2. Действие на правните актове

Действието на нормативните актове чрез приложение на включените в тях правни норми се обхваща и осигурява във времето, пространството и спрямо лицата.
От гледна точка на времето, актовете влизат в сила (започват задължителното си действие) три дни след публикуването им в "Държавен вестник", освен ако в тях не е посочен друг срок -например, от деня на публикацията или след определено време(чл.5 ал.5 на Конституцията).
Актовете загубват юридическата си сила с изтичане на срока на действието им (ако са срочни); с отменяването им; с изпълнение на предназначението им. Актът по прилагане на закон губи действието си едновременно с отменяване на закона. Същото се отнася и при частично отменяване на закона- тогава последиците на акта по приложение на такъв закон също са частични. Те се влияят от съдържанието на разпоредбите, които са отменени. Възможно е новият закон да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон(чл.13 ал.2 на Закона за нормативните актове).
Правните нормативни актове простират действието си занапред, за юридическите факти, създавани след влизането им в сила. Но този принцип има изключения в следните насоки: първо, в самия акт може да се предвиди неговата обратна сила. Това става по изключение, по особено важни и обосновани съображения. Второ, обратна сила на акта, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се дава само ако първият, основният нормативен акт има обратна сила. Трето, не може да се дава обратна сила на санкционни норми, освен ако те са по-леки от отменените. Чл.3 ал.3 на ЗАНН посочва, че "ако до влизане в сила на наказателните постановления, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя". Наказателният кодекс прилага същата идея: "Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най- благоприятен за дееца" (чл.2 ал.2). Смисълът на действието занапред е правните субекти да добиват такива права и задължения, които им са познати при възникването на юридическите факти и които те са имали предвид при възбуждане на такива факти чрез предприети от тях действия. Същевременно, справедливостта налага да се прилага по-благоприятния санкционен закон за неправомерни действия, извършени при действието на друг, по-строг закон, като се има предвид законодателната преценка за вече понижената обществена опасност на тези действия, при нови, изменени обществени условия. При тези условия, отговорността на дееца се изравнява с тази на новите извършители на неправомерни действия.
Нормативният правен акт има действие в пространството и спрямо лицата. Той се прилага в цялата територия или в отделни нейни части, посочени точно в акта и спрямо всички или групи лица (студенти, пенсионери, майки, военнослужащи и пр.), също определени по видове.
Тълкователната дейност има за цел изясняване смисъла, разума на правния акт, респ. на нормите в него. Тя самостоятелно не създава правни правила за поведение, но резултата от тълкуването има правно значение. То се свързва с тълкуваната норма и целия правен акт и го прави годен за безконфликтно и неоспорвано приложение (вж. главата за тълкуване в правото).
Правоприлагащата дейност е скрепена с актове на държавни органи, които са персонифицирани.Те имат индивидуален характер. Това са актове, издавани от ръководители на ведомства, кметове на общини, райони и кметства и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове(чл.2 ал.1 ЗАП). Законът определя като индивидуални административни актове и решения за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и за издаване на такива документи. Индивидуални актове със защитни норми и със санкционен характер са и тези, които се съставят по реда на ЗАНН. Индивидуални актове съставят и органите на съдебната власт - главно решения и присъди. Такива са актовете и на особените юрисдикции. Общото между тях е, че актовете им се издават по определен ред, който има белези на процедура, на специфично производство, изразено в конкретни последователни задължителни действия за създаване на правния акт (сезиране, уведомяване на заинтересованите за разглеждане на въпроса, изясняване на спора с доказателствени средства, издаване и обжалване на акта, ред за разглеждане на жалбите, способи за отменяване на влезли в законна сила актове, тяхното изпълнение). В рамките на производствата се решават и въпроси за подсъдност и подведомственост (компетентност) на сезираните органи. Налице са и обши принципи за провеждане на производствата: законност, право на защита, търсене на обективна истина, равенство на страните, сила на присъдено нещо на актовете и пр.
Правоприлагащата дейност не е нормативна. Тя не създава правни правила, а се провежда в изпълнение на закона. Тя подвежда конкретния случай под определена нормативна разпоредба и прилага последиците, свързани с нея.Тези последици засягат само конкретни лица- правни субекти.
Автономнорешаващата дейност се провежда от физическите и юридически лица и няма държавновластнически характер. Тя е мотивирана от нормативните правни актове, които създават предпоставките и рамките на тази дейност. Но самата тя се упражнява от недържавни субекти на правото, в съответствие с предоставените им субективни права и задължения и тяхната реализация по свободна преценка и чрез волеизявленията на тези субекти. От тази дейност се създават индивидуални правни актове. Най-типичните им представители са договорите, които най-често са двустранни (облигационни), но могат да бъдат и многостранни(решения за стопанско сдружаване или за образуване на организации с нестопанска цел). Възможни са и едностранни волеизявления (завещание, отказ от наследство, отказ от иск и пр.).