положение, че реализацията на административно-наказателната отговорност се осъществява съобразно правилата, регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Той се явява общ за всички видове нарушения и съдържа материално-правни и процесуално-правни норми за тях. Законът дава легално определение на понятието “административно нарушение”. То е деяние (действие или бездействие) ,което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Това определение има общи елементи с понятието “престъпление”. Общо е изискването за наличие на деяние, изразено в действие или бездействие, както и за наличие на вина. Без вина няма административно-наказателна отговорност. Общото е и в предвидената наказуемост на деянието. Главните отлики са следните:

- престъплението е деяние, което е общественоопасно. Тази характеристика на деянието е по-широка от тази на административното нарушение. Обществената опасност обхваща деяния, които увреждат важни интереси на държавата и обществото, както и жизнени права и законни интереси на отделни граждани. При административното нарушение се засяга конкретен обект на обществените отношения - отношенията, свързани само с реда на държавното управление, макар и в широкия смисъл на това понятие - управлението, осъществявано от всички органи на държавната власт. В определението на административното нарушение се акцентира и върху наказуемостта със специален вид санкция - административно наказание, а също и върху специалния ред за неговото налагане, който е административен. Самите видове административни наказания са по-ограничени от тези по Наказателния кодекс, а също се налагат от органи на администрацията, а не от съдия, като решаващ орган на съдебната власт. Даже и тогава, когато съдията или прокурорът налага административно наказание за неизпълнение на законни негови разпореждания или на изисквания на процесуалните закони, той действа в качеството си на съдебна администрация, а не като орган, който е свързан с осъществяване на правосъдието в България. Процедурата за налагане на административните наказания качествено се отличава от тази за налагане на наказания по Наказателния кодекс. Само по определени процесуални действия, посочени в чл.84 на ЗАНН се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. С тази препращаща норма се постига процесуална икономия, като се спестява повтарянето на вече регламентирани процедури, които се приемат за адекватни и към административно-наказателните правоотношения. Такава е и идеята с препращането към Наказателния кодекс на въпроси от материално-правен характер - вина, съучастие, вменяемост и др. За разлика от Наказателния кодекс, ЗАНН приема, че непредпазливите деяния се наказват по общия ред. Те не подлежат на наказание само в предвидени от законите случаи. По Наказателния кодекс тезата е противоположна. Деянията, извършени по непредпазливост се наказват само в определените от този кодекс случаи. Различия има и относно стадиите на престъплението и административното нарушение. По ЗАНН приготовлението към такова нарушение не се наказва. Изключение от това правило не е предвидено. Наказателният кодекс предвижда, че приготовлението се наказва при конкретно предвидени от него деяния. По принцип, по ЗАНН не се наказва и опита към административно нарушение, с някои предвидени изключения. По Наказателния кодекс опитът по правило е наказуем с приети отделни изключения. Във връзка със съучастието е възприето правилото, че подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите (тези,които пряко не извършват, но допускат извършване на нарушението) не се наказват. Изключение от това положение е възможно, но това трябва да се предвиди изрично в съответния закон. Наказателният кодекс предвижда отговорност на всички съучастници за извършеното престъпление, което се включва в техния умисъл и се манифестира чрез техните действия.

ЗАНН регламентира видовете наказания, които могат да се налагат с отделните закони. Това са: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Общественото порицание се изразява в публично порицание на нарушителя по месторабота или организацията в която членува. Глобата е заплащане на определена сума. Спрямо непълнолетни правонарушители тя се заменя с обществено порицание. Лишаването от горепосоченото право означава временна забрана на нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с което е извършено нарушението. Лицето не загубва придобитата специална правоспособност, освен в определени от закон случаи, а само се ограничава правото да я реализира в социалната практика. Наред с посочените наказания, ЗАНН предвижда възможността наказващият орган да постанови отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение и ако това е предвидено в съответния закон. Отнемат се в полза на държавата и вещите - предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, а също и тези вещи, които принадлежат на нарушителя, но също са предмет на нарушението. Такова отнемане не се допуска, ако стойността на вещите не съответстват на характера и тежестта на нарушението, освен ако в закон е предвидено друго.

Извън наказанията и отнеманията на вещи в полза на държавата, като превантивна форма се използват принудителни административни мерки. Тяхната основна цел е да се предотвратят или преустановят административни нарушения, както и вредните последици от тяхното извършване. Такива мерки и механизмите на тяхното прилагане могат да се предвидят в отделните закони.

