1. Структура и функции на съдебната власт

Структурата на съда обхваща Върховен касационен и Върховен административен съд, апелативни съдилища, окръжни и районни съдилища, както и военни окръжни и апелативни съдилища.
Структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата. Тя се състои от главен прокурор, върховна касационна прокуратура, върховна административна прокуратура, апелативни, окръжни и районни прокуратури.
Следователите са разпределени в Специализирана следствена служба и окръжни следствени служби.
Нормативно прокуратурите и следствените служби са при съдилищата, но те не са административно обвързани с тях. Отношенията са процесуални и се изграждат съобразно функциите, които отделните органи на съдебната власт осъществяват.
Основният правоинстанционен съд е районния съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд. Окръжният съд разглежда като първа инстанция дела, определени със закон. Той разглежда като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища, както и други дела, възложени със закон. Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу правоинстанционните актове на окръжните съдилища и в неговия съдебен район(извън тези по Закона за административното производство), както и срещу актове на военните съдилища от цялата страна. Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по посочените дела. Освен това този съд, на общо събрание на неговите колегии(гражданска и наказателна) приема тълкувателни решения, които са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Върховният административен съд е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване с идентични надзорни функции на Върховния касационен съд, но спрямо административните дела. Общото събрание на всяка от двете колегии на този съд издава тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика.
Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на по-горестоящия по длъжност, а всички - на главния прокурор. Дейността на прокуратурата се осъществява в следните основни насоки:
- тя привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления от общ характер, като образува предварителни производства за разследване на престъпленията, изготвя и внася обвинителни актове в съдилищата и подържа обвиненията в съдебните производства;
- прокуратурата упражнява надзор за законност при изпълнение на присъдите и на други принудителни мерки, които се вземат спрямо лица по законен ред(настаняване на принудително лечение на лица, болни от алкохолна или друга наркоманна болест, както и от психически заболявания, на лица в заведения за отрезвяване и в заведения за временно настаняване);
- Тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а в бързи и неотложни случаи издава разпореждания за възстановяване на самоуправно нарушени права;
- Участва в граждански и административни дела, в случаите, предвидени в закон и дава заключения по тях. Прокурорът може да бъде инициатор за образуване на такива дела и се явява в съдилищата като страна по тях.
Следователите извършват предварително разследване на престъпленията от общ характер(тези, които се преследват от държавата по служебен ред). Те приключват предварителните производства с постановления за предаване на съд, за прекратяване или за спиране(при определени от Наказателнопроцесуалния кодекс предпоставки).
Дейността на съдебната власт се организира от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 члена - юристи с поне петнадесет години юридически стаж, от които най-малко пет години като съдии, прокурори, следователи или хабилитирани научни работници по право. Единадесет души от тях се избират от Народното събрание, единадесет души - на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи(първите избират шест души, вторите- трима, а останалите- двама души). Трима са членове по право. Това са председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор, които се назначават от президента за срок от седем години по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът може еднократно да отклони някое предложение, но ако то се повтори от висшия съдебен съвет, той е длъжен да назначи лицето.
Висшият съдебен съвет има кадрови функции. Той определя състава на съдебната власт с предложението си до президента относно нейните ръководители и като назначава и определя кадрово движение на съдиите, прокурорите и следователите. Съветът осъществява и организаторски функции - определя броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата, щата на кадрите на съдебната власт, техните възнаграждения, изготвя и внася в Министерския съвет проектобюджета на съдебната власт за включването му в общия държавен бюджет. Той има контролни функции - произнася се по решения, свързани с дисциплинарни дела спрямо съдии, прокурори и следователи; ежегодно изслушва информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби; по искане на главния прокурор взема решение за снемане имунитета на кадрите и за временното им отстраняване от длъжност.
Съдебната власт осъществява специфична държавна дейност, която качествено се отличава от тази на законодателната и изпълнителната власт, няма нищо общо с президентските правомощия и методи на дейност, отграничава се от Конституционния съд по много показатели.
Съдебната власт се реализира от държавни органи със специална компетентност - лица с юридическо образование, с прекаран едногодишен стаж по специалността и положен теоретико-практически изпит.
Дейността на органите на съдебната власт е процесуална. Тя се извършва по предвиден от процесуалните закони ред, по правилата на едно своеобразно производство.
Характерна е и инстанционността на разглеждане и решаване на делата-първа, въззивна (втора) и касационна инстанция, заедно с осигурени извънредни способи за защита на накърнени права и законни интереси.
Съдилищата разглеждат правни спорове, установяват факти с правно значение, реализират отговорностите на извършители на престъпления. Актовете на съдилищата имат сила на присъдено нещо - самите съдилища не могат по свой начин да ги изменят. Между едни и същи страни, по един и същи въпрос, на едно и също основание, случаят не може да се поставя на повторно разглеждане.
Съдебната власт осъществява функциите си на основата на определени от Конституцията и регламентирани в Закона за съдебната власт принципи.