3. Субект на правото

I. ИНДИВИДУАЛНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО

1. Значение на темата.
Хуманността в правото. От Декарт насам категорията "субект" означава активно начало, което противостои на пасивното, на "обекта". Във философски план субектът е носител на съзнание и самосъзнание. От представата ни за субектите на правото зависи представата ни за правото и обратно. Съществува диалектика между субект и обект на правото: и двете са явления от обективната действителност, но с различно участие, с различна роля в обществените отношения.

2. Дефиниция.
Субектът на правото явление от обективната действителност, на което позитивното право възлага юридически права и задължения.

3. Нормативна уредба.
Основната българска нормативна уредба на индивидуалните субекти на правото се съдържа в Конституцията на Република България от 1991 год., Закона за лицата и семейството, Закона за гражданската регистрация, Закона за българските документи за самоличност, Закона за българското гражданство и др.

4. Характерни черти на субектите на правото:
Не всички явления от обективната действителност могат да бъдат субекти на правото. Субекти на правото могат да са само тези явления от обективната действителност, които притежават (отговарят на) следните два основни характерни черти:
4.1. Извънправни:
а) задължителни:
- те следва да притежават възможност за външно обособяване, за лична персонификация;
- биологична принадлежност към човешкия род - това е важимо само за т. нар. "индивидуални субекти на правото". Тази принадлежност води до съществуването у всяко човешко същество на т. нар. "естествените и неотменими човешки права", както и на естествена и неотменима правосубектност;
- активно участие като субекти в обществените отношения;
- наличие на законни, признати от правото, интереси;
б) факултативни (незадължителни):
- те следва да имат способност да изразяват разумна единна воля;
- те следва да притежават съзнание, самосъзнание воля, интерес - това е валидно само за т. нар. "индивидуални субекти на правото". Не всички човешки същества притежават правно валидни разум и воля (напр. децата, лицата поставени под пълно запрещение и пр.), но всички те са субекти на правото.
4.2. Правни:
а) позитивното право трябва да е възложило на тези образувания (явления от обективната действителност) юридически права и задължения;
б) позитивното право следва да е уредило техния статут и устройство, начин на представителство и на управление.

5. Историческо развитие на субектите на правото (на правосубектността):
Исторически погледното в развитието на субектите на правото съществуват противоречиви тенденции. От една страна субектите на правото от малка част от хората днес в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора. От друга страна от признаването в миналото за субекти на правото на различен род явления от обективната действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се признават от правото за субекти на правото само хората и някои от техните общности.
Методологически по-правилно е субектите на правото да се определят като вид "явление от обективната действителност", а не просто като "хора и техни общности", защото така се позволява да се обхванат от дефиницията за субект на правото и другите евентуални разумни същества - изкуствения интелект и извънземните братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други разумни същества да се превърнат в субекти на правото, стига да има обществена необходимост от това. Същевременно се решава още един проблем - трудността да се определи що е човешко същество в светлината на достиженията на науката и техниката (най-вече на генната инженерия, медицината и на биокомпютърната техника).
В момента от юридическа гледна точка Бог не съществува, доколкото Бог не е признат нито за субект, нито за обект на правото.
В исторически план, явленията от обективната действителност, явяващи се бивши, настоящи или потенциални бъдещи субекти на правото, са:
а) човешките същества и техните социални образувания;
б) боговете;
в) животните;
г) изкуствения интелект;
д) братята по разум.

6. Животните като субект на правото.
Животните винаги са представлявали интерес като възможен субект на правото. В правната теория широко е известна теорията на интереса на Нелсън, според която животните са субекти на правото доколкото те имат интерес. Според Нелсън субектите на правото следва да се разделят на субекти на юридическите права (които могат да са вече хора и животни) и на субекти на юридическите задължения (които могат да са само хора, защото имат разумна воля). Животните са били само субекти на правата.

7. Теории за същността на субектите на правото.
Съществуват три основни теории за същността на субектите на правото:
а) волева - субектите на правото са такива, защото имат разумна воля;
б) на интереса (утилитарна) - субектите на правото са такива, защото имат законни интереси, заради чието удовлетворяване следва да им се възложат юридически права и задължения;
в) дуалистична - субектите на правото са такива, защото имат (по начало, с някои изключения) разумна воля и защото винаги имат законни интереси. Това е преобладаващата теория в българската правна доктрина.