Административно-наказателно отговорни са пълнолетните лица (навършилите 18-годишна възраст), ако са действали в състояние на вменяемост, т.е.могли са да разбират свойството и значението на извършеното от тях и да ръководят постъпките си. Това разбиране за вменяемостта изхожда от обстоятелството, че човешкото поведение съдържа в себе си два момента: интелектуалния (съзнанието) и волевия (възможност за ръководене на постъпките), които трябва да съществуват кумулативно. Липсата на един от тях изключва вменяемостта. Това може да се дължи на вродени или придобити разстройства на съзнанието и на други заболявания. Нарушители са и непълнолетните лица, които са навършили 16-годишна възраст, за които е установено, че тяхната възраст не е попречило да разбират свойството и значението на извършеното от тях деяние и да ръководят постъпките си. В случая необходимостта от установяване на тези обстоятелства не изхожда от състояние на здравето на лицата, а от степента на тяхното узряване като личности, на тяхното социализиране, т.е. включването им в нормите на гражданското поведение и на организираните обществени връзки. За административните нарушения, извършени от малолетни и от непълнолетни между 16 и 18-годишна възраст, както и от поставени по съдебен ред под пълно запрещение лица (които поради умствена недоразвитост или заболяване имат статуса на малолетни лица), носят административно-наказателна отговорност техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им. Основанието за тяхната отговорност е личното им поведение на лица-допустители. Касае се за случаи, при които тези лица знаят за предстоящото извършване на едно административно нарушение и проявяват безразличие и пасивно отношение към него. Такова е и основанието за отговорността на ръководители на учреждения, организации, предприятия, които са допуснали извършване на нарушения от работещите в тях лица. Те носят лична отговорност и когато са наредили да се извършват административни нарушения. В посочените два случая заедно с ръководителите носят отговорност и преките извършители на нарушенията в реализация на основния принцип за личната отговорност на нарушителите. Когато деецът действа в изпълнение на неправомерна служебна заповед,той не носи административно-наказателна отговорност. Такава отговорност той ще носи само ако заповедта съдържа очевидно за него нарушение. Наличието на такава хипотеза може да се установи от установените факти, относими към случая.

Основните правила за определяне на административни наказания са следните:

- наказанието се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН и в границите на наказанието, предвидено в конкретния закон за извършеното нарушение.

- при определяне на наказанието се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи (утежняващи) обстоятелства, а също и имотното състояние на нарушителя.

- не може да се определя наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието “глоба” и “временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.

- при маловажни случаи наказващият орган може да не наложи наказание, а да приложи предупредителна мярка.

- за маловажни случаи на административни нарушения, извършени от непълнолетни, наказващият орган може да изпрати преписките на съответните местни комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към общинските съвети за вземане на възпитателни мерки.

ЗАНН регламентира производството по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания, които надхвърлят конкретните цели на представяната учебна дисциплина “Право на културата на Народна република България”. Основните етапи на реализиране на административно-наказателната отговорност са следните:

а) Съставяне на акт за установяване на административното нарушение.

б) Налагане на административно наказание от определения от конкретния закон, наказващ орган чрез издаване на наказателно постановление.

в) Правна възможност за обжалване на наказателното постановление пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението (ако е започнало другаде), а за нарушения, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. Не се обжалват постановленията с размер на санкцията, обезщетенията и отнемания на вещи в полза на държавата до пет лева.

г) Правна възможност за обжалване на решенията на районния съд пред окръжния съд.

д) Правна възможност за възобновяване на административно-наказателни производство по които наказателните постановления са влезли в сила, както и по проведени съдебни производства. Това става при определени от ЗАНН основания и в определени срокове, като молби за възобновяване се подават пред окръжния прокурор. Ако те се приемат за основателни, окръжният прокурор прави предложение за възобновяване пред окръжния съд. Съдът разглежда предложението и решава поставения пред него въпрос по същество.

Извън предвидените от ЗАНН наказания, в българското административно право се въведе понятието “имуществена санкция” за неизпълнение на задължения към държавата. По съществото си това е санкционна мярка с превантивно значение. Тя е насочена към юридически лица и еднолични търговци, които извършват нарушения при осъществяване на тяхната дейност. Най-често тези нарушения са продължени, извършват се непрекъснато. Целта на санкцията е те да бъдат пресечени. Има случаи, при които тази цел не може да се изпълни със средствата на административното наказание. То е лично; налага се на определено физическо лице и не може да излиза извън рамките на неговата нормална материална поносимост. Имуществената санкция засяга преди всичко материалните условия на дейността на юридическите лица, както и на едноличните търговци; тя е в по-високи размери и съдържа потенциална възможност за оказване на икономическо въздействие за привеждане на дейността в рамките на законните изисквания към нея. Пример за това е нормата на чл.37 на Закона за закрила и развитие на културата, която предвижда имуществена санкция на юридическо лице, което не изпълнява задължения по набиране на средства за национален фонд “култура”. Имуществена санкция се налага и за нарушения на конкретно посочени разпоредби на Закона за радиото и телевизията, вкл.на условията за издаване на лицензи.