37. Автономия на волята и свобода на договаряне

За първи път теоретично автономията на волята е аргументирана от френския юрист Шарл Дьомулен – предоставената от закона възможност на страните по едно облигационно отношение с международен елемент да изберат едно приложимо право, което измества и замества правото, което би се приложило към отношението им по силата на обективната привръзка на МЧП, ако не беше използвана възможността за избор.
Това е избор на приложимо право. То може да е чуждо за едната или за двете страни.
Страните се споразумяват да изберат различно право. Автономията на волята е допустима само при диспозитивни отпращащи норми – чл. 5 от Наредбата за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства – договорът за наем се регламентира от З по местосключване, доколкото страните не са договорили друго.
Автономията на волята е различна от т.нар.материалноправно препращане – когато текст от закона се включва непроменен в договора. При него няма избор за приложимо право.
Автономията на волята се осъществява посредством споразумение за избор на приложимо право. То може да е отделно от договора ; като договор за избор или като клауза на договора. Споразумението обикновено съпътства договора и се сключва заедно с него. Но може и да предшества, и да следва сключването на договора. В англоамериканската практика е прието, че споразумението може само да съпътства или да следва договора, а в континенталната система то може и да го предшества.
Избраното право може да регламентира целия договор – всички клаузи. Но облигационният статут може и да се разделя – напр. приложимото право само за формата, само за отговорността, а за другите елементи да се използва обективната привръзка.
В англосаксонската система се възприема идеята за различия в приложимото право.
У нас страните могат да направят избора на приложимо право за целия договор или за част от него – чл.437 ЗЗД.
Предмет на автономия на волята може да е приложимо право или обичай.
-Вътрешноправни източници:
Чл. 437 ЗЗД ; чл.24 КТК ; чл.38 /1/ от З за международния търговски арбитраж ; чл.5 от Наредба 165 за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства.
-Международноправни източници:
Виенската конвенция относно договора за международна продажба на стоки – чл.6
Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж – чл.7
Римската конвенция по МЧП на ЕС /Б-я не е страна по нея/.
Чл.21, 24 КТМ – за превоз на пътници и багаж – прилага се уговореното от страните по договора, ако не се прилагат многостранни спогодби. Страните могат да изберат право или обичай.
Чл.38 от З за междун.търг.арбитраж – съдът решава спора, като прилага избраното от страните право. Ако изрично не е уточнено , изборът се отнася до материалното право.
Чл. 6 Виенската конвенция –страните могат да се отклоняват от всяка нейна разпоредба или да я видоизменят. Виенската конвенция ама диспозитивен характер – страните могат да изберат друго право различно от конвенцията, което е упражняване на техния автономен избор.
Не могат да се отклонят от чл.12 – относно формата на договора. По принцип договорът е неформален, но ако държавата-съдоговорителка изисква да е в писмена форма, трябва да се съобразят с предписаната форма.
Чл.7 от Евр. конвенция за външнотърговски арбитраж – арбитражът прилага избраното от страните право.Чл.6 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки.
Основна уредба – чл.437 ЗЗД.
Страните избират приложимо право или обичай.Изборът на приложимо право трябва да е изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развиват договорните отношения. Относно обичая – може да се уговори изрично. Ако не е уговорен – презумпция –чл.437 /2/ ЗЗД.
Автономията на волята може да обхваща целия договорен институт – единен статут. Може и разделен статут – форма и съдържание се подчиняват на една право, а изпълнението на друго.
Изборът може да е последващ – чл.437 /4/ ЗЗД.
Ако има някакви промени в приложимото право след сключване на договора, те не засягат формата на договора – чл.437 /3/, изречение второ - замразяваща клауза, като при инвестициите.
Предели на автономията на волята:
-Общи – свързани с обществения ред – Римска конвенция, чл.24 КТК.
-Специални- свързани с повелителни форми на правото, с което договорът е най-тясно свързан.
Страните могат да изберат всяко едно право по света – 437 /4/. Изборът обаче не може да дерогира повелителни норми на правото, с което договорът е свързан с всички свои елементи в момента на избора. Това идва от Римската конвенция за приложимо право но договорните задължения.
Автономията на волята може да има и втори предел – разпоредбите в правото на сезирания съд.
Законът по местосключване изисква писмена форма за действителност на договора. Страните могат да изберат различно приложимо право, но тази императивна норма не може да се дерогира, защото тя се отнася до съществен елемент на договора.-например на чл.18 на ЗЗД.
Пределите на свободата на договаряне
Свободата на договаряне е свободата на страните да определят свободно съдържанието на договора в рамките на закона и добрите нрави. Свободата на договаряне е институт на вътрешното облигационно право, но има приложение и в МЧП.
Когато страните определят съдържанието на договора, автономията на волята предшества съдържанието на договора.Когато се определя съдържанието на договора, най-важният елемент е цената.
Група разпоредби на българското право – митнически, валутни, антидъмпингово и антисубсидийно законодателство.
1996 г. – Постановление 287 за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки. Осъществява се чрез антидъмпингови и антиизравнителни мита. Прилага се в съответствие с Постановлението за прилагане на чл.6 от ГАТТ.
ЕС е съдоговорител по ГАТТ и Маракешкото споразумение. Ако на митническата граница на държавата се констатира внос на стока с държавно субсидирана цена от държавата, която внася, нашите митнически органи са длъжни да наложат изравнителни мита.
Ако се внася дъмпингова стока, митническите органи налагат антидъмпингово мито.
Когато страните договарят цената, трябва да се съобразяват и с действията на това постановление и разпоредбите, към които то отпраща и това се пределите на свободата на договаряне – императивните норми и добрите нрави.