1. Същност, обект и предмет на тълкуването

Обща характеристика - тълкуването е пътя за търсене и намиране на смисъл в нещата които са непознати за нас. Полагат се усилия да се разбере вложеният смисъл защото е или сложно или неясно изразен. В правото термина се използва  терминът по същия начин и със същото съдаржание. На тълкуване се подлагат най – вече правилата за поведение и това е правно задължително защото за да се приложи една правна норма тя трябва да бъде изяснена и разбрана. Тълкуването в правото е тясно свързано с един друг бъпрос, а именно за правопилагането. Извод - тълкуването предхожда правоприлагането. Тълкуването е процес на изясняването на истинския смисъл и съдържание на правната норма,то е една интелектуална оценъчна дейност която е свързана с едно цялостно познаване на цялата правна система.

Тълкуването се дефинира като опознаване на правото. Има две теории за тълкуването:
- субективна - тълкуването трябва да установи волята на законодателя такава каквато е по време на създаване на закона.
- обективна теория - тълкуването има за цел да установи онзи смисъл на закона,който отговаря най-добре на нуждите на времето в което става тълкуването.

Обект и предмет на тълкуване;
- предмет се разбира правното предписание /правило за поведение/, което е съчетано със санкцияра и принудата, трябва да се съдържа в писмен акт по този начин правната норма става документ. Има случаи които не се тълкуват /пътни знаци/.
Обект е това към което е насочена тъкователната дейност - смисъла на правната норма.
Процедура на тълкуване - да установи по един ясен и безспорен начин смисъла на едно неясно правило за поведение, целта е да се разреши един специфичен правен спор относно смисъла на една правна норма. Най-характерна черта на всеки юридически спор е наличието на регламнтирана процедура. Вътре в рамките на тълкуването отделните тълкователни операции са взаимно свързани/всяка една води до следваща последователно и се обединяват в три етапа:
1 етап - установяване на неяснота – самите действия по доказването е тълкуването. Когато се установи ,че правна норма е ясна се прекратява тълкуването /безмисленост, неразумност/
Кога трябва да се тълкува правна норма? Теория за задължително тълкуване гласи ,че абсолютно всички правни норми без значение дали са ясни или неясни се тълкуват.
2 етап - същинска тълкувателна дейност - пет начина за тълкуване:
- езиковия
- граматически /функционален/
- логически
- системен
- исторически
Не е задължително да се използват всички методи и в определена последователност, а най-вече правилото на здравия разум от вън на вътре.
3 етап - сравняване на полученит резултати от тълкуването. Обект на сравнение са: първоначалният спорен смисъл и резултата след използване на методите, възможна е хипотеза да се получат различни резултати и тогава трябва да се спрем на един от тях.

Неяснота - когато смисъла на правните норми е неясен и трябва да се тълкуват.
Форми на неяснота:
- Двусмислие - когато дума има повеч от две значения.докато не се изясни точният конкретен смисъл,правната норма не функционора.
- Неопределеност - част от използваните правни термини са неуточнени или/гъвкави/характерно е че понякога се създава умишлено от законодателя с цел да се даде възможност на правоприлагащите органи да преценят в зависимост от казуса.
- Абсурдност /неразумност/на правните норми - противоречие на правната норма с другите норми от същия закон или с цялото право.
- Начална неяснота - при създаването на юрид.акт,последваша неяснота възниква поради остаряване на законодателството.