51. Брачните отношения в българското Международно частно право

Особеното тук е:
1.По-голяма е ролята на стълкновителния метод на правна уредба
2.Трудно се постига многостранно международно уеднаквяване на уредбата.
Причината е, че в брачната и семейната сфера са запазени много национални различия и особености, поради което при състави с международен елемент, се предпочита за всеки участник да се приложи неговото лично право, а не да се подчинява на чужда правна уредба.
Използват се много стълкновителни норми.
У нас предпочитаме стълкновителната уредба пред материалноправната. България постепенно се присъединява към конвенциите:
-Конвенция за гражданството на омъжената жена
-Конвенция за закрила на детето
Източници
Вътрешноправни източници:
-Конституцията – принципите за равноправие между мъжа и жената/брачни и извънбрачни деца.
-СК – глава 11 – миникодификация на ПН на МЧП
-Подзаконови нормативни актове: Указ 1336 на Държавния съвет – въпросите относно органа, който дава съгласие за осиновяване на българско дете от чужденец и съда, който гледа делото за осиновяване ; Наредба №17 за условията и реда за осиновяване на дете-български гражданин от чужденец, съгласно чл. 36 от СК
Международноправни източници
-Многостранни договори
-Конвенция на ООН за правата на детето – чл.21
-Конвенция на ООН за гражданството на омъжената жена
-Конвенция за закрила на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване плюс двата факултативни протокола към нея
-Двустранни международни договори – Консулски конвенции плюс договори за правна помощ
Брачните отношения вкрючват:
1.Форма на брака
2.Условия за действителност
3.Унищожаемост на брака и последици
4.Лични и имуществени отношения между съпрузите
5.Развод
СК – глава 11
Чл.129-139 – брачни отношения
Българските граждани в чужбина имат две възможности:
1.Да сключат брак по българската форма – като се явят пред българския консулски представител, но Законът на държавата трябва да допуска това – чл.119 /1/.-и ал.3 на чл.6

2.Може и по предвидената там форма – напр. религиозен брак.В България този брак ще бъде признат, но трябва да отидат в съответната община, да представят копие от брачния документ плюс молба. Издава им се удостоверение за граждански брак.Български гражданин и чужденец в чужбина – трябва да се обърнат към консулския представител там. Могат да сключат брак и по формата на местния закон.
Двама чужденци – в каквато и да е форма, сключен в чужбина, ще се признае у нас, стига да е сключен по изискванията там.
Чл.131 /2/ - забраната за многобрачие /у нас се прилага задължително и за двамата/
Условия за действителност – прилага се отечественият закон. Въведено е императивно приложение на разпоредби - чл.12 и 13 СК.
Лични и имуществени отношения, унищожаемост, развод – общи принципи за всички: 1.ако едната от страните е бълг.гражданин, задължително се прилага личният закон по местосключването 2.допълнителни условия, за да се приложи бълг.закон – едната страна да е българин плюс личните имуществени отношения да са на бълг.територия 3.ако недвижим имот, предмет на имущ.отношения, се намира на наша територия, прилага се бълг.закон /лекс ситус/ 4.когато отношението е между чужденци с различно гражданство, се отива към прилагане на съвпадащите разпоредби на техните отечествени закони.
Чл.132, т.2 и 3 СК – възможност за препращане.
При тълкуването на този текст във връзка с чл.131 връщането към нашето право не е допустимо. Чл.132 регламентира препращане от ІІ степен, не и от І степен.
Допустимо ли е българин да сключи брак в чужбина с лице, според чийто закон е допустимо многоженството – чл.131 /2/ СК – принципите на семейния морал са императивни.
Двама бълг.граждани – религиозен брак : у нас се признава, ако това е предписано от тамошния закон
Бълг.дипломатически представителства в чужбина – пред тях не може да сключват брак двама чужденци – само двама българи ; бълг.гражданин и чужденец.