1. Права на артиста-изпълнител

Чл. 74 от ЗАПСП съдържа дефиниция на понятието артист-изпълнител. Това е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. От това определение става ясно, че артисти-изпълнители са : актьори, певци, инструменталисти, танцьори, балетисти, рецитатори, режисьори, диригенти, коментатори, илюзионисти, циркови артисти и кукловоди.

Възникването на правото става в момента на изпълнението. Субекти (носители) на правото са артистите-изпълнители, а след смъртта им – техните наследници.

Има един критерий, който отделя артистите-изпълнители от всички други видове изпълнители, които не попадат в приложното поле на ЗАПСП. Този критерий се състои в това да се види какво изпълняват тези лица. Отговорът на този въпрос очертава и кръгът от обекти на правото на артист-изпълнител. Това са: изпълненията на произведения на литературата, науката и изкуството; цирковите и вариатетните номера; номерата с кукли; фолклорните творби.

Съдържанието на правото на артиста-изпълнител включва имуществени и неимуществени права.

Неимуществени права на артиста-изпълнител:
1) правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2) правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е начин. Правото по т. 1 е неотчуждимо, а отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.

Имуществените права на артиста-изпълнител са визирани в чл. 75 от ЗАПСП. Там се казва, че той има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:
1) излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на тези записи;
3) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
4) вноса и износа на екземляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.

Чл. 84 от ЗАПСП предвижда някои разпоредби, отнасящи се до авторското право, да се прилагат по отношение на правото на артиста-изпълнител. А това са правата свързани с: прекратяване на правото на разпространение (чл. 18а); разрешението за предаване чрез кабел (чл. 21); разрешението за излъчване чрез телекомуникационен спътник (чл. 22); допустимостта на свободното използване (чл. 23); свободното използване без заплащане на възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14); свободното използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (чл. 25, ал. 1, т. 2); обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита (чл. 25а); възнаграждението при свободно използване (чл. 26); наследяването на авторското право (чл. 32); упражняването на правата при липса на наследници (чл. 33); използването на произведение след изтичане на срока на времетраенето (чл. 34); договорите за използване (чл. 36); действието и срока на договора за използване (чл. 37); договорите за публично изпълнение (чл. 58, ал. 1).

Времетраене. Правата на артиста-изпълнител продължават 50 години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.

Наследяване. Както беше казано по-горе чл. 84 препраща към чл. 34 от ЗАПСП, а именно : след смъртта на артиста-изпълнител правото му върху изпълнението преминава върху неговите наследници по завещание и по закон според разпоредбите на Закона за наследството. Правото се наследява до изтичане срока на времетраенето му. Ако артистът-изпълнител няма наследници или наследниците починат преди изтичане срока на времетраене, правото преминава върху държавата, която го упражнява до изтичането на срока чрез Министерството на културата. В случай, че починалият артист-изпълнител или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по ЗАПСП, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка. След изтичането на срока на времетраене на тези права изпълненията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават неимуществените права, които продължават безсрочно.

Договори за прехвърляне. Изпълнителските договори са двустранни, консенсуални, формални, възмездни и срочни. Чл. 76, ал. 2 предвижда артиста-изпълнител да отстъпва правата си с писмен договор. Такъв договор не може да бъде сключен за срок по-дълъг от 10 години. Страни по изпълнителските договори са : носителят на правто – артистът-изпълнител или неговите наследници и лицата, които използват изпълнението – ползвателите. Ако изпълнението се осъществява в рамките на трудово правоотношение, договорът с ползвателите се сключва от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител не е било уговорено друго. Участниците в колективни изпълнения, като хор, ансамбъл, оркестър или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията за използването на техните изпълнения (в т.ч. и сключването на договори). Законът предвижда, че солистите, диригентът и режисьора на сценично произведение дават разрешение отделно.

Както беше казано по-горе, изпълнителският договор е възмезден. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, еднократно заплащане или по друг начин.

Видове изпълнителски договори:
а) договори за излъчване на изпълнението по радио- и телевизия – ефирна и кабелна. Ползвател е съответната радио- или телевизионна организация или кабелен оператор;
б) договори за звукозаписване или видеозаписване на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители и видеоносители и тяхното разпространение. Ползватели са продуцентите на звукозаписи и продуцентите на видеозаписи;
в) договори за публично изпълнение и изпълнение по радио и телевизия – ефирна и кабелна, на записите на изпълненията. Ползватели са дискотеки, барове, ресторанти, кафенета, сладкарници, изобщо всякакви заведения за хранене и забава, организаторите на балове, ревюта и др., озвучени превозни средства;
г) договори за заснемане на филм или друго аудиовизулно произведение. Ползвател е филмовият продуцент.

Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписи не е уговорено друго, артиста-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от 5 години.

ЗАПСП предвижда, че размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на §5 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина – на продуцентите на звукозаписи. А §5 гласи : размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско право и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.

Договорът за заснемане на филм или друго аудиовизуално произведение са регламентирани в чл. 78 от ЗАПСП. Ако в този договор не е уговорено друго, смята се, че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването му чрез кабел или друго техническо средство, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение. Артистите-изпълнители имат право на първоначално възнаграждение от продуцента при участието си в заснемането на филма. Ал. 3 на чл. 78 от ЗАПСП предвижда за артистите, изпълняващи главни роли и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща от продуцента или от съответните ползватели, в зависимост от това какво е уговорено. Когато възнаграждението се изплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, законът предвижда, че то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.

За да не се стига до недоразумения, ЗАПСП в чл. 78, ал. 4 определя какво разбира под понятието “артисти, изпълняващи главни роли”. До доказване на противното това са лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.

След измененията на ЗАПСП от август 2002 г. (бр. 77 на ДВ) чл. 78 има две нови алинеи, в сила от 01.01.2003 г. Ал. 4 предвижда, че когато една телевизионна организация е същевременно и продуцент на филм или на друго аудио-визуално произведение, артистите, изпълняващи главни роли, имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто. Ал. 6 дава право на лицата, които изпълняват роля в аудио-визуално произведение с рекламно предназначение, за срока, в който произведението се показва, да получат допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.

Закрила на наименованията на артистични групи. Касае се за наименование, с което група от изпълнители се изявява пред публиката, като например “Б.Т.Р.”, “Аналгин”, група “ЛОРА”, “Портокал” и много други. С това наименование групата става известна сред своите почитатели и наименованието служи като индивидуализиращ белег. Този факт крие опасността от злоупотреби с името на съответната група. Затова нашият ЗАПСП (чл. 83) е уредил изрично защитата на наименованията на артистичните групи. За целта законът предвижда наименованието на всяка артистична група да се регистрира от Министерството на културата по ред, определен от Министерския съвет. Освен това, за подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, одобрени от Министерския съвет.

Законът задължава наименованието на артистичната група да бъде регистрирано на кирилица, но заедно с това позволява по желание на заявителя в регистрацията да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука. Регистрираното наименование не може да се използва от друга група, т.е. артистичната група има изключителното право да използва своето наименование. Ако обаче друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да иска заличаване на регистрацията. При възникване на спор за сходство в наименованието, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, въпросът се решава от съда. ЗАПСП предвижда 10 годишна закрила на наименованието след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.