1. Източници на авторското право

Основният нормативен акт, който регламентира авторското право и сродните му права в Република България, е ЗАКОНЪТ ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА (ЗАПСП), приет от 36-то Народно събрание на 16.06.1993 г. Оттогава е изменян и допълван пет пъти, като последното изменение е в бр. 77 от 09.08.2002 г. на Държавен вестник, в сила от 01.01.2003 г. Той урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведения на литературата, изкуството и науката. Освен него и КОНСТИТУЦИЯТА на Република България от 1991 г., като върховен закон, съдържа текстове, които са пряко свързани с авторското право. Това са разпоредбите на чл. 54, ал. 2 и ал. 3, според които: “Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона“ и “Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона“. Индиректна връзка с авторското право имат и текстовете на чл. 17, ал. 1 до ал. 3, които регламентират, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, че собствеността е частна и публична, като частната е неприкосновена. Чл. 54, ал. 1 визира правото на всеки да се ползва от националните и общочовешките културни ценности. А чл. 39, ал. 1 предвижда правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Като непреки вътрешни източници на авторското право могат да се приемат нормите на ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, свързани със сключването и действието на договорите за използване на авторските произведения, както и нормите, отнасящи се до иска за обезщетение на вреди, произтичащи от незаконното използване на произведенията. ЗАКОНЪТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ и ЗАКОНЪТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО също биха могли да се приложат относно реда за търсене на административна отговорност от нарушителите на ЗАПСП. ЗАКОНЪТ ЗА НАСЛЕДСТВОТО се използва като източник, когато се касае за наследяване на авторските права – по закон или по завещание. НАКАЗАТЕЛНИЯТ КОДЕКС – чл. 172 а, чл. 173 и чл. 174, които визират съответно контрафакцията, плагиатството и включване в псевдосъавторство чрез злоупотреба със служебно положение, също намира приложение като източник в областта на авторското право.

Сред външните източници на авторското право могат да се споменат многостранните международни договори (конвенции), по които България е страна. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, стават част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. А именно такива са:

1) БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ И ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, приета на 09.09.1886 г. в Берн, ратифицирана от България с Указ № 1389 на Държавния съвет от 26.06.1974 г.;

2) УНИВЕРСАЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА АВТОРСКО ПРАВО, приета в Женева на 06.09.1952 г., ратифицирана от България с Указ № 2944 на Държавния съвет от 26.12.1974 г.;

3) РИМСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ , ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И ИЗЪЧВАЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, приета в Рим на 26.10.1961 г., ратифицирана от България на 19.04.1995 г.;

4) ЖЕНЕВСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ СРЕЩУ НЕРАЗРЕШЕНОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ТЕХНИТЕ ЗАПИСИ, приета на 29.10.1971 г. в Женева, ратифицирана от нашата страна на 19.04.1995 г.;

5) СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ТЪРГОВИЯТА АСПЕКТИ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ ( т. нар. Споразумение за ТРИПС ), прието в Маракеш на 15.04.1995 г., ратифицирано от България на 24.10.1996 г. Споразумението влезе в сила за нашата страна на 01.01.2000 г.