1. Наказателно-правна защита

Най-тежкия вид правонарушения са тези, които се въздигат в престъпления в Наказателния кодекс и спрямо техните извършители се реализира наказателна отговорност по реда, посочен в Наказателно-процесуалния кодекс.

Престъплението е общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. От това легално определение на понятието “престъпление“ се извличат неговите елементи:

а) човешко деяние,което се изразява в действие или бездействие;

б) обществена опасност на деянието. Тя е налице, когато деянието застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото. Затова Наказателният кодекс приема, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е общественоопасно поради своята малозначителност или поради своята явна незначителност. Самият закон изключва наличието на обществена опасност на определен вид деяния - извършени при неизбежна отбрана; деяния,които причиняват вреди на лице, извършило престъпление, при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване възможността да извърши друго престъпление, но при условие, че не е имало друг начин за неговото задържане и ако при задържането не са превишени необходимите и законосъобразни мерки; извършени при крайна необходимост - за да се спасят държавни и обществени интереси,както и на дееца или на другиго лични и имотни блага от непосредствена опасност,ако причинените вреди от деянието са по-малозначителни от предотвратените; деяния,които са извършени при оправдан стопански риск ,при определени законови предпоставки. Между посочените случаи важно приложно значение има въпроса за неизбежната отбрана. Касае се за деяние, което се извършва за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността и правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя, но в рамките на необходимите предели ( когато защитата съответства на характера и опасността на нападението). Възможно е да се надхвърлят тези предели ако нападението се извършва от две и повече лица; нападателят е въоръжен; нападението се извършва чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект; когато нападението е в превозно средство; когато е извършено нощем, както и в случаи, когато то не може да бъде отблъснато по друг начин. Изводът е, че при налично или непосредствено предстоящо нападение, деецът не е задължен да бяга, да се крие и пр. Той може да се защищава по адекватен начин и даже с превишаване пределите на неизбежната отбрана, при горепосочените случаи и не носи наказателна отговорност за причинените вреди.

в) наказуемост на деянието. Всеки носи отговорност за деяние, което е обявено за престъпление и се наказва за неговото извършване от закона. В България материята относно престъпленията и наказанията е кодифицирана, като е нормирана в един общ закон - Наказателния кодекс.

г) вина. Без наличие на вина няма наказателна отговорност. Българското наказателно право не приема обективната отговорност за извършено деяние. Вината е психичното отношение на дееца към извършеното от него деяние. Тя се подразделя на две големи групи: умисъл и непредпазливост. Налице е умисъл когато деецът е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него, искал е или е допускал тяхното настъпване. От това определение е видно, че умисъл може да бъде пряк и непряк (косвен,евентуален). При прекия умисъл деецът иска настъпването на вредоносния резултат, а при непрекия той не го желае, но допуска, че може да възникне. Налице е непредпазливост когато деецът не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, не го е искал или допускал, но съобразно опита и знанията си е бил длъжен и е реално е могъл да го предвиди. Това е формата на несъзнавана непредпазливост. Налице е непредпазливост и когато деецът е предвиждал настъпването на вредните последици, но е мислил да ги предотврати. В този случай се касае за съзнавана непредпазливост. Поради това, че непредпазливостта е правния израз на една човешка обикновена или професионална небрежност и тя нерядко съпътства ежедневието на личността, такива деяния са наказуеми само в предвидените от закона конкретни случаи.

Престъпленията, които са свързани с отношенията на културата могат да се класифицират в три групи: първите имат за пряк обект тези отношения; вторите имат за обекти други отношения, но с възможен предмет - предмети на културата; накрая - налице са престъпления, чиито автори могат да бъдат дейци на културата и специално - журналисти. Такава класификация е възможна поради това, че Наказателният кодекс не групира всички престъпления, с които се засягат отношенията на културата, с изключение на един раздел за престъпленията против интелектуалната собственост. Все пак, наличието на такива норми, макар и включени в различни кръгове отношения, създава условия за реална защита на културата.

Типични престъпления с пряк обект - отношения на културата са включени в главата за престъпленията против правата на гражданите. Раздел седми на тази глава е посветена на престъпленията против интелектуалната собственост. Те са четири на брой, изразени в следните деяния:

а) записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване, предаване чрез техническо средство, използване по друг начин чуждо произведение на науката, литературата и изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право.

б) извършване на същите деяния, но с предмет-звукозапис, видеозапис, радиопрограма, телевизионна програма, софтуер, компютърна програма.

