57. Трудовите отношения в българското МЧП. Полагане на труд в България при състави с международен елемент

Специфична група облигационни отношения с международен елемент. В нея има 3 големи групи отношения:
1.Отношения по полагане на труд от бълг.граждани в чужбина
2.Отношения по полагане на труд от чужденци в България
3.Особени хипотези при състави с международен елемент – полагане на труд от местен гражданин при чужд инвеститор ; от чужденци в предприятия с чуждестранни инвестиции у нас ; в свободни зони ; в чужди търговски и риболовни кораби ; труд на българи в чужди дипломатически и консулски представителства.
Източници
Вътрешноправни
-Конституцията
-Кодекса на труда- чл.10, 11
Закон за чужденците
-Закон за убежището и бежанците
-Закон за насърчаване на заетостта – чл.70 – 73.
-Закон за чуждестранните инвестиции
-Закон за митниците – свободните зони
-Наредба за трудовоправното положение на български граждани, които са изпратени на работа в чужбина от български фирми-работодатели
-Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване в консулските и дипломатическите представители на България
Указ 2242 за свободните зони
-Правилник за прилагане на указа и за отделните свободни зони
-Наредба за условията и реда за издаване/отказ и отнемане на разрешително за работа на чужденец в България
-Наредба за условията и реда за допускане на командировани чужденци в РБ в рамките на предоставяне на услуги
Международноправни източници
-Европейската социална харта
-Групата многостранни международни конвенции в трудовата област, съставени от МОТ /повече от 100 на брой/
--Двустранни договори – регламентиране размяната на работна сила между България и друга държава-съдоговорителка – имаме с Русия, със страни от Африка и Арабския свят. Новите договори са с държави от ЕС – Германия, Франция, Чехия, Испания. Договори за студентски труд – с Великобритания и САЩ.
Характер на уредбата:
-съчетание от материални и стълкновителни норми.
Когато уредбата е стълкновителна – две формули:
1.български гражданин заминава в чужбина и сключва трудов договор там.Трудовото му положение се урежда по lex loci laboris – по закона там.
2.Български гражданин сключва трудов договор у нас, но фирмата го изпраща някъде. Трудовото му положение се урежда от нашия закон – закона на изпращащата държава – lex deligationis.
Полагане на труд в РБ от чужденци
Чужденците могат да полагат труд у нас по силата на договор с местен работодател или чрез командироване по силата на договор с България. И в двата случая са необходими разрешения за работа.
Чл.10 КТ – чужденците да полагат труд в България в български или смесени предприятия. Меродавен е нашият закон, освен ако в международен договор не е уговорено друго /непременно двустранна спогодба/.
Детайлна уредба на разрешителния режим – издаване, отнемане и отказ за разрешение е регламентира в Закона за насърчаване на заетостта и в две наредби /за издаване, отнемане и отказ за разрешения и за командировани чужденци у нас/.
Наредбата за издаване, отнемане и отказ на разрешения регламентира реквизитите на този документ, изисквания, условия, компетентен орган, за продължаване, за отнемане на разрешенията.
Чужденците в България се ползват с национален режим. Това важи и в трудовата сфера, но само при условие, че имат разрешение за работа. Разрешението се издава на базата на молба, която се отправя от работодателя или местното лице, което приема командирован чужденец в рамките на предоставянето на услуги.
Кой може да получи разрешение?
1.Продължително пребиваващи чужденци
2.Членовете на семействата на чужденец, който е получил разрешение за продължително или постоянно пребиваване.
3.Сключили брак с български гражданин.
4.Лица от български произход.
5.Чужденци, командировани у нас в рамките на предоставянето на услуги /”Краун ейнджънс”/.
Искането за разрешение се изпраща до Агенцията по заетостта и социалните грижи. Тя е компетентният орган, който издава разрешения, отменя, продължава, отнема и преиздава.
За издаването на разрешения съществуват две групи условия: общи и специални.
Общите условия са регламентирани в чл.71 от З за насърчаване на заетостта. Първото е липса на законово изискване на българско гражданство за длъжността, за която кандидатства чужденецът /напр.президент, депутат/. Чужд адвокат може само при договор за сътрудничество с български адвокат.
Наредбата за условия и реда за издаване и отнемане на разрешения изисква чуждите граждани да притежават квалификация и опит.
Чл.73 от З за насърчаване на заетостта изисква на чуждите граждани да се гарантира изравняване на съответните условия за труд и заплащане с българските граждани.
Работодателят трябва да внесе такси.
Специални условия:
Чл.6, ал.1 от наредбата задължава местния работодател да представи доказателства за активно търсене на местен специалист – обяви в средствата за масово осведомяване, в бюрото по труда. Средно специално или по-висша степен на образование. Липса на кандидати за тази длъжност - български граждани или чужденци, които имат постоянно пребиваване. Липса на възможност на българския работодател да обучи такива специалисти.
Чл.71 от ЗНЗаетостта и чл.6, ал.1 от Наредбата изискват издаването на разрешителни да бъде съобразено със състоянието и развитието на националния пазар.
Чл.71, т.2 от ЗНЗаетостта поставя предел на общия брой на чужденците, които могат да работят у нас – 10% от средносписъчния състав на наетите.
Да се предложи на чужденците такова възнаграждение, което да осигурява необходимите средства за издръжка /не минимално трудово възнаграждение/.
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа, уведомява работодателя, който уведомява чужденеца. Копие от разрешението се изпраща на МВнР, МВР и бюрото по труда по местоработата. След издаване на разрешение чужденецът може да сключи трудов договор. Проектът за трудов договор е част от документа. Срокът на разрешението – не повече от 1 година и във всички случаи в рамките на трудовия договор. Може да се продължи да още 1 година, като същият срок на заетостта не бива да бъде 3 години.
Условия за отказ – ако чужденецът е работил незаконно.
Особен режим – труд при чуждестранен инвеститор. Законът за чуждестранните инвестиции, чл.29-32 предвижда трудовите отношения между чужденеца и чуждестранния инвеститор да се уреждат с трудов договор. Чужденецът трябва да получи разрешение за работа.Тук трудовият договор не може да се отклонява от българските императивни норми – писмена форма, минимална работна заплата, минимална почивка, правила на хигиена и безопасност.Чужденецът се осигурява само за временна и трайна нетрудоспособност. Трудовите спорове се уреждат по договора. Ако страните не са се уговорили по някои въпроси, тази празнота се запълва с нормите на българското законодателство – чл.32.
Полагане на труд в рамките на предлагане на услуги от чужденци в РБ
Уредба
-Наредба за условията и реда за допускане на командировани чужденци в РБ
Това са мениджърски услуги. Те се предоставят на чуждестранни фирми /Краун ейджънс/. Условията се определят от бълг.трудово и осигурително законодателство – чл.1 /3/, чл.1 /4/ от Наредбата.
Ако в законодателството са предвидени условия за полагане на труд, които са по-неблагоприятни с оглед условията, предоставени от националното право на чужденците и то с оглед продължителността на допълнителен отпуск – тогава местното лице е длъжно да гарантира, че ще предостави по-благоприятни условия от неговото национално право.
Приложими са както З по местополагането на труда, така и З на изпращащата държава относно платения годишен отпуск и допълнителен отпуск.