1. Правна регламентация на радиото и телевизията

Общи положения

Радиото и телевизията навлязоха мощно в бита на гражданите с тяхната информационна и културна функция. Затова обосновано е тяхното правна регламентиране чрез специален закон - Законът за радиото и телевизията. Те са предмет на обществен интерес не толкова от гледна точка на съдържателната им страна, колкото с оглед тяхното ръководство от страна на предвидените в закона регулативни органи. Поради силното им въздействие върху обществото, тези органи са под непрекъснатия натиск на политическите сили със стремеж за промени по законодателен път.Затова въпросът за тяхното формиране се отминава съзнателно в изложението и се предоставя за прочит от самия закон. Общите положения на правната регламентация на разглежданите средства за масово осведомяване обхващат главно следния кръг въпроси:
- радио- и телевизионната дейност, която е предмет на правно регулиране, е получило легално определение. Тя представлява дейност за създаване на радио- и теалевизонни програми и на допълнителна информация, предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица. Законът не се прилага за програми, които се създават за разпространение само в една сграда или са предназначени само за нуждите на държавни органи или юридически лица, свързани с тяхната дейност.
- дейността се осъществява от радио- и телевизионни оператори, въз основа на регистрации и лицензии, регламентирани от закона. Операторите са обществени и търговски. Първите са еднолични търговци и юридически лица с основно предназначение да реализират конституционното право на гражданите на политическа, икономическа, научна, културна и друга общественозначима информация. Те осигуряват достъпа до световните и национални културни ценности и постижения и осигуряват защита на общочовешките и национални културни ценности, на образованието и културата на всички граждани. Търговските оператори са също еднолични търговци, но и търговски дружества, чиято дейност е подчинена на стремежа към печалба и на разпределението им между собствениците.

Между обществените оператори особено място заемат българското национално радио (БНР) и българската национална теливизия (БНТ). Техните задачи могат да бъдат обобщени в следните групи:
а) Осигуряват програми за гражданите на Република България, които имат информационно, образователно и забавляващо съдържание.
б) Чрез програмите си,операторите изпълняват няколко взаимносвързани конкретни задачи: осигуряват достъпа на гражданите към постиженията на културата; запознават ги с държавната политика и с различните идеи и убеждения за нея; популяризират българския език и езика на гражданите от отделните малцинствени групи; съдействат за взаимното разбирателство и търпимостта между гражданите.

При осъществяване на своята дейност всички видове оператори се ръководят от определени от закона принципи:
- гарантиране на няколко вида права: право на информация, на свободно изразяване на мнение, право на отговор, на авторските и сродните им права. Правото на свободно изразяване се свързва с нормите, че създаването на програмите е свободно. Те не подлежат на цензура.
- съхраняване чистотата на българския език;
- защита на личната неприкосновеност на гражданите, недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между тях, такива които противоречат на добрите нрави (морала). Законът детайлизира вложеното в нормата съдържание на “добрите нрави”, като акцентира на техните противостоящи понятия: “порнография”, ”жестокост”, ”насилие”, ”ненавист” с различни техни нюанси. Не е установена забрана за показване на насилието и жестокостта като житейски човешки прояви, но се забранява тяхната възхвала или оневвиняване. Не се допускат предавания, които по своето съдържание или начин на представяне обективно подбуждат към ненавист по определени признаци - расов, полов, религиозен, национален.


Права на журналистите

Журналистите имат право на свободна дейност. Те не могат да получават указания за работата си от външни лица извън органите на управление на операторите. Даже и в рамките на институцията те могат да отправят публични критики спрямо програмната политика и това не може да се приеме за нелоялност към работодателя. Тази законова постановка на пръв поглед може да се приеме като нереалистична. Но тя има своите правни последици. Една от тях е, че работодателят няма основание да прекрати трудовите отношения с журналиста по съображение за некоректност към него. Такова действие би се приело от съдебната практика за незаконосъобразно, със съответните неблагоприятни правни последици за такъв работодател.

Журналистите, които са в трудовоправни отношения с оператор, имат право да откажат изпълнението на задача, когато тя противоречи на техните убеждения. Но това право е поставено под условие. То може да се реализира при наличие на определени отрицателни предпоставки: задачата да не е свързана с изпълнение на изискване на закона или на сключените трудовоправни договори и да не се отнася за възложена редакционна обработка на програмен материал или на новини.

Журналистите имат право да предложат на работодателите-оператори да сключат споразумения за редакционни статути в областта на публицистиката. Законът определя рамките на такъв статут: осигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналиста при изпълнение на поставената задача; защита на журналиста от външно въздействие; създаване на професионално-етични норми за журналистическата дейност; начини за вземане на решения относно тази дейност; създаване на вътрешен юрисдикционен орган при спорове относно създаване на програмите.

Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от него. Думата “изрично” означава, че този източник трябва специално да е поискал да не бъде съобщен като носител на информацията. Тъй като такъв факт трудно би се установил, най-доброто решение е искането да бъде направено или прието от журналиста писмено. Извън този случай журналистът по своя преценка може да откаже да разкрие източника на информация както пред аудиторията, така и пред ръководството на оператора. Но това не се отнася за слуачите, когато има налице висящо съдебно производство. Тогава журналистът трябва да се откаже от своята преценка за цебесъобразност и да посочи необходимото на своето ръководство, за да може то да уведоми за наученото регулативния орган.


Изисквания към програмите

Програмите на операторите се излъчват на официалния език, който, съгласно чл.3 на Конституцията на Република България, е българският. Възможно е да се използва и друг език когато се препредават чуждестранни програми; предназначени са за чуждестранни зрители и слушатели или за български граждани от малцинствата; когато предаванията са образователни.

При подготовката на своите програми операторите имат право да получават информация от държавнвите и общински органи, ако тя не съдържа защитена от закона тайна. Те са длъжни да използват тази информация точно, правдиво, нетенденциозно. Възможно е да се предава информация и от неизвестен източник, но това трябва да бъде оповестено.

Един от щекотливите и деликатни въпроси е за публикацията на информация относно личния живот на гражданите. Журналистите имат питиет, подчертан интерес, към тази тематика. Законът решава проблема ясно, но предпазливо. Основното правило е, че информация относно личния живот на гражданите не може да бъде разпространявана без тяхното съгласие. Като отклонение от това правило е предоставената възможност на операторите да предават такава информация:
а) когато тя е е от публичен интерес, т.е.когато засяга жизнени интереси на обществото, на всички граждани и следователно не е израз на обикновено човешко любопитство;
б) когато информацията има предвид личния живот на граждани, които изпълняват правомощия на държавни органи. Друга категория са лица, които без да са държавни органи, имат възможности чрез своите решения да влияят върху обществото -например ръководители на обществени организации, както и на други корпоративни организации с институционализирани взаимоотношения с държавата и други правни субекти;
в) когато информацията с посоченото съдържание се отнася за лице, което има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Посоченото в буква “в” условие трябва да бъде тълкувано стеснително. Личният живот на гражданина може да бъде разпространен само когато той е в пряка, непосредствена връзка с неговата присъда - например лице, осъдено за престъпления, които са израз на безнравствен личен живот. Самият факт на едно престъпление, за което деецът е получил присъда, също може да бъде обявено - той е част от личния живот на лицето. Но не отговаря на целите на законовата норма да бъдат разпространени отделни страни на личния, особено на интимния, живот на едно лице, без негово съгласие, когато те нямат причинно-следствени отношения към осъдителната му присъда, просто поради наличието на такава присъда.

При нарушение на конституционното право на личен живот на гражданите и на законовите прегради за неговото разпространение, операторите дължат публично извинение на засегнатото лице. Кумулативно (с натрупване) се дава възможност на лицето да търси обезщетение по съдебен ред за претърпените от разпространената информация морални вреди и материални щети.

Операторите носят отговорност за съдържанието на програмите. Те са длъжни да се съобразяват с принципите относно тяхната дейност. Те са основната рамка за поведението на операторите при създаване и разпространяване на програмите. Към тях се прибавя и недопускането на програми, които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните (лица до 14 годишна възраст) и непълнолетните (лица между 14 и 18-годишна възраст). В случая думата “насочени” не е точна, защото изразява целенасочено увреждащо поведение на оператора. Вложената идея е да се предотвратят програми, които по своето съдържание и начини на въздействие създават обективни предпоставки за увреждане на маловръстните, без да изразяват преките намерения и желания на операторите. С такова разбиране може да се обяснят допустимите от закона изключения: допустими са предавания в кодиран вид или нощни предавания с определен визуален знак през цялото време.

Операторите не носят отговорност за разгласени сведения, когато са получени по официален ред, както и за цитати от официални документи;възпроизведени публични изявления; за информации, получени от информационни агенции или от други оператори. Установено е правилото, че новините трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

Един от демократичните методи на дейност на операторите е осигуряване правото на отговор на лицата и държавните и общински органи, засегнати от предаванията. Под понятието “лица” се разбират както физическите, така и юридическите лица, представени от физическите лица, които имат надлежни правомощия за това. Това право на лицата съответства на задължението на операторите да осигурят неговото действие, като по определена от закона процедура осигурят безплатното разпространение на отговора в неговия пълен и буквален вид. Все пак, обема на отговора е ограничен, като не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Изискване към операторите е да разпространяват програми само след уредени авторски и сродни на тях права. С това се гарантира реализацията на имуществените и неимуществени права на съответните автори на програми.

Във връзка с програмите на БНР и БНТ са регламентирани допълнителни правила. Те създават национални и регионални програми; предавания за чужбина вкл.за българите зад граница, както и за български граждани, чиито български език не е майчин и на техния език. Регионалните програми отразяват събития от местно значение; създават се от регионални радио- и телевизонни центрове и съчетават местните програми с тези на националните медии.

БНР и БНТ са задължени да предоставят незабавно програмно време за служебни съобщения на държавни органи при бедствие или

други извънредни ситуации в страната, които създават непосредствена заплаха за живота, здравето и сигурността на населението или на отделни лица. Тълкуването на тези основания и на тяхното наличие би трябвало да се предостави на държавните органи и те следва да носят отговорността за тях.

