34. Използване и опазване на Черно Море.

Черно море е от изключително значение за всички черноморски държави – България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция.
Тези държави имат задължение да опазват морската среда на морето, да се подпомага регионалното сътрудничество – ЧИС – през 92г. То вкл. и Гърция, Азербайджан, Албания. В рамките на ЧИС има общо събрание, на всички членки. Има и черноморска банка за развитие, бизнес съвет на тези държави.
Одеска декларация на черноморските д-ви от 93г. – мерки за защита на морската среда на Черно море.
Използването на Черно море – проблема с корабоплаването няма модерна норм.уребда – има от 56г. Конвенция. По-модерна е от 92 за опазване на ЧМ, но има много глобални документи, които са приложими и за акваторията на ЧМ.

По отношение на живите ресурси – те намаляват поради: замърсяване, повишаване на сероводорода и големият риболов.

Конвенцията за Черно море 90-та – тя има преамбюл, упоменават се съществуващи международни договори в тази област. В текстовете на Конвенцията се дава определение на понятията „замърсяване”, „кораб”, „дъмпинг”, „не – дъмпинг” и други. Обхваща и всички възможни източници на замърсяване и видовете замърсяване. Към конвенцията е въведено и приложение за замърсяване. Детайлизират се разпоредбите за 3-те вида замърсяване – протокол за всеки вид, както и допълнителен протокол. Конвенцията се прилага за цялото Черно море, без вътрешните морски води и без Черноморските проливи. Конвенцията определя формите на сътрудничество – как да си сътрудничат, как да се осъществява общ мониторинг (създава се сателитен мониторинг). Предвидено е между държавите да има обмен на информация, на различни технологии, предвижда се реализация на научно-технически изследвания в ЧМ, предвидено е как да се оказва помощ на държави от ЧМ.
Като институционална структура – има конференции на държавите, те се свикват по искане на 2 или повече от тези държави. Правят се при приемане на протоколи, на изменения и допълнения.
Комисията за опазване на ЧМ от замърсяване – в нея има по 1 от всяка държава. Това са по правило зам.министри по окол.среда на държавите, които отговарят за водите. Заседава 1 път в година.
Постоянно действащ орган е секретариата по конвенцията – в Истанбул, има изп.директор. През него преминава цялата практическа работа по конвенцията.

Изменение и допълнение на конвенцията може да става само на конференция на страните, като това става от оперативния орган – Секретариата. Предвидено е спорове във връзка с тази конвенция да се решават с мирни средства – преговори или арбитраж или съд, в рамките на ООН. Не се допуска правенето на уговорки по конвенцията – всичко, което е свързано като правна уредба за морската среда не се допуска уговорки.

По конвенцията за сега са страни само черноморските държави, но тя има отворен характер. Всяка трета страна може да членува по конвенцията при положение, че работи за реализиране на нейните цели.
В края на конвенцията има приложение, свързано с веществата, чиито изхвърляне се забранява, независимо от повода за това.
При окончателния вариант на конвенцията се приемат още 3 пртокола – за замърсяване, за дъмпинг, за замърсяване от сушата.
Замърсяване от сушата – става дума за съоръжения от брега, които замърсяват, предприятия по морския бряг, градовете, реки, влизащи се в морето и т.н.
Вторият протокол е за сътрудничество срещу замърсяването – призовават се държавите да вземат всички мерси за предотвратяване на замърсяването, ангажират се да си сътрудничат.
Третият протокол е за дъмпинга – забраната, спец.разрешение и общо разрешение.
Четвъртия протокол е за опазване и рационално ползване на рибните ресурси в ЧМ – съобразен с международните конвенции в тази област, особено с глобалната конвенция за опазване на биологичното разнообразие.