47. Международни договори на РБългария в областта на закрилата на авторското право и сродните му правач

-Бернска конвенция за закрила на литературни произведение
-Женевска конвенция за авторско право
-Споразумението TRIPS
Принципи:
-Бернската конвенция за закрила на литературни произведения
1.Авторското право върху произведение на науката, литературата и изкуството възниква по силата на законодателството на тази държава, в която произведението е било публикувано за първи път.
2.Въпросът за съществуването или несъществуването на авторското право се преценява пак на базата на първата публикация.
3.Закрила на авторското право се предоставя според законодателството на тази държава, в която закрилата е била поискана.
4.Автори, които са издали произведение, дори и да не са го публикували са под закрила, ако авторът е гражданин на държава-съдоговорител по Конвенцията.
5.Авторското право трае през целия живот плюс 50 години след смъртта.
-Женевската универсална конвенция – въвежда принципа на универсална закрила на АП – веднъж поискана закрила в една държава-съдоговорителка по Конвенцията, тази закрила автоматично се ползва и признава във всички останали държави-съдоговорителки, т.е. принцип на универсално действие.
Другите принципи са същите като 1 и 2. За 4 срокът тук е различен – трае през целия живот плюс 25 години след смъртта.
Двете конвенции съществуват успоредно, но към всяка конвенция държавата трябва да се присъедини със специални декларации, а държавите-съдоговорителки по двете конвенции са уредили въпроса и при случай на конфликт се прилага Бернската конвенция.
-Стокхолмската конвенция за създаване на световна организация по интелектуална собственост
Дава определение на понятието ИС. Обекти на ИС са: 1.авторското право 2.сродните му права 3.закрила на научните открития /Конвенцията от Ница/ 4.патентоспособността 5.търг.марки, марки за услуги 6.търг.име 7.промишлен дизайн,промишлени модели 8.полезните модели 9.указанията и наименованията за произход 10.защита срещу нелоялната конкуренция и всички други обекти, които са плод на творчеството и интелектуалния труд на човека 11.нови сортове растения и породи животни и всички продукти на генното инженерство 12.интегрални схеми 13.ноу-хау 14.нови методи за производство и др.
Международна закрила на индустриалната собственост
Вътрешноправни източници – К /чл.54/, ЗП, З за марките и географските означения, З за промишления дизайн, ЗТИСх, З за закрила на новите сортове растения и породи животни, Наредбата за представителството по индустриалната собственост, Наредбата за секретните патенти
Международноправни източници – 1.Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост 2.Вашингтонския договор за международното патентно коопериране 3.Лисабонска спогодба за наименованията за произход и тяхната регламентация 4.Мадридска спогодба за преследване на фалшиви или заблуждаващи указания за наименованията за произход 5.Мадридска конвенция за марките 6.Женевска спогодба за ПД 7.Виенската спогодба за учредяване на международна класификация на образните елементи на марките 8.Спогодба от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регламентация на марки 9.Спогодбите от Страсбург относно международната патентна класификация 10.Спогодбата от Локарно за международната класификация на промишления дизайн
Споразумението TRIPS
1.Изисква от държавите-съдоговорителки да възприемат международния режим като основно начало на уредбата като по Бернската конвенция.
2.Може по ТРИПС наред с националното законодателство да се въведе и клаузата на най-облагодетелствана нация.- приравнява се на закрилата, която предоставя трата държава.
3.Закрила на произведенията, които се разпространяват в цифрова среда /Интернет/. Авторът може да разреши достъпа до Интернет на неограничен кръг до неговото произведение. След името на автора се поставя знакът /с/ - copi.
4.ТРИПС изисква държавите-съдоговорителки да приведат нивото на закрила към нивото в САЩ.
5.ТРИПС изисква гаранции за ефективно спазване на принципа на закрила.
6.Изискването за включването в националното законодателство на съответните процедури за търсене на отговорност на нарушителите на авторско право.
-Маракешкото споразумение и Приложение №1, свързано с ТРИПС
Посветено е на закрилата на АП, изобретенията, търговските марки, промишлените образци. ТРИПС си поставя две задачи за решаване за АП:
1.Изисква се от държавата-съдоговорителка да създаде такава национална уредба, чрез която да изравнят нивото на закрила на АПСП със закрилата, която е достигната в САЩ и Западна Европа
2.От държавите-съдоговорителки се изисква да създадат норми и механизми за ефективно гарантиране на спазването на постигнатото ниво на закрила. Норми, които предполагат гражданскоправна, административноправна и наказателноправна закрила.
3.Предвиден е и арбитражен ред в СОИС за уреждане на спорове в областта на АПСП.
4.ТРИПС изисква от държавите-съдоговорителки да спазват принципите на Бернската конвенция.
5.Въвежда се и принципът на най-облагодетелствана нация при закрилата на АП, не и за сродните права.
6.Урежда закрила на обектите на АПСП, разпространени и изпълнени в дигитална среда.
В областта на сродните права:
-Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и тв организации
-Конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи
-Европейската конвенция за трансгранична тв
-Международна конвенция за закрила на международния обмен на програми чрез тв филми
Тази система от конвенции е изградена върху следните принципи:
1.Принцип на националното третиране на съответния носител на права, ако те имат гражданство /местожителство/седалище в държава-съдоговорителка.
2.Регламентират правата на артистите, продуцентите, за да бъдат посочени като такива по подходящ начин.
3.Регламентират правата на артистите да се разпореждат с обекта и забраняват на други субекти да ползват едно или повече правомощия без разрешение на носителя на това право.
4.Уреждат възможността за преотстъпване на права срещу възнаграждение като носителят на съответното право следва да поставя знака Р на видно място, който означава, че съответният обект се използва с разрешение.
Сключени са и два специфични договора на СОИС:
-Договор за АП на СОИС
-Договор за изпълнение на звукозаписи
Известни са под наименованието “Договори за Интернет”, защото предоставят закрила на АПСП, когато те се използват в дигитална среда. Тези договори все още не са влезли в сила, но уредбата им не се различава много от ТРИПС.
Като асоцииран член на ЕС България е длъжна да спазва и с множество директиви на ЕС в областта на АПСП и други обекти на интелектуалната собственост: Асоцииран член на ЕС, членават в НАТО, но не и в ЕС.
-Директива за правна закрила на компютърни програми
-Директива за право на даване под наем или в заем на определени права, сродни на АП
-Директива за съгласуване на определени норми относно АПСП, приложима към излъчването чрез спътник и кабелно разпространение
-Директива за срока на закрила на АП и определени сродни права
-Хармонизирана директива за закрила на АП в информационното общество
-Директива за правото при следваща продажба, когато обектът на АП впоследствие се препродава