в) плагиатство, изразено чрез издаване или използване под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, както и представяне за регистрация или регистрация от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

г) включване, чрез злоупотреба със служебно положение, като съавтор на изобретение, полезен модели или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без участие в творческата работа по неговото създаване.

Извън специалния раздел на закона, но в групата престъпления, които имат за пряк обект отношенията на културата, са престъпленията, свързани с паметниците на културата. Те са четири вида:

- унищожаване, разрушаване или повреждане на паметник на културата или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление;

- даване противозаконно разрешение от длъжностно лице за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата;

- изнасяне без разрешение извън българската граница паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив;

- отчуждаване на вещ - паметник на културата или архивен материал, когато деецът знае, че тя може да бъде изнесена зад граница;

- извършване археологически разкопки без надлежно разрешение или проучвания на паметници на културата с технически средства, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление;

- съзнателно несъобщаване на властта в продължение на две седмици за открит паметник на културата или друга ценна историческа находка.

Други видове престъпления се изразяват в посегателства на разнообразни предмети, включително на културата. Това се отнася за кражба, грабеж, присвояване, измама, вещно укривателство. Кражбата е отнемане на движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване. Грабежът е такова отнемане на вещ, но с употреба на сила или заплашване. Под заплаха се разбира застрашаване с деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго присъстващо лице. Присвояването е деяние, което може да се извърши само от длъжностно лице. То се състои от присвояване на чужди ценности (пари, вещи и др.), които деецът държи в качеството му на длъжностно лице или са му поверени да ги пази или управлява. Присвояването е налице, когато деецът се разпореди с тези ценности в свой или в чужд личен интерес. По смисъла на закона длъжностно лице е лицето, на което е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение (с изключение на тези, които осъществяват дейности на материално изпълнение), както и тези,които са ръководна работа или осъществяват работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Измама е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или подържа заблуждение в някого заблуждение и с това причини на него или на другиго имотна вреда. Измама има и когато със същата цел деецът използва заблуждение, неопитност или неосведоменост на някого и с това причини на него или на другиго имотна вреда. В категорията на измамите се отнасят и случаите, при които деецът използва документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ за да получи без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да го присвои. Такова е престъплението и когато деецът, чрез съставяне на такъв документ, съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество. При посочените две хипотези се наказва както лицето, което извършва противозаконното документиране, така и този, който се възползва от него, при наличие на съответния престъпен умисъл. Вещното укривателство е престъпление, което се извършва от лице със специална цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага. Изпълнителното деяние се изразява в укриване, придобиване или спомагане да се отчуждят чужди движими вещи, за които деецът знае или по обективните обстоятелства на случая предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественопасно деяние.

Накрая, налице са престъпления от различен род и вид, които са “рискови” за професии, свързани със сферите на културата. Специално журналистите и други дейци на печатното и устното слово са уязвими със свои критични публикации, когато в тях се включат обиди или клевети спрямо други лица. Обидата е налице, когато се казва или извършва нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие или с разпространяване чрез печатно произведение или по друг начин, така, че да стане достояние на повече хора. Достойнството и честта са нравствени категории. Първата от тях е чувството на самосъзнание на личността, на нейните качества и способности, които трябва да се зачитат от останалите граждани. Честта е самоуважението на човека като живо човешко същество, неговата самооценка относно обществената му стойност и ценност. Независимо от неговото поведение, достойнството и честта, които са му вменени от раждане, не могат да бъдат засягани (например, на крадеца “крадец” не може да се казва). Различен е въпросът с клеветата. В нейното съдържание се включва разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването на престъпление. Касае се за разпространяване на конкретни факти от живота и дейността на едно лице, които не отговарят на обективната истина и с което той се засяга противонравствено или противоправно. Деецът няма да отговаря ако докаже, че изнесените от него факти са верни.

В кръга на престъпленията против личността е и издаването на чужда тайна - противозаконно откриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която е поверена на дееца или му е станала известна във връзка с неговото занятие. Същото се отнася и за разгласяване тайна на осиновяване с намерение да се причинят вредни последици на осиновения, осиновителя или на семейството им. Престъпление е и използването на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, извън неговото законосъобразно предназначение.

В рамките на престъпленията против републиката са проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменение на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, както и опетняване герба, знамето или химна на Република България.

В групата на престъпленията против мира и човечеството е пропагандата за война, както и стремежа да се предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, чрез преки или косвени действия - печат, слово, радио и др.

В главата против правата на гражданите са включени престъпления против националното и расовото равенство и престъпления против изповеданията. Между тях са проповядване или подбуждане към расова или национална вражда, омраза, расова дискриминация; проповядване омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин.