54. Международна договорна уредба на брака и семейството в българското МЧП

-Консулските конвенции
Уреждат главно функциите на консула като длъжностно лице по гражданското състояние на бълг.граждани в приемащата държава – актове за раждане, за граждански брак, за смърт. Може да сключва бракове между: бълг.граждани в приемащата държава, ако законодателството на приемащата държава допуска и регламентира /форма на брака – по СК/ ; между граждани на приемащата и на изпращата държава – ако местното законодателство допуска това ; между граждани на изпращащата държава и трета държава, ако местният закон допуска и регламентира това.
Участие в подготовката на документите за осиновяване – когато осиновителят е от приемащата държава, съдейства при събиране на информацията за него.
При учредяване на настойничество/попечителство – консулът е орган по процедурата или самият той може да е настойник/попечител.
При издръжка – когато чужд гражданин на приемащата държава дължи издръжка на бълг.гражданин. Удостоверява доходите на гражданина.
-Договори за правна помощ
Регламентират цялата проблематика на брака и семейството:
1.Форма на брака – правото на държавата, където бракът е сключен.Ако и двамата имат еднакво гражданство . техният отечествен закон.
2.Условия за действителност – според личния закон на всеки.
3.Унищожаемост – закона на държавата, чиито граждани са лицата.
4.Развод – закона на държавата, чиито граждани са лицата.
5.Осиновяване – два подхода: 1.в някои договори за правна помощ меродавен е законът на осиновителя 2.в други -–меродавен е законът на осиновявания.
6.Отношения родители-деца – меродавен е законът на държавата, чийто гражданин е детето.
7.Отношения настойничество/попечителство – законът на държавата, чиито граждани са: 1.лицето, което се поставя под настойничество/попечителство 2.лицата,които поемат функцията на настойник/попечител.
8.Относно издръжката – договорите възприемат по-добра формулировка от СК: прилага се законът на държавата, чийто гражданин е търсещият издръжка.