1. Понятие за правоотношение и видове правоотношения

При наличие на определен юридически факт посочените в диспозицията на правната норма права и задължения проявяват своето действие спрямо лицата, към които са относими. Те влизат в определени отношения помежду си за тяхната реализация. Тези отношения се наричат правоотношения, тъй като възникват, развиват се и се погасяват по силата на правната норма. Тя е творител на правоотношенията, а те оживяват съгласно изискванията на правните правила.
Правоотношенията се характеризират с това, че имат обективен характер. Те се създават под въздействието на хипотезата на правната норма. Няма юридически факт, който да не е извор на такива отношения. Само житейски факт, който няма правно значение, може да създава неправни отношения или да бъде индивидуална реакция в кръга на съзнанието и чувствата.1
Правоотношенията създават конкретни права и задължения на правните субекти и ги обвързват в единна и симетрична верига. Образуваната правна връзка между тях е с ясно и открито съдържание. Нейният обективен характер не омаловажава ролята, усилията и инициативността на правните субекти за реализация на правата и задълженията. Но точното изпълнение има свои критерии - не винаги бързината и предсрочното изпълнение е адекватно на добро изпълнение. Всичко зависи от характера на поетите задължения, особено в областта на облигационните отношения (напр. бързи и неритмични доставки на стоки с краткотрайна годност могат да доведат до тяхното натрупване и развалата им).
Правоотношенията са израз на волево поведение на правните субекти. От една страна хората сами определят дали да осъществят действия, които биха породили правни последици (да сключат договор, да реализират трудов резултат и т.н.), както и характера на тези действия. От друга - те проявяват воля за осъществяване на целените от тези действия резултати и цели. Неизпълнението на задълженията, предписани от правната норма, разрушава конкретното правоотношение. То съставлява нов юридически факт, който поражда и ново правоотношение от санкционен тип.
Правоотношенията се подразделят на:
- регулативни и защитни. Първите се формират в сферата на организиране на отделни страни на обществените отношения (търговски, семейни и др. ), а вторите - за защита на накърнени права и санкциониране на виновните лица.
- активни и пасивни. Отношенията от активен характер създават задължения за извършване на действия, а от пасивен характер - насочват към въздържане от действия от страна на задължените лица и към активни действия от оправомощените лица.
- общи и конкретни. При първите правните субекти не са точно определени. Всеки се задължава спрямо всички останали да зачита правата и законните им интереси. Налице е обща забрана да се извършват деяния съставляващи престъпления, административни отношения или деликти. Същевременно постепенно се утвърждава правилото, че всичко което, не е забранено, е разрешено (напр. при определяне предмета на дейност на търговците). Общите забрани и разрешения са основа на правопорядъка в държавата.
Конкретните правоотношения имат определени субекти. Те се разпределят на относителни, при които субектите са точно определени, и на абсолютни при които точно е определен носителят на права, а всички останали са задължени да зачитат тези негови права (такива са правоотношенията, свързани със собствеността, авторското право и др.).
- отраслови, съобразно отношенията, които засягат (конституционни, екологически, финансови, застрахователни и т.н.).
Правоотношението се състои от три основни елемента: съдържание, субекти на правото, обекти на правоотношението.
Съдържанието на правоотношението обхваща реалното поведение на правните субекти, техните действия и бездействия, както и правното им поведение- техните субективни права и правни задължения.