2. Видове тълкувателни методи и резултати

Видове тълкуване:
Според субектът, който може да тълкува:
 - автентично тълкуване - извършва се от органа създал юридическия акт / НС - народно събрание /
 - административно тълкуване - органите на изпълнителната власт
Бива още:
- постояно /конкретно/ - извършва се във постоянната ежедневна дейност на административните органи
- общо /обобщаващо/ - с цел да се обобщи практиката на администрацията с общо, точно и правилно прилагане на закона.
Съдебно тълкуване - органи на съдебната власт/съд,следствие,прокоратура/
ВКС - върховен касационен съд
ВАС - върховен административен съд
Издават тълкователни решения, които са задължителни за всички видове съдилища под тях.
Неофициално /научно/ тълкуване - видни юристи и адвокати, но няма задължителен характер.

Методи на тълкуване - средствата които използва тълкователя, за да достигне до изясняване, става ясно как се тълкува.действащото право не е само съвкупност от правни норми, то е система от знаци,които имат определено значение затова с казва, че правото има свой словестно документален играматическо логически израз. Те са сързани /методите/ с юридическа техника - съвкупност от практичски правила за прилагане на елемените на правото /технологията/.
1. Езиков метод - характерно за правните норми е, че те имат свой юридически език, особено наситен справни понятия - характеризира се с обективност, единомисленост и еднозначност.
Езиковите правила се делят на няколко вида:
- семантични - /смисъла/ в законите думите и изразите се употребяват в  техния общоуотребим смисъл.
- синтактични - изриченията трябва да са построени без излишни думи и са прости по състав
- прагматични - определя мястото и ролята на законите в системата на юридическите актове.
- граматически - препинателните знаци/в правото се четат и точките и запетаите/
- логически - логическите връзки в юридическия акт който се тълкува,използват се логически правила /например: аргумент за равнство, аргумент за по-сило основание/.
2. Системно тълкуване - анализира се системата на цялото законодателство,изследват се връзките между правните норми,правните институти.
3. Историческо тълкуване - периода обстоятелствата при които е била създадена правна норма /исторически, социално, духовно, религиозно/.

Правоприлагане - действащотото /позитивно право има две големи области:
1. Правосъздаването
2. Правоприлагането
Изпълняват различни функции, продиктувани от изискването според което, правото не само трябва да се създаде но и реално да се приложи в практиката.правосъздаването и правоприлагането отговарят и на основния конституционен принцип за разделение на властите /законодателна, изпълнителна и съдебна/. Правоприлагането е част от юридическата практика, която се нарича юриспроденция. Същевремено правоприлагането служи и като един от източниците за формиране на воля за вземане на законодателно решение.