45. Защита на конкуренцията в българското Международно частно право

Независимо къде е осъществено действието по ограничаване на конкуренцията – във или извън държавата, важно е къде е настъпил резултатът. Този принцип е в основата на законодателството на много държави.
За първи път в САЩ /1890/ - З на Шърман – принцип на извънтериториалното действие на закона, защитаващ конкуренцията. Той е в основата и на Римския договор – ако в рамките на ЕС са настъпили вреди под формата на засягане на принципите на свободната конкуренция субектите, които са ги предизвикали, трябва да бъдат санкционирани, независимо къде е осъществено действието, предизвикало вредите.
Извод: нелоялната конкуренция като основна форма на ограничаване на конкуренцията е разновидност на деликт – нарушава се общо задължение.
Според Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост нелоялната конкуренция е всяка форма на конкуренция, която е в нарушение на честните обичаи в промишлените и търговски дела
Българският Закон за защита на конкуренцията – всяко действие или поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
Вътрешноправни източници: К– чл.19 /1/. Основен принцип е гарантирането на еднакви условия за всички граждани и ЮЛ при осъществяване на стопанска дейност ; недопускане на злоупотреба с монопол
-Закон за защита на конкуренцията – чл.30 /1/ забранява нелоялната конкуренция.
- Ако действието по нелоялна конкуренция е осъществено в чужбина, а ефектът му е настъпил у нас, то санкцията е по българското законодателство – извънтериториално действие на ЗЗК.
Международноправни източници
-Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – индустриалната собственост включва като елемент защита срещу недобросъвестна конкуренция.
Санкциите административни /глоби – някои в особено големи размери – над 100 хил.лв./ и граждански /отнемане на лицензия/.