58. Полагане на труд от български граждани в чужбина

1.Когато самостоятелно е установил контакт с чужд работодател и е сключил трудов договор с работодателя-чужденец
2.Когато е изпратен на работа в чужбина от наша фирма или учреждение-работодатели
В първия случай трудовото правно положение се определя от местното право –З по местополагане на труда – lex loci ldboris.
Във втория случай трудовоправното положение се урежда от нашето право – З на изпращащата държава – lex loci deligationis.Особените императивни норми на местното трудово законодателство обаче трябва да се вземат предвид.
Бълг.гражданин при сключване на трудов договор с местен работодател в чужбина може да го осъществи пряко или с посредничество на бълг.фирма. Във втория случай работодателят дължи на фирмата-посредник посредническо възнаграждение. Напр.Главболгарстрой, Техноекспорт строй.
Наредба за правното положение на лицата, които работят в нашите консулски и дипломатически представителства.
Българските граждани, които работят в дипломатическите мисии са две групи:
1.Членовете на дипломатическия състав – консул, посланик. Те сключват трудовия договор с министъра на външните работи. Останалите служители сключват трудов договор с посланика или консула.
2.Членовете на семействата – могат да работят при възможност в рамките на консулството, като сключват трудов договор с ръководителя на мисията. Приложимо е българското право. Трябва обаче да се зачитат и местните повелителни норми – официални празници и работно време, съобразно географските условия.
Уредбата е императивна.
Особени хипотези на полагане на труд при състави с международен елемент
1.Полагане на труд при работодател-чужд инвеститор в България – уредбата е в З за чуждите инвестиции ; инвестиционна спогодба.
В основата на отношението стои принципът на свободата на договарянето. Когато страните са работодател-чужд инвеститор и работник-чужденец, уредбата е по ЗЧИ, ЗЧ. Когато работникът е български гражданин се спазва общият режим по КТ.
Чуждият инвеститор и работник-чужденец не могат да се отклоняват от бълг.императивни норми – писмена форма на трудовия договор, минимален срок на почивките, минимален годишен отпуск, задължително осигуряване за временна/трайна нетрудоспособност.
Уредбата на трудовите спорове трябва да е предвидена в договора между чуждия инвеститор и чужденеца. Ако не е предвидена, прилага се българското законодателство.
Полагане на труд в свободни зони
Свободната зона е обособена част от територията на страната, в която стоката не се облага с данък /Видин, Русе, Пловдив, Благоевград/. По З за митниците създаването се възлага на предприятие – АД с 50% държавно участие.
Предприятието, което я създава, е стопанин, а лицата, които ползват зоната – клиенти на зоната /може да е местно и чуждестранно ФЛ, ЮЛ/.
За нуждите на зоната се набират работници – български и чужди граждани. Трудовият договор между работника-бълг.гражданин и зоната се сключва от стопанина на зоната, следователно за него е меродавно българското право.
Между клиент на зоната и чужденец договорът трудовият се сключва пряко, стопанинът на зоната не участва. Меродавно е избраното от страните право. Но в някои насоки се прилага и българското право – договорът да е в писмена форма, клиентът на зоната трябва да уведоми стопанина за сключения с чужденеца договор.
Чужденците не могат да са повече от 10% от средносписъчния състав на персонала. Ако клиентът докаже мотивирано необходимостта, може да приеме на работа повече от 10% чужденци.