38. Европейската унификация в областта на договорните задължения – Римската конвенция по МЧП на ЕС

Международният договор е с регионална приложимост, от категорията на затворените е. Условие за присъединяване към него е държавата да е членка на ЕС. Но тя се прилага за всички договорни отношения на Ф и ЮЛ, независимо от гражданството при условие,че поне едната държава е член на ЕС и при условие, че се налага избор на приложимо право.
Предмет
Обхвата на действие на Р конвенция е на принципа на изключението – изрично е посочено кои отношения не са в предмета й.Прилага се във всички конфликтни ситуации – страните могат да я изберат.
От обхвата й са изключени отношения, свързани с правния статут на ФЛ освен въпросите за противодействие срещу злоупотреба с недееспособност.
Принципи на уредбата в Римската конвенция:
1.Принцип на автономия на волята – според него договорните задължения се уреждат от избраното от страните по съответното отношение право. Необходимост от избор възниква винаги в случаите на конфликтна ситуация /засяга суверенитета на две или повече държави/. Автономията на волята е ограничена в две насоки: ако договорът е свързан с основните си елементи с правото на дадена държава, то изборът не може да дерогира действието на повелителните норми от правото на тази държава ; разпоредбите на обществен ред в правото на държавата на сезирания съд.
Има спорен текст – чл.7 допуска съдът да прецени дали договорът не е свързан по-тясно с правото на някоя друга държава, което означава, че винаги изборът на страните е условен.
2.Прилагане на правото на държавата, на чиято територия страните по договора дължат характерната престация. Т.е ако страните по договорното отношение не са осъществили правото си на автономен избор, то се прилага т.нар.обективна привръзка – право, определено от Римската конвенция, а то е право на държавата, в която тази страна по договора, която дължи характеризиращата договорна престация, има:
-ако страната е ЮЛ – това е мястото на централната й администрация или мястото на основната стопанска дейност, ако страната е търговец
-ако е ФЛ – мястото на постоянното пребиваване. Това е принципът на характеризиращата договорна престация.
Конвенцията посочва като предел – разпоредбите на обществения ред и правото на сезирания съд.