8. Отграничения на субектите на правото от сходни правни явления:
а) субект на правото и субект на правоотношението - последният е конкретен субект на правото, участвуващ в конкретно правоотношение;
б) субект на правото и адресат на правото - последният е субект на правото, към който е адресирана, насочена дадена правна норма;
в) субект на правото и личност - последната категория обозначава духовната характеристика на човека, а първата - неговата юридическа характеристика;
г) субект на правото и правосубектност - последното е качеството на субектите на правото да бъдат носители на юридически права и задължения. Категорията субект на правото набляга повече на материалния характер на субектите на правото, докато категорията правосубектност набляга повече на юридическите качества на субектите на правото.

9. Правосубектност на субектите на правото:
9.1. Правосубектността обхваща правните свойства (качества) на субектите на правото. Тези качества биват два основни вида:
а) фундаментални - присъщи на всички субекти на правото във всички случаи
б) особени - присъщи на някои субекти на правото в някои случаи.
9.2. Правосубектността зависи от редица фактори, като:
а) гражданството (същност на гражданството - това е подчиненост, обвързаност на субекта на правото на определена национална позитивноправна система);
б) вида на правния субект - индивидуален или неиндивидуален;
в) развитието на законодателството.
9.3. Правосубектността като цяло бива различни видове, притежава хоризонтална (по правни отрасли) и вертикална (по вид и възраст на правните субекти) диференциация, в зависимост от вида субекти на правото и вида на правата и задълженията, които ще се признават на тези субекти:
а) обща - притежава се от всички правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват права и задължения във всички правни отрасли. Общата правосубектност в случаите, когато става дума за индивидуални субекти на правото, включва три качества, които са съставни елементи на правосубектността:
- правоспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти да придобиват юридически права и задължения;
- дееспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти лично да упражняват придобитите от тях юридически права и задължения;
- деликтоспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти да носят юридическа отговорност, да се осъществява спрямо тях юридическа отговорност.
При неиндивидуалните субекти на правото става дума за само за едно качество - праводееспособност, тъй като всички горни три качества при тях са слети в него.
б) отраслова - притежава се от някои правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват права и задължения в определен правен отрасъл;
в) специална - притежава се от някои правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват конкретно определени права и задължения.
9.4. Правосубектността следва да се разграничава от сходните й правни явления:
а) правен статус - това е съвкупността е потенциалните, възможните права и задължения, които може да придобие даден правен субект в даден момент;
б) правно положение - това е съвкупността от реално притежаваните, наличните права и задължения, които има даден правен субект в даден момент;
в) правна свобода - това възможността на субектите на правото да удовлетворяват своите законни интереси в рамките на своя правен статус.

10. Видове субекти на правото
Традиционно и донякъде условно, субектите на правото се делят на две основни групи:
а) индивидуални - това са винаги и само отделните човешки същества (хора). Друг е въпросът, че липсва легална дефиниция какво е човешко същество;
б) неиндивидуални (колективни) - това са всички други субекти на правото, т. е. различните варианти на някои от човешките общности. Тук са и ЕООД-та, ЕАД-та, Фондациите и пр. Тези човешки общности са легално дефинирани и уточнени.

11. Правоспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство):
а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти да придобиват юридически права и задължения;
б) историческо развитие - понастоящем, за разлика от миналото, всички човешки същества са субекти на правото, независимо от това дали могат да формират разумна воля;
в) възникване - от момента на раждане на човешките същества. Изключението от момента на зачеването в наследственото право.
г) изменение - остава непроменена през целия живот, вече не е възможна т. нар. "гражданска смърт";
д) прекратяване - от момента на смъртта (прекратяване на дейността на мозъчния ствол) или в случай на обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие" чрез съдебно решение.

12. Дееспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство):
а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти лично да упражняват придобитите от тях юридически права и задължения;
б) възникване - възниква на два етапа:
- ограничена - от 14 години до 18 години, като лицата от 0 до 14 години са недееспособни (малолетни) и не могат лично да упражняват своите права и задължения. Те се представляват от своите законни представители (родители или настойник);
- пълна - над 18 години, като лицата от 14 до 18 години са ограничено дееспособни (непълнолетни) и могат частично да упражняват с лични действия своите права и задължения, а над тези над 18 години са напълно дееспособни, стига да не са поставени под запрещение. Непълнолетните се подпомагат в своите правни действия от своите законни представители (родители или попечител). Някои конкретни права по изключение в предвидените от закона случаи и ред могат да се придобиват и упражняват от 16 години (право да се сключват трудови договори и право да се сключва брак), други от 21 години (като пасивно избирателно право) и пр.
в) изменение - тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение", което се извършва със съдебно решение и на свой ред бива:
- пълно - при него лицата по своя правен статут се приравняват на недееспособните (малолетните);
- частично - при него лицата по своя правен статут се приравняват на ограничено дееспособните (непълнолетните).
г) прекратяване - от момента на смъртта, от момента на поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване за безвестно изчезване.

13. Деликтоспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство):
а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти да носят юридическа отговорност, да се осъществява спрямо тях юридическа отговорност (наказателноправна, административноправна, дисциплинарна и гражданскоправна);
б) възникване - при условията за настъпване на дееспособността. Също бива:
- ограничена от 14 до 18 години;
- пълна - над 18 години;
в) изменение:
- тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение" съобразно условията за намаляване на дееспособността;
- т. нар. "наказателен имунитет" (частично ограничаване на наказателноправната деликтоспособност) на магистрати, народни представители, президент и вице-президент.
г) прекратяване - от момента на смъртта или при обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие", от момента на поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване за безвестно изчезване.


II. НЕИНДИВИДУАЛНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО

1. Понятие за неиндивидуални (колективни) субекти на правото.
Правната теория използува доктриналното деление на правните субекти на индивидуални и неиндивидуални (колективни). Това деление не е легално и е твърде условно. Категориите "индивидуални" и "неиндивидуални" не са общоприети. Редица учени (като акад. В. Ганев) предпочитат да говорят, да речем, за обществени "групировки" и "обществени единства". Други предпочитат да назоват тези субекти "първични (оригинерни)", т. е. това са хората, човешките индивиди, тъй като те са в основата на другия вид субекти на правото, и "производни", т. е. това са социалните образувания, социалните структури, човешките общности.

2. Същност и характерни черти на неиндивидуалните субекти на правото:
Не всички човешки общности (съвкупности от хора, социални образувания) биват признати за субекти на правото. Такива са само тези от тези общности, които отговарят на следните родови (общи за всички правни субекти) и видови (присъщи само на индивидуалните субекти на правото) характерни черти:
а) родови черти:
- външна обособеност, различаемост, индивидуализируемост, персонифицируемост;
- възможност да се извършват разумни действия чрез другиго, т. е. чрез представител;
- притежаване на законни, на признати и защитавани от правото, интереси;
- активно участие като субект в обществените отношения;
- признаване от страна на позитивното право като субекти на правото чрез възлагане на юридически права и задължения само и доколкото е необходимо това за удовлетворяване на законните интереси. Това всъщност е най-важния формален белег, критерий за неиндивидуалните субекти на правото.
б) видови черти:
- те има ограничена правосубектност, а не универсална, както е при индивидуалните субекти, т. е. не могат да придобиват всякакви права и задължения и то във всички правни отрасли, а само някои права и задължения, при това само в тези правни отрасли, в които спецификата им позволява това;
- при тях има пълно съвпадение на качествата "правоспособност" и "дееспособност" в едно общо, неприсъщо на индивидуалните субекти, качество, наречено "праводееспособност" (нарича се още "правомощие", "компетенция"), което качество е неизменно за неиндивидуалните правни субекти през целия период на съществуването им;
- те имат ограничена деликтоспособност, изразяваща се в това, могат да носят само гражданскоправна и административноправна юридическа отговорност, но не и дисциплинарна и наказателноправна юридическа отговорност;
- притежават органна структура, като органите им са структурно обособени техни части, които са оторизирани от позитивното право да представляват неиндивидуалния субект на правото, да формират и да изразяват неговата правновалидна воля. Тези органи се състоят от индивидуални субекти на правото, чиято воля се фингира за воля на неиндивидуалния субект на правото.

3. Причини за възникване на неиндивидуалните субекти на правото:
Някои от най-важните причини, обуславящи неизбежното възникване и съществуване на неиндивидуалните субекти на правото, са:
а) обективното съществуване на законни интереси, общи за две и повече човешки същества, които интереси изискват да се даде на общността от тези индивиди общо средство за защита на нейните специфични общи интереси, изразяващо се в общи субективни юридически права и задължения, а оттам и свързаното с това признаване на тази общност за самостоятелен субект на правото;
б) обществено-икономическите потребности, особено силни при развитието на капитализма, когато се появява неотложната необходимост за създаване на такива неиндивидуални субекти на правото, каквито са търговски дружества (първото акционерно дружество е за създаване на Суецкия канал);
в) развитието на правната култура, изразяващо се в преминаването от индивидуално към общонормативно регулиране на обществените отношения чрез използуване на абстрактно формулирани предписания. Тези абстрактно формулирани правни предписания дават възможност на свой ред да се използуват пределно общи категории като субекти на правото и по този начин да се адресират юридически права и задължения не само към отделни човешки индивиди.

