2. Видове правни норми

При използването на различни критерии правните норми могат да бъдат
разгледани както следва:

• Регулиращи и охранителни. Регулиращите норми са най-често срещани и те съдържат в себе си правило, което урежда определени категории обществени отношения. Охранителните норми уреждат реда за осъществяване на юридическата отговорност. Обикновено те определят каква е санкцията при отклонение от предписаното правило.
• Забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. Забраняващите правни норми изискват определено пасивно поведение (да НЕ правим нещо).Задъл жаващите норми са онези, които изискват определено активно поведение.Оправомощаващите норми са тези, които създават възможност да имаме определено поведение, но то зависи в крайна сметка от нашия интерес.
• Дефинитивни правни норми са тези, които не съдържат правило за поведение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на една дума или термин.
• Декларативни правни норми също не съдържат конкретно правило, а провъзгласят основните положения, принципите, които намират израз при регулиране на обществените отношения.
• Препращащи правни норми са тези норми, които не съдържат диспозиция /няма правило за поведение/. Вместо това има препращаща норма, която насочва към една друга правна норма, от където трябва да се извлече правило за поведение.
• Императивни и диспозитивни правни норми. Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило. Докатодиспозит ивните правни норми уреждат отношението, но само до колкото участниците в него не са предвидили нещо друго. При диспозитивните отново има правило за поведение, но то се задейства само в случай, че участниците в отнопението не са уговорили друго. Императивните се срещат най-вече в публичното право, а диспозитивните в частното.

Действие на правната норма
Действието на правната норма е ограничено в три насоки – във времето, в
пространството и по отношение на лицата:
1.) Във времето: Правната норма действа от момента на влизането й в сила до нейната отмяна (на третия ден след обнародването влиза в сила. Отмяната: може да има срок; Чрез приемането на друг акт, който урежда същата материя). Ex nunc – занапред. Законът действа напред във времето. Ex tunc – обратното действие е допустимо ако нов закон е по- благоприятен или ако е изрично предвидено в нормативния акт.
2.) В пространството – Българският закон е в сила на територията на
България и екс-териториално (посолства и т.н.)
3.) По отношение на лицата правната норма действа за българските граждани независимо къде се намират съгласно нормите на съответната държава.