39. Правна уредба на международната продажба на стоки

Източници: основен източник е Виенската конвенция за международна продажба на стоки – 1980. България се присъединява през 1991 г.
Тази конвенция урежда:
-сключването на договора ;
-правата и задълженията на страните.
Относно другите елементи на договорния статут тази конвенция не е приложима
Обсег на конвенцията
1.Международен обсег – чл.1 /1/.
Между държави-съдоговорителки, или когато нормите на МЧП насочат към право на определена държава. Държавите могат да направят резерва при присъединяване към конвенцията, че няма да спазват буква “б” ,чл.1 /1/.
2.Субективен обсег на конвенцията
Конвенцията се прилага спрямо договори за продажба на стоки, когато са сключени между страни, които имат място на стопанска дейност в различни държави, които са съдоговорителки по ВК. И двете страни трябва да съзнават преди сключване на договора, че имат място на дейност различни държави.Ако това не е така, този договор не се урежда от ВК.
Няма значение каква е националността на страните и дали съществува търговско качество.
Уредбата на конвенцията е диспозитивна. Малко на брой са императивните правни норми. Тя е изградена на принципа на автономията на волята. Ако страните не са избрали приложимо право, включват се в действие обективни привръзки.
Предел на автономия на волята: чл.6 във връзка с чл.12, 11, част ІІ и чл.99. Страните могат да изберат което искат приложимо право, дори да разделят договорния статус. Но ако държава-съдоговорителка към момента на присъединяване на ВК е направила резерва, че писмената форма за действителност следва да се спазва императивно, то ако страна по договора има място на дейност в тази държава, императивните норми няма да се дерогират от избраното приложимо право.
3.Предметен обхват
Описани са договорите, които не са неин предмет. Безусловно изключени:
-договори за продажба на търг ; на електричество ; акции ; ЦК ; дялово участие ; продажба на пари ; договори за продажба на стоки /ако продавачът не е знаел, че са за такава употреба, не са изключени/ ; доставка на стоки, които предстои да се изработят или произведат и когато този, който ще ги произведе, ще участва главно с труд.
Други изключения– принудително изпълнение ; кораби , самолети.
Чл.6 ВК се регламентира СДог. И тук страните имат право да изберат национално право и обичай. Ако не са избрали обичай, приема се, че се прилага известен им обичай, който е характерен за договора от този вид /обичаите, събрани в международната търг.камара в Париж – Инкотермс/.