59. Уредба на международния транспорт в българското МЧП

Международен превоз – дейност по пространствено преместване с превозни средства на хора, стоки, и лични вещи /пътници,товари,багажи/, при което се пресичат териториални граници на две или повече държави.
В зависимост от средата, в която се извършва превозът и превозното средство:
-воден: морски, речен
-въздушен /ще има въздухокосмически/
-сухоземен: автомобилен, железопътен
-тръбопроводен
Във вътрешното право уредбата е преимуществено материално-правна. Отношенията между страните се оформят от транспортни договори,които са неформални. Но за да се докажат факти, необходимо е договорът да е писмен. Сравнително кратки давностни срокове – от 6 месеца до 3 години.
Вътрешноправни източници
1.Общи – ТЗ
2.Специални:
А/в морския и речен транспорт – КТК
Б/във въздушния – З за гражданското въздухоплаване ; Наредба за полетите във въздушното пространство на РБ ; Наредба за отдаване на граждански въздухоплавателни средства
В/в автомобилния: З за автомобилните превози ; Наредба за международните автомобилни превози на пътници и товари
Г/железопътни превози: Наредба №44 за превоз на товари с железопътен транспорт ; Наредба №48 за железопътни превози на специални товари, на товари без опаковка и товари, изискващи особено опаковка
Международноправни източници
-Двустранни договори: Спогодба за международните въздушни превози ; Спогодба за морско търговско корабоплаване ; Спогодба за международен железопътен/автомобилен превози ; Спогодба за международни комбинирани превози – само на товари или пътници, багажи и товари.
-Многостранни договори/
В областта на морския транспорт засега България не е ратифицирала нито една многостранна конвенция.
Брюкселската конвенция за превоз на товари с коносамент
Правилата от Хага-Висби
Хамбургска конвенция за международни морски превози
Атинска конвенция за превоз на пътници и багажи
Всеки от договорите съдържа клауза, предвиждаща прилагането на някоя от тези конвенции, т.нар.клауза за върховенството /парамунт клауза/. България ги прилага по силата на парамунт клаузата.
България е съдоговорителка по:
-Белградска конвенция за международно корабоплаване по река Дунав
-Шиофокско споразумение за приемане на общи условия за превоз на товари по река Дунав страни са дунавските параходства
В областта на железопътните превози:
-КОТИВ – Конвенция за международни железопътни превози с две приложения CIV – за пътници и багаж ; CIM – на товари.
-Споразумение СМГС – за международно железопътно сточно съобщение
В областта на автомобилния превоз:
-Споразумение CMR – не е ратифицирано
-Споразумение за международни превози на товари по шосе
В областта на въздухоплаването:
-Варшавска конвенция за уеднаквяване на някои правила относно международните въздушни превози. Допълнена е с Хагския протокол 1955 г.
Във въздухокосмическия транспорт – няма конкретна специфична уредба.
България е приела още:
-Основна многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа-Кавказ-Азия. Урежда международните товари и пътнически превози, осъществени с всички известни видове транспорт
-Участва в процедурата по уеднаквяване на транспортното право
-Конвенция относно учредяването на Европейско дружество за финансиране на железопътен подвижен състав – Еврофима
-Споразумение с ЕО за установяване на определени условия за превоз на стоки по шосе и насърчаване на комбинирания транспорт
Договор за международен превоз
1.Уредбата е предимно материалноправна
2.Съдържа се в предимно международни източници
3.Уредбата е преимуществено императивна. Затова вътрешноправните източници за договор за международен превоз възприема принципите на уредба.
Многостранните международни договори имат примат над вътрешното право и над двустранните договори.
Регламентират се като неформални договори.
Уредена е отговорността на превозвача за вреди на пътници/товари/багаж, но има тенденция за въвеждане на безвиновна /рискова/ отговорност на превозвача /във въздушния транспорт/
Монреалска конвенция – въвежда рисковата отговорност.