БНР и БНТ са задължени да предоставят безвъзмездно програмно време и за обръщение към народа на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя, главния прокурор и председателите на конституционния съд и двете върховни съдилища. Законът не урежда въпроса за времето на тези обръщения. Като се има предвид, че такова действие е политическо и ангажира вниманието на общесдтвеността само при обоснована необходимост, може да се приеме, че определянето на времето за разпространение на обръщението трябва да се предостави на посочените държавни органи. Разбира се, възможно е това да стане и при взаимно съгласуване на волите на тези органи и на ръководителите на съответните медии.

БНР и БНТ могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на религиозни церемонии по искане на органите на българската православна църква и на други официално регистрирани вероизповедания, при условия и ред, който се определя в правилник за организация на дейността на тези средства за масово осведомяване. Такова време се осигурява и при участие в избирателни кампании по начин, определен в избирателния или друг закон.


Изисквания към рекламите на операторите

По смисъла, вложен в закона за радиото и телевизията, рекламата е “всяко публично съобщение "във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия”. Това съобщение може се разпространява чрез радиото или телевизията срещу заплащане или друг подобен вид възнаграждение, с договори между тях и рекламодателя.

Рекламата чрез радиото и телевизията се подчинява на определени правила:
а) тя трябва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателства, респ. на Закона за защита на конкуренцията. Съобразно закона нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да уврежда интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Такава нелоялна конкуренция е забранена. Тя се изразява в увреждане на доброто име на конкурентите и доверието към тях, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдения и разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Доброто име на конкурентите се уврежда и с приписване чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки и услуги, сравнени с качествата на конкурентите стоки и услуги, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките и услугите на конкурентите. Друга основна форма на нелоялна конкуренция е въвеждане в заблуждение относно свойства, цени и начин на използване на стоките, както и рекламиране на стоки и услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество. Трета форма е предлагането или рекламирането на стоки и услуги с белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно съществени характеристики на стоката или услугата. Това се отнася и при използване на фирма и други отличителни знаци, които са близки или идентични с тези на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и потребителите. Следваща форма е нелоялното привличане на клиенти, в резултат на които се прекратяват или нарушават сключени договори с конкуренти, както и други действия,насочени към такова привличане. Накрая, нелоялна конкуренция представляват и действия, свързани с разгласяване на производствени или търговски тайни на конкурентите, когато това е в противоречие с добросъвестната търговска практика. Такова противоречие е на лице, когато разгласяването става чрез подслушване, отваряне на кореспонденция, измама, заснемане на документи или вещи и други противозаконни и безнравствени деяния.
б) не се допуска разпространяване на реклами, които:
- съдържат порнография или съдържание, което подтиква към насилие и незачитане на човешкото достойнство или към поведение, което нарушава обществения ред и морала.
- съдържат реклами с еротично съдържание с участие на невръстни (малолетни и непълнолетни) или са предназначени за тях;
- могат да влияят отрицателно за физическото, умствено и нравствено развитие на децата. В случая под понятието “деца” трябва да се разбират малолетните (лицата до 14-годишна възраст). Това се отнася и за програми, в които участват деца;
- използват средства за подсъзнателни внушения. Съгласно законовото определение, това са “индиректни специфични (включително технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията” - например, излъчване на инфразвук, използване на двадесет и пети кадър и др. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и др.
- се поднасят във вид на скрита реклама. Според закона тя означава представяне на стоки, услуги, марки, дейности, име на производител в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;
- използват държавният герб, химнът на република България, лица на изборни държавни длъжности, гласовете и образите на действащите при операторите журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания;
- имат за предмет цигарени изделия и тютюнопушене;
- са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

Специални изисквания има за реклама, насочена към непълнолетните: да не ги призовава към закупуване на стоки или ползване на услуги, като се ползва от тяхната доверчивост и неопитност; да не се възползва от особеното им доверие към родители, учители и други лица; да не показва непълнолетни в опасни ситуации; да не насърчава пряко невръстните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират, т.е. да не ги превръща в посредници за сделки.

Спонсорство

Законът за радиото и телевизията регламентира правото на спонсорство на операторите при съставяне и разпространяване на програмите им. Това се осъществява с писмени договори между двете страни. При тяхното съставяне е необходимо да се има предвид, че спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване. Такова предаване не може да се свързва с дейността на спонсора, респ.не може да призовава към сделки със стоки и услуги на спонсора или на трето лице. Името на спонсора и на неговото търговска фирма и марка се представя само в началото и/или в края на предаването. Възможно е отделни предавания да бъдат спонсорирани не само изцяло, но и отчасти. Не могат да бъдат спонсори на предавания :
- политически партии и организации, както и религиозни организации.
- лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени от закона.

Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които със своята тематика, анализи и коментари са близки с предмета на дейност на спонсора. Има генерална забрана за спонсориране на новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата.