1. Закон за паметниците на културата и музеите

Законът за паметниците на културата и музеите дава легална дефиниция за паметниците на културата. Те са произведения на човешката дейност, които документират материалната и духовна култура и имат научно, художествено и историческо значение или са свързани с исторически събития, с живота и дейността на видни обществени, културни и научни дейци. Това определение основателно подразделя паметниците на културата в две големи групи. Едната включва произведения на човешката дейност, а другата- събития и животоописания. От своя страна двете групи получават допълнителна класификация. Произведенията на човешката дейност документират двете страни на културата- материална и духовна и всяка от тях трябва да има определена стойност, която да обоснове необходимостта от вещественото им съхраняване за паметта на поколенията. Събитията представляват конкретни факти от историята на българския народ. Законът прибавя към тях и израза “революционни борби”, но всъщност те са съдържанието на отделни исторически събития и се включват в тях. Наред със събитията и отделно от тях са живота и дейността на видни български граждани, оставили името си с в историята на народа. За илюстриране на разглежданото понятие “паметници на културата” законът посочва примерно и неизчерпателно някои от тях: селища, улици, археологически обекти, надгробни паметници, предмети с научна и художествена стойност, култови постройки, архивни документи и др.

Паметниците на културата не са обективна даденост, а се обявяват за такива от министъра на културата. Част от тях, които имат по-обемно или комплексно съдържание (населени места, комплекси от паметници на културата, исторически места) се обявяват от Министерския съвет за резервати. Върху тях се упражнява държавен надзорчрез министерството на културата, вкл. относно дейности, свързани с градоустройствени планове, задания за проектиране, проекти за ремонти и за ново строителство, даване на строителни разрешения и др.

В кръга на правомощията на министерството на културата е да упражнява ръководство и надзор по издирване, изучаване и опазване на паметниците на културата и по музейното дело. Те се осъществяват и с участието на кметовете на общини и общинските администрации и на общинските съвети като органи на местно самоуправление.

Музеите са определени от закона като научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата и природни образци. Те са национални, регионални и местни, съобразно териториалния им обхват на дейност. По форми на собственост музеите са държавни, общински, частни и на юридически лица. Държавните и общински музеи са юридически лица на бюджетна издръжка.

Музеите се създават и закриват както следва: националните - с решение на Министерския съвет; общинските - с решение на общинските съвети; музеите на други юридически лица - с решение на ръководните им органи, след съгласуване с министъра на културата; частните - по ред, определен от министъра на културата.

Музеите се ръководят методически от министерството на културата, в сферата на научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени научноизследователски институти и учреждения, административно - от органите, които са ги създали, а общинските музеи - от кмета на общината.

Статут на паметник на културата придобиват обявените от Министъра на културата обекти и предметите, които са инвентаризирани в музеите. Те се степенуват като паметници от световно, национално и местно значение и като паметници за сведение. Те се класифицират от Националния институт за паметниците на културата.

Законът създава правила относно издирване, регистриране и опазване на паметниците на културата, основните от които са следните:
- лицата, които са открили или намерили паметници на културата са длъжни да съобщят за това в съответната община или в най-близко стоящия музей. Те се възнаграждават за това, а при укриване се предвижда изземване на съответните паметници в полза на държавата.
- археологически разкопки и други проучвания на паметници на културата се извършва с разрешение на археологическия музей при БАН, съгласувано с министерството на културата, както и със собственика на обекта или паметника. Всички открити паметници на културата при археологически разкопки са собственост на държавата. Когато при разкопките се причиняват щети на собствениците на имоти (извън държавни и общински), те се обезщетяват от органа, който извършва разкопките.
- когато при извършване на строителни и други подобни действия се открият находки с признаци на паметници на културата, работата временно се спира и се уведомява общината или най-близкия музей за това, до произнасяне и разпореждания на органите на министерство на културата.
- собствениците на паметници на културата са задължени да ги подържат в добро състояние и да уведомяват съответните държавни и общински органи при възникване на повреди.
- сделки с недвижими обекти-паметници на културата между собственици и физически и юридически лица се извършват със съгласие на Националния институт за паметниците на културата (за паметниците от световно и национално значение) и на съответния общински съвет (за другите видове паметници).
- забранен е износа на паметници на културата. По изключение могат да се изнасят движими паметници само за определен срок, с разрешение и по ред, определен от министъра на културата.

Националният институт за паметниците на културата е орган на Министерството на културата за осъществяване държавната политика по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на недвижимите паметници на културата. Неговия ръководител и заместниците му се назначават от министъра на културата. Институтът извършва дейност чрез централното си управление и районни служби в страната. Към него се създават съвети, като специализирани съвещателни органи с участието на представители на ведомства, свързани с дейността на института. Основните му задачи могат да бъдат обобщени както следва:
а) разработва стратегически документи относно недвижимите паметници на културата;
б) регистрира, документира и обявява в “Държавен вестник” недвижимите паметници на културата;
в) осъществява консервационни, реставрационни, укрепителни и други подобни дейности спрямо недвижимите паметници на културата;
г) извършва изследователска дейност относно недвижимите паметници на културата;
д) упражнява надзор по издирване, опазване и стопанисване на недвижимите паметници на културата;
е) популяризира в чужбина и в страната недвижимите паметници на културата.

Дейността на националния институт се регламентира от правилник за неговото устройство и неговите задачи.