55. Уредба на наследяването българското Международно частно право

Правните системи се делят на 2 групи:
1.Системи, които възприемат единния подход към уредбата на наследственото право – прилага се един закон без оглед на делението на вещите в наследствената маса на движими и недвижими. Принципът е, че за уредбата на наследствените отношения по повод тази наследствена маса, се прилага законът на държавата, чието гражданство е имал наследодателят по време на откриване на наследството. Германия, Полша, Италия, Австрия, Унгария, Япония.
2.Разделен подход
Наследствената маса се разделя на недвижими и движими вещи и спрямо всяка от двете групи вещи се прилага различна привръзка:
-по отношение на недвижимите вещи – законът по местонахождението им по време на откриване на наследството ;
-за движими вещи – законът по последното местожителство на наследодателя към момента на откриване на наследството. Франция САЩ, Обединеното кралство, Белгия.
Българското МЧП – поради липса на генерална правна уредба имаме правни норми, които са и от двата подхода, като преобладава разделният подход.
Източници на правна уредба
Вътрeшноправни източници
-Конституцията – чл.22 /1/
-Законът за наследството
-Законът за собствеността
-Законът за собствеността и ползването на земеделските земи
-Законът за възстановяване на собствеността върху земите и горите от горския фонд – от чужденци се наследяват само по закон.
Наследяване по закон
Когато наследодателят е бълг.гражданин, а наследниците са чужденци – наследството може да бъде открито в България или в чужбина ; наследствената маса може да е в България или в чужбина ; част от наследствената маса в България, а друга част – в чужбина ; недвижими имоти в България, а движими - в чужбина.
Наследодателят е починал в България, а наследниците са чужденци ; наследствената маса е в България: чужденците ползват националния режим – могат да наследяват. Ако в наследствената маса са включени земеделски земи или горски земи, те не могат да бъдат завещани на чужденци. Ако земя се наследи от чужденци – в 3-год.срок да се прехвърлил.
Наследодателят е починал в България, наследниците са чужденци, имуществото е в чужбина: трябва да бъде проверено в каква държава е имуществото – какъв подход прилага тя. Ако прилага единният – меродавно е българското право. Ако прилага разделният – недвижимите имоти – по Закона по местонахождение, а движимите – по българското право.
Ако са разделени на части вещите от наследствената маса – според подхода на чуждата държава.
Наследодателят е починал в чужбина, наследниците са бълг.граждани и чужденци – проверява се каква е държавата, в която се открива наследството. Починал е чужденец, наследниците му са бълг.граждани – наследството може да бъде открито в България. Наследството ако е в България/чужбина – различна привръзка според подхода на държавата, в която е наследствената маса или част от нея.
Наследяване по завещание
Два основни въпроса:
-способност за съставяне на завещание и по кой закон се урежда тя
-формата на завещанието и приложимия закон
Хипотези: две основни : 1.бълг.гражданин съставя завещание в България, но има имоти в чужбина 2.бълг.гражданин съставя завещание в чужбина, но има имоти и в България, и в чужбина.
В първия случай пред нотариус според нашето право /саморъчно, нотариално заверено/. Ако е в чужбина – пред консул.
Ако отиде при съответното местно длъжностно лице в друга държава, трябва да се съобрази с местната форма. След това е добре да се направи заверка от бълг.консул, че е спазил предпочитаната от местния закон форма.
Никога не може да се завещае това, което по бълг.право не може да се завещае.
Чужденец – зависи от личния закон дали може да направи завещание в България.
Форма – ако личният закон изисква определена форма – пред консул.Ако личният закон допуска саморъчно – може и саморъчно.
Пред наш нотариус – съобразно нашия закон.
Чужденци в чужбина могат да съставят завещание в полза на бълг.гражданин.
Съдебна компетентност по наследствени дела: компетентен е съдът по мястото на откриване на наследството. Като алтернативна привръзка може да бъде използвана и компетеността на съда по местонахождението на недвижимия имот, ако той е предмет на делбата.