4. Представителство

1. Същност на представителството:
а) дефиниция - това е възможността на един правен субект да извършва по пълномощие или по силата на закона правомерни правни действия за друг правен субект от негово име и с непосредствено действие за него;
б) неизбежност на съществуването на представителството - изискват го времето, разстоянието и умението, поради което съществуват два основни вида представителство:
- представителство по необходимост (при малолетни, непълнолетни, поставени под запрещение);
- представителство по целесъобразност (например при адвокатското представителство);
в) сфери на недопустимост на представителството - те рядко се посочват легално, поради което тези сфери се определят доктринално и извеждат се чрез тълкуване:
- упражняване на лични неимуществени права (женитба, родителски права, активно и пасивно избирателно право);
- упражняване на права и задължения с оглед на личността (явяване на изпити, преподаване);
- изпълнение на задължения за материални (трудови) действия (случаят с т. нар. заместване, което е различно от представителството);
- извършване на неправомерни действия;
- изтърпяване на юридическа отговорност.
г) кой правен субект може да бъде представител на друг правен субект - само дееспособен субект на правото може да бъде представител на друг правен субект. Няма пречки неиндивидуален субект на правото да бъде представител на индивидуален субект на правото. Няма пречки и едно лице може да бъде едновременно представител на две и повече лица за едно и също правно действие, а две лица - на едно лице за едно и също правно действие.

2. Теории за представителството:
Теоретичното осмисляне на представителството започва през ХІХ век. Оттогава са трите основни теории за него:
а) фикционна (Фр. Савини) - според нея представителят е пратеник, приносител на волята на представлявания. Представителят в нито един момент не изразява своя воля. Меродавна е само волята на представлявания;
б) репрезентационна (Р. Йеринг) - според нея представителят не е просто пратеник, а изразява своята воля в съответствие с дадените му указания от страна на представителя. Представителят изразява своята воля, а не просто волята на представлявания. Меродавна е само волята на представителя (тя е възприета у нас);
в) теория на сътрудничеството (Митайс) - според нея са важни са волите и на представляващия, и на представлявания. Меродавни са и двете воли.

3. Отграничения на представителството от сродни правни явления.
Представителството следва да бъде отграничено от сходни правни явления:
а) пратеничеството - пратеникът не е оторизиран по закон или по пълномощие да изразява волята на друго лице, той само оказва техническо съдействие за нейното представяне, изразяване;
б) посредничеството - посредникът не изразява волята на договарящите се страни, те сами се договарят;
в) договора в полза на трето лице - договарящите се страни не извършват правни действия от името на третото лице, а само в негова полза;
г) воденото на чужда работа без пълномощие - водещият чужда работа не е законен представител или представител по пълномощие, а неговите действия подлежат на одобряване за да имат ефект в патримониума на третото лице;
д) техническото съдействие - не са представители преводачите, стенографите и пр., тъй като те не изразяват чужда воля и не извършват правомерни правни действия от името и за сметка на друго лице, а само подпомагат изразяването на волята на другите правни субекти;
е) т. нар. "сламен човек" - това е лице, което само номинално, формално, официално, но не и фактически, не и реално, придобива права и задължения. Всъщност тези права и задължения са с истински носител друго лице;
ж) пазача - той не изразява чужда воля, не договаря правни сделки, а само подпомага упражняването на правата и задълженията на друго лице;
з) косвеното представителство - при него представителят придобива първо правата и задълженията за себе си, от свое име, след което ги прехвърля на представлявания. Правата и задълженията не възникват директно в патримониума на представлявания, а косвено - като минават през патримониума на представителя.

4. Основания за възникване на представителството.
Съществуват две основни групи основания:
а) по волята на представлявания - в този случай говорим за т. нар. "упълномощаване". Това е доброволно възлагане, делегиране на право за извършване на правомерни правни действия (придобиване на права или изпълняване на задължения) от страна на представлявания в полза на представителя. В резултат на упълномощаването възниква т. нар. представителна власт. Възможно е в редица случаи да има преупълномощаване от страна на упълномощения (представителя) в полза на преупълномощено лице. Упълномощаването може да се оттегля по начина, по който е създадено. Упълномощаването се извършва най-често с помощта на специален акт-документ, наречен "пълномощно";
б) по силата на юридически акт или на юридическо събитие - такива, например, са назначаване на представителна длъжност в държавна агенция, избор за ръководител (управител, изпълнителен директор и пр.) на неиндивидуален субект на правото, по силата на административен акт, по силата на съдебен акт (съдебно решение за определяне на настойник или попечител или пък за назначаване като прокурист), по силата на членство, по силата на раждане на дете и пр.

5. Видове представителство:
а) според основанието на своето възникване:
- договорно (доброволно);
- законово (задължително);
- органно (на ЮЛ);
б) според това дали е за осъществяване на права или на задължения:
- активно;
- пасивно;
в) според срока на своето действие (относително е това деление):
- временно (с определен срок);
- постоянно (с неопределен срок или продължителен срок);
г) според обема на представителната власт:
- пълно (тук влиза при упълномощаването и случая с т. нар. генерално пълномощно) - за осъществянето на общо определени права и задължения;
- ограничено - за точно осъществяването определено право или задължение.