2. Възникване на субективното авторско право

Чл. 2 от ЗАПСП визира, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Моментът на възникване на субективното авторско право е моментът, в който произведението е било обективирано външно, по начин, даващ възможност то да може да се възприеме от други лица чрез слушане, гледане или четене. Създаването на произведението е юридическият факт, който поражда авторското правоотношение, респ. субективното авторско право.

За да възникне авторското право няма значение дали произведението е добро, или не е, защото ЗАПСП защитава еднакво и едните, и другите. Създаването на едно произведение е строго лично действие и не се допуска да се извършва чрез представител. Освен това не е нужно произведението да е добило материална форма, например върху хартия, диск, лента, достатъчно е изпълнението му да е станало пред други лица, за да се счита едно нематериализирано произведение за създадено. Когато произведението се създава продължително време, за момент на създаването му се приема моментът на завършването. Авторското право възниква автоматично, т.е. не е необходимо някакво специално удостоверяване на този факт с някаква официална регистрация.

Моментът на разгласяването на произведението също е от съществено значение. В § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП под разгласяване на едно произведение законът разбира довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това.

В повечето случаи разгласяването на произведението се извършва известно време след създаването му. Разгласяването е юридически факт, с настъпването, на който законът свързва настъпването на редица правни последици. Например чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП предвижда, че само авторът може да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това; чл. 28, чл. 28 а и чл. 29 от ЗАПСП поставят като начален момент за изчисляване на времетраенето на авторските права на анонимни, псевдонимни, аудиовизуални произведения, компютърни програми и бази данни моментът на разгласяването им; чл.58 от ЗАПСП допуска публично изпълнение на вече разгласени произведения само с писмено съгласие на автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права.

Моментът на публикуването на произведението също не е за пренебрегване. § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП казва, че публикуването е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи и видеозаписи, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението.

От анализа на двете определения става ясно, че всяко публикуване е и разгласяване, но не всяко разгласяване е публикуване. Поради естеството си някои произведения изобщо не могат да бъдат публикувани. С момента на публикуването ЗАПСП свързва редица правни последици като чл. 30 предвижда авторското право върху сборни произведения да продължи 70 г. след публикуването им; според чл. 59 авторът на поръчано произведение няма право без съгласието на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя; чл.60 дава право на автора да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго; чл. 82 предвижда, че правата на артистите-изпълнители продължават 50 г. , като срокът започва да тече от 01.01. на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение ; чл. 89 е аналогичен с чл. 82, но се касае за времетраенето на правата на продуцентите на звукозаписи и други текстове от закона.