36. Облигационни отношения с международен елемент

Облигационните отношения с международен елемент са :договори и извъндоговорни /неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие.
Правната уредба – кодификация, част трета на ЗЗД. Понятието за договор, облигационни отношения, деление, видове – от облигационното право.
В МЧП – приложимо право за договори с международен елемент.
Тази уредба има кодифициращ характер – прилага се за търговски договори и облигационни договори с международен елемент.
2.Уредбата е преобладаващо стълкновителна – има малко на брой преки норми.
3.Уредбата е диспозитивна – страните са свободни да се отклонят от нея , но ако не го сторят, става задължителна, т.е. относително диспозитивна.
4.Уредбата в част трета на ЗЗД се придържа към разрешенията, включени в Конвенцията за приложимо право към договорните задължения.
Основни принципи в част трета на ЗЗД
1.Приложение на автономия на волите.
2.Ако страните не са избрали субективно приложим закон, те влизат в обективно приложимо право.
3.Основни критерии за определяне на субективно приложимо право – характерно задължение при характерна престация – Римска конвенция.-това характера на вземането на кредитора и задължението но длъжника.
4.Допълнителни критерии – обичайното местопребиваване, мястото на стопанска дейност и главното задължение на страната, дължаща характерната престация.
5.Принцип на темпорално обвързване – преценка, която се прави относно възможностите на страните. Моментът на преценката е фиксиран в част трета на ЗЗД – към момента на сключване на договора.
6.Въвеждане на оборими презумпции за определяне на някои от използваните критерии.
7.Прилагането на международните търговски обичаи, когато страните са решили те да бъдат използвани.
Форми на приложение
-Lex voluntatis – избрано от страните право или законът по пътя на автономия на волята – чл.437 ЗЗД.
-Lex proximus – правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан – 438 /6/, 440 /1/, 442 /1/, /3/, /4/.
-Lex rei sitae – право на държавата по местонахождение на вещта. Когато договорът има за предмет недвижима вещ – чл.438 /5/ въ връзка с ал.1.
-Lex loci contractus – право на държавата по местосключване на договора – чл.442 /1/.
-Lex loci actus – законът по местоизвършване на правното действие – 442 /4/.
-Lex situs = lex rei sitae – по местонахождение на вещта. В случая хипотезите са две: чл.442 /2/ - изискването за форма, когато двете страни се намират в различни държави – да се спази правилото поне на една от държавите. Чл.442 /3/ ЗЗД – при изискване за форма, ако договорът е сключен от представител, независимо къде са се намирали страните в момента – прилага се законът на страната, където се намира представителят.
-Lex obligationis – правото на държавата, където се поражда задължението – при суброгация чл.443 /1/ ЗЗД.
-Lex fori – правото на съда – чл.445 /2/ - дали и доколко са допустими съответните доказателствени средства при доказване на договор или едностранно изявление. Прилага се алтернативно с привръзка, определена в 440 ЗЗД.
-Lex loci solutio contractus – законът по местоизпълнение на договора – чл.439 /1/ ; чл.446 /2/ - начин на изпълнение и неизпълнение. И двете хипотези зависят от преценката на съда. Така определено приложимото право е меродавно относно целия договорен статус – чл.446 /1/.
Чл.439 – свръхимперативни, особени повелителни норми – не могат да бъдат засегнати от страните, не могат да бъдат дерогирани.
-Вътрешноправни източници:
КТК
ЗЗД /субсидиарно/
Семейният кодекс
Митническо законодателство
Валутно законодателство
Антидъмпингово и антисубсидийно законодателство
Международноправни източници
Договори за правна помощ
Консулски конвенции относно функциите на консула в материята на договорното право
В многостранни договори – България още не е страна по Римската конвенция по МЧП на ЕС и затова конвенцията не е източник.
Източници от многостранните договори са: Общото споразумение на .............и търговия /ГАТТ/ ; Маракешкото споразумение за създаване на Световната търг.организация
Облигационният статут включва различни елементи: формата, съдържанието, изменението, прекратяването на договора, отговорност, дееспособност на страните да се задължават.
Форма на договора – чл.10 /2/ КТК. Формата на договора за прехвърляне на собственост на кораб се определя от З на държавата по местосключване на договора, следователно при липса на друга уредба вътрешноправният източник на МЧП възприема това като меродавно за формата.
В договорите за правна помощ е същото – говори се за правни сделки, но се въвежда още една привръзка – Закона по същество. Материалноправните източници на договора за правна помощ допускат алтернативно прилагане на З по местосключване / З по същество.
Способност на страните да се задължават
Обща привръзка е личният закона /ФЛ/ и З по поданството /ЮЛ/
Съдържание – изменение, прекратяване, отговорност/
Възприема се формулата З по същество. Единствено във връзка с давността и начинът на изчисляване на давностния срок са допустими изключения – в полза на З на сезирания съд /лекс фори/.
Ако сключеният договор има за предмет недвижима вещ, облигационният статут се определя единствено или кумулативно от З по местонахождение на вещта. Страните трябва да се съобразят и със специфичните разпореждания на банковото, митническото, валутното, антидъмпинговото и антисубсидийното законодателство. Те са насочени към ограничаване свободата на договаряне на страните.
По бълг.МЧП антидъмпинговото и антисубсидийното законодателство се въвеждат във връзка с хармонизирането на бълг.право с ПЕС – Постановление 181 /199 г. на МС се заменя Постановление 287 МС за защита на дъмпингов или субсидиран внос.
Дъмпинг – експортната /износна/ цена на стоката е по-ниска от цената на която стоката се потребява в страната на износа.
Субсидирана стока – за произвеждането на която в държавата по произхода е отпусната т.нар. специфична субсидия. Целта е да се въведат антидъмпингови изравнени мита – цената да се изравни и да се избегне вредата за бълг.производство, ако стоката се внесе с по-ниска цена. Въз основа на чл.6 Споразумението ГАТТ и Приложение 1а на Маракешкото споразумение за създаване на СТО.
Разследването се извършва от М на финансите. При разследване на дъмпингова стока се доказва вреда за българското производство. При разследването на субсидирана стока пак се доказва вреда. Но трябва да се докаже и специфичната субсидия за тази стока и изгода за предприятието, което я произвежда и изнася.
Налага се антидъмпингово/изравнително/ мито от МС с постановление и действието му е 5 години, като срокът може да се продължи, ако ефектът на дъмпинга продължава. Целта е да се изравни цената.