4. Историческо развитие на неиндивидуалните субекти на правото.
Първоначалните субекти на правото са били неиндивидуалните. Първите по време неиндивидуални субекти са родови, териториални и религиозни социални образувания. Едва в по-късен етап отделният човек става носител на юридически права и задължения. Така например правото на собственост първоначално е принадлежало само на неиндивидуални правни субекти и едва впоследствие е могло да бъде придобивано и от индивидуални субекти на правото.
В древния свят има голямо разнообразие от неиндивидуални субекти на правото (държавата, религиозни организации, корпорации, муниципии, социетас и пр.), но те не са имали качеството юридическо лице. Това качество се появява едва през ХІХ век и с него настъпва златния век на развитие на неиндивидуалните субекти на правото, тъй като с него те вече могат наистина да придобиват и упражняват юридически права и задължения на свое и от свое име.

5. Нормативна уредба у нас на статута на неиндивидуалните субекти на правото.
В българското законодателство тя се съдържа в зависимост от вида на неиндивидуалния субект на правото в ЗЛС, ЗЮЛНС; ЗДА, ТЗ, ЗК, ЗПП, ЗЗД, ЗЧит, ЗВероизп. и др. Разнообразието на неиндивидуалните правни субекти в България обуславя и разнообразна правна уредба на статута им.
Първата по време правна уредба на юридическите лица се е съдържала в т. нар. Пруски областен законник от началото на ХІХ век.

6. Основни теории за неиндивидуалните субекти на правото:
Макар и да съществуват от най-дълбока древност, неиндивидуалните правни субекти стават обект на сериозно научно внимание едва от ХІХ век. Оттогава датират и повечето основни теории за тяхната същност. Такива теории са:
а) фикционна (създадена от папа Инокентий ІV и развита от Фр. Савини) - това е основната, най-важната теория за същността на неиндивидуалните субекти на правото. Според нея тези субекти са правна фикция, която позитивното право допуска с оглед на обществения интерес;
б) органична (Гирке) - това е втората по-важност теория за същността на неиндивидуалните субекти на правото. Според нея тези субекти са реално съществуващи обществени организми, подобно на биологичните организми (хората), които позитивното право следва да признае;
в) безсубектна - теория на целевия патримониум (Бринц);
г) институционна;
д) реалистична;
е) отрицателна;
ж) еклектична;
з) нормативистична (Х. Келзен).

7. Видове неиндивидуални субекти на правото:
Критериите за разделянето им на видове могат да бъдат най-различни. Сред най-важните деления са:
а) според това дали са органи на държавата или не:
- държавни;
- недържавни;
б) според това дали са съвкупности от хора или не:
- организации от хора (корпоративни);
- организации на хора (фондации, учреждения);
в) според целта на дейността им:
- стопански;
- нестопански;
г) според това дали имат членствен състав:
- корпоративни;
- учрежденски;
д) според типа на функциите си:
- частни;
- публични;
е) според това дали притежават властнически правомощия:
- властнически;
- невластнически;
ж) според това дали притежават възможност да придобиват права и задължения в един или повече правни отрасли:
- едноотраслови;
- многоотраслови;
з) според това дали са създадени от индивидуални правни субекти или от неиндивидуални правни субекти:
- първични;
- производни;
и) според това дали и каква регистрация от страна на държавата изискват за да се считат за правно валидно възникнали:
- нуждаещи се съдебна регистрация - търговски дружества, кооперации, политически партии, читалища и пр.;
- ненуждаещи се от съдебна регистрация:
- създадени по силата на нормативен или правоприложен юридически акт - държавни агенции, етажна собственост и пр.;
- създадени по силата на реализационен юридически акт - граждански дружества, движения, клубове и пр.
й) според конкретния предмет на своята дейност:
- обществени;
- политически;
- стопански;
- религиозни и пр.;
к) според това дали притежават качеството "юридическо лице" - (това е най-важното деление):
- притежаващи качеството "юридическо лице" (като търговски дружества, кооперации, партии, фондации, обществени организации и пр.);
- непритежаващи качеството "юридическо лице" (като граждански дружества, етажна собственост и пр.).

