1. Понятие за правен акт и видове правни актове

Правният акт е словесно-документално изразяване на държавна и персонална воля в нормотворческата, тълкувателната, правоприлагащата и автономнорешаваща дейност1.
Правните норми намират систематическо място и подреждане в правните актове. Чрез тях правото преодолява своята абстрактност и се институционализира. Само чрез формата на правния акт, правната норма добива познавателна и приложна стойност и правопринудителна сила. Правният акт е битието на правната норма. Двете правни категории - акт и норма са две страни на едно и също явление.
По дефиниция правният акт е израз на една воля- на държавата, на физическо или юридическо лице. Тя е насочена към създаване на общественонеобходими правила за поведение с общозадължителен характер. Волята се изразява външно в определена форма. Тази форма е "банка" на правни норми. Волята е насочена към определена дейност.
Правосъздаващата дейност определя правните правила за поведение. Чрез нея се формира правото като регулативна и защитна система. Неин продукт са Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове.
Конституцията е основен и върховен закон на държавата и обществото (вж. бележките към глава първа). Тя се приема от специален, учредителен орган (в България- Велико народно събрание) и по определен ред. Особен е и редът за нейната промяна (изменение и допълнение на отделни норми в нея). Съдържанието и формата и също са специфични и се отличават от другите правни актове.
Законът е съвкупност от правни норми, които регламентират най-важните страни на обществените отношения. Той се приема, изменя, допълва и отменя по определена процедура и само от Народното събрание.
Подзаконовите нормативни актове се издават съобразно Закона от държавни органи в рамките на тяхната компетентност за уреждане на отношения, необхванати от законите по същата материя. Те могат да се подразделят по различни показатели:
- С оглед кръга на лицата, които ангажират, правните актове са общи и местни. Общите се отнасят за всички лица в рамките на цялата национална територия. Местните са с ограничено териториално действие (Наредби на общински съвети). Те могат да се отнасят и за отделно учреждение, производствена, учебна и друга единица( правилник за организацията и дейността на Народното събрание, правилник за вътрешния трудов ред и др.)
- Според обектите на въздействие актовете са с вътрешно и външно действие. Първите създават права и задължения на лицата, които работят в съответната управленска система, а вторите -на външните лица, с които тя създава правоотношения.
- С оглед отношенията, които регулират или обслужват, актовете могат да се разделят по правни отрасли или по материи (финансово право, семейно право, патентно право, по въпроси на митническите и валутните отношения и пр.)
- Съобразно субектите, актовете са на изпълнителната власт(държавната администрация), на законодателната власт, на физически и юридически лица с прояви на автономна воля.
- От гледна точка на начина на приемане на актовете, те са такива на колегиални и еднолични субекти.
- От гледище на съдържанието на правните актове, те могат да бъдат от регулативен и защитен характер.
- Актовете се издават от един орган или съвместно от два и повече органи.
Посочените показатели не са законово определени и изчерпателни. Те имат доктринален и примерен характер и могат да бъдат разширявани, стеснявани и видоизменяни.
Указите на българския президент по принцип нямат нормативен характер. Изключение прави разпоредбата на чл.100 ал.5 на Конституцията, съгласно която президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Актът, с който президентът би изпълнил това свое правомощие, е указ. Той неизбежно би надрастнал своята оповестителна функция с необходимостта да регулира първично отношенията при съответната критична ситуация или да направи промени във вече регламентирани с други нормативни актове страни на тези отношения.