35. Режим на българските инвестиции в чужбина

Уредба:
-Вътрешноправни източници – в Закона за образуване на едноличните търговски дружества /ЕООД/ с държавно имущество.
Има и други източници, определящи режима на българските инвестиции в чужбина – МС определя условията и реда за извършване на инвестиции зад граница . Формите са: участие в предприятия, придобиване на ЦК и придобиване на недвижими имоти според З по местонахождението.
-Международноправни източници – двустранни договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите ; многостранни договори.
Тук се определят и допълнителните форми на инвестиране – права на лизингов договор, договор за възлагане на управление и др. видове услуги в инвестиционния процес.
Българските инвестиции се ползват със същите гаранции, с които се ползват чуждите инвестиции в България.
По отношение на ЦК: валутният ни резерв почти изцяло е в държавни ЦК.
Участие на български ЮЛ в чуждестранни ЮЛ:
-Наредба на регистрация и контрол на български задгранични дружества с държавно участие. Задграничните дружества се регистрират в чуждата държава според местния режим. Регламентирани са в специални регистри на Министерството на икономиката.
Уредбата е изградена изцяло върху вижданията за определяне на ЮЛ според контрола.
Според Наредбата българското държавно участие се изразява в контрола на български предприятия, които са изцяло държавни. Тези предпирятия могат да бъдат собственост изцяло на задгранични дружества в съдружие с местни субекти. Когато не са изцяло – определя се размерът на българското участие – минимум 51% капитал.
Под този размер може да се слезе в два случая:
1.Когато правото на държавата не допуска чуждестранно участие в местното дружество – обективни причини /така е в арабските държави/.
2.Когато местното право не налага подобна забрана, но се преценява, че дори и по-малко от 50% участие гарантира капитала – субективни причини.
Дори и под 50% капиталът трябва да е толкова, че да гарантира на бълг.държава нейния решаващ глас при сливане, вливане, разделяне.
В основата на тези дружества стои регистрацията им според правото на държавата, където е седалището им. В управлението им участват минимум двама български участници, които имат едно основно задължение – да гарантират превода на дивидентите от чужбина в България.
Изменения в КТМ – вече се нарича Кодекс по търговско корабоплаване /КТК/.
Стълкновителните норми са два вида: едностранни и двустранни.
Чл. 1/2/ - за ПО по едностранните стълкновителни норми, които не са уредени в КТК се прилагат нормите на българското законодателство.
Чл.9 /2/ - определя едностранно приложимото право – прилага се бълг.законодателство във връзка с деликтни вреди, причинени на кораба.
Чл.26 – ако приложението на чужд закон или обичай е несъвместимо с основните начала на бълг.закон – прилага се този закон.Има по-широко приложение – срещу всеки вид обичай, не само при търг.корабоплаване. Запазва се принципът на динамичния обществен ред – взима се предвид резултата, до който би довело прилагането на този закон /КТК/.
Въвежда се нов, по-общ критерий за обществен ред, който вече е използван в бълг. МЧП – основните начала на правото на РБ – чл.142 СК използва вече този критерий, вече го има в КТК.
Чл.142 СК и в КТК се решава въпросът как да постъпи правоприлагащият орган, след като откаже да приложи чуждия обичай – прилагат се разпорежданията на този кодекс.
Относно специалните формули на привързване – З на превозвача:
Чл.21 КТК – алтернативно се изпълнява З на държавата, в която е регистриран превозвачът.
Чл.91 КТК – уточнява функциите на капитана на кораба в материята на актовете за гражданското състояние в случаите, в които корабът е извън териториалните граници на РБ – на борда има раждане, смърт, брак. Капитанът трябва да издаде съответния акт /съгласно бълг.закон – ЗГР/ и да го впише в корабния дневник, следователно той действа като лице по гражданското състояние.
Чл.357 – погасителна давност – 2 г., 1 г. и 6 месеца.
Уреждат се и по нов начин трудовите отношения и деликтните отношения.