8. Същност на "юридическото лице" (ЮЛ).
Това е правна категория, въведена от Жан Боден през ХVІІІ век. Тя е по-тясна по смисъл от категорията "неиндивидуалните субекти на правото". Често пъти обаче някои я използуват като синоним на категорията "неиндивидуален субект на правото". В този случай категорията ЮЛ се използува в широк смисъл. Нейният точен смисъл, обаче, е значително по-тесен - ЮЛ е само качество на някои от неиндивидуалните субекти на правото.
Категорията ЮЛ идва като обобщение на такива предходни юридически категории от древността, като корпора, социетас, университас, солидация, муниция, персона фикта.
Понастоящем ЮЛ е правно качество на някои неиндивидуални субекти на правото, позволяващо им те да придобиват имуществени права и задължения на собствено име, да имат собствена имуществена сфера, свои имуществени интереси, свой патримониум, различни от тези на съставляващите ги или управляващи ги субекти на правото.
ЮЛ е легална категория, а "неиндивидуален субект на правото" само доктринална юридическа категория, което обуславя много по-голямата популярност и употреба на категорията ЮЛ и погрешното й отъждествяване с категорията "неиндивидуален субект на правото".

9. Държавата като особен субект на правото.
Държавата е първия и най-важен неиндивидуален субект на правото. Същевременно тя като субект на правото има свои особености, специфики, характерни черти, различаващи я коренно от останалите неиндивидуални субекти на правото.
Тези особености са в три насоки:
а) държавата създава позитивното право и същевременно е негов субект. Тя е единственият субект на правото, който изцяло и самостоятелно определя своите правомощия и компетенции;
б) държавата като цяло е субект на правото, като нейните органи едновременно са и органи на държавата като субект на правото, и самостоятелни неиндивидуални правни субекти на правото. По принцип всеки неиндивидуален субект на правото има свои органи, представляващи негова структурна част, изразяваща неговата разумна воля, насочена към защита на неговите законни интереси. Органите на другите неиндивидуални субекти на правото по начало не са самостоятелни субекти на правото, тъй като не изразяват своя воля и от свое име, а на и от името на друг правен субект - този, към който принадлежат. Единственото изключение са органите на държавата, които изразяват своя воля и от свое име, освен от името на държавата;
в) държавните органи имат квази-качество "юридическо лице". То е квази, непълно, нецялостно, защото то не включва най-важното имуществено правомощие на юридическите лица - това да придобиват лично право на собственост от свое име и за своя сметка. Вместо това държавните органи придобиват право на собственост и някои други имуществени права от името и за сметка на държавата като субект на правото;
г) държавата е универсален субект на правото, като участва като субект на всички дялове и отрасли на правото.

10. Създаване, развитие и прекратяване на неиндивидуалните субекти на правото.
Неиндивидуалните правни субекти съществуват от момента на своето учредяване до момента на приключване на своята ликвидация, респективно вливане или сливане в друг правен субект. Значимите обстоятелства в тяхното съществуване (като създаване, промени, прекратяване) се създават под влиянието на определени юридически факти (средства, начини), които са най-различни с оглед многообразието на колективните субекти на правото.
Сред основните начини за извършване на тези промени са:
а) двустепенен:
- вземане на съответното решение по установения нормативен ред от страна на ръководните органи на колективния субект, и
-последващо вписване с конститутивно значение в един или повече държавни (но най-често и основно в съдебен) регистри на взетото решение относно различните значими обстоятелства в развитието (като създаване, седалище, адрес на управление, предмет на дейност, начин на управление, начин на представителство, ликвидация, несъстоятелност и пр.) на неиндивидуалните правни субекти - такива са търговските дружества, кооперациите, политическите партии, читалищата, обществените организации, и пр.;
б) едностепенен, като тук има два основни варианта:
- вземане на съответното решение по установения нормативен ред от страна на ръководните органи на колективния субект без да е необходимо последващо вписване в съдебния регистър - това е приложимо спрямо неиндивидуалните правни субекти, които не се нуждаят от съдебна регистрация тъй като са създадени и съществуват само по силата на реализационен юридически акт, каквито са гражданските дружества, някои движения, някои клубове и пр.;
- постановяване на нормативен или правоприложен юридически акт (закон, постановление, решение и пр.), включително и последващите му изменения, в който компетентен държавен орган се произнася относно различните значими обстоятелства в развитието на неиндивидуалните правни субекти, без да е необходимо този акт да се вписва в съдебен (но може да има административен регистър с удостоверително значение) регистър - такива са държавните органи (министерства, държавни агенции и пр.), етажната собственост и пр.