34. Вещноправен режим на българските граждани, на българската държава, българските ЮЛ в чужбина

Правна уредба
-Вътрешноправни източници – ЗС, ЗДС и правилника за прилагане на ЗДС
Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
Вътрешноправните източници ще се прилагат доколкото в закона по местонахождението на вещта не се предвижда друго. Отнася се преди всичко за недвижимите вещи в чужбина. Относно движимите вещи приложимостта е по-широка.
-Международноправни източници
Обикновено за регламентиране на недвижими имущества насочват към правото на държавата по местонахождението. Относно движимите вещи – изключение от правото на държавата по местонахождение.
Характеристика на уредбата
Вътрешноправната уредба е преимуществено материалноправна – преки норми с малки изключения. Предимно императивни.
Международноправната уредба – преимуществено стълкновителни норми, главно диспозитивни.
1.Вещноправен режим на бълг.държава в чужбина
Тук се включват правото на собственост и ограничено вещно право на бълг.държава върху недвижими и движими вещи.
-Право на собственост
Държавата може да бъде субект на право на собственост върху движими и недвижими вещи и уредбата е в ЗС, ЗДС и Правилника за приложение на ЗДС.
Този режим се урежда от българските закони,доколкото в закона по местонахождението на имуществото не е уговорено друго. Подробна уредба – чл.131, 135 ППЗДС. Тази уредба е преимуществено материалноправна, императивна.
Титуляр на право на собственост е държавата. Действията по управление, стопанисване, разпореждане на недвижими имоти се осъществяват по решение на МС. За нуждите на управлението и администрирането на имотите МС е подпомагана от междуведомствена комисия за недвижими имоти на държавата в чужбина. Специализиран орган е с представители на МФ, МИ, МТ...Председател е главният секретар на МВнР. Същото министерство осигурява място за работа и финансирането й. Пряко е подчинена на министър-председателя.
Функции на МС: с решение на МС се извършва придобиване, стопанисване, разпореждане с недвижими имоти. Основно ведомство, под чийто контрол става това, е МВнР по силата на ППЗДС. Може и на други министерства или ведомства да се предоставят имотите.
ППЗДС постановява, че разпорежданията му са меродавни, доколкото не е предвидено друго в закон, международен договор или акт на МС.
Правомощия на комисията:
1.Тя разглежда всички предложения за предоставянето на имоти, направени от заинтересовани министри, ведомства, комитети. Предложенията трябва да бъдат мотивирани, с правна обосновка. Тя преценява предложението с оглед законосъобразност и целесъобразност.
За законосъобразност – взима се предвид вътрешноправна норма или съответните текстове на закона на държавата, на чиято територия се намира имотът. Ако комисията прецени, че предложението отговаря на интереса, то председателят прави мотивирано предложение пред МС за предоставяне на съответен имот. По същия начин се процедира при разпореждане с имот. Комисията може да се самосезира.
2.Комисията може да се произнася по въпроси, свързани с отдаването под наем на държавни български имоти в чужбина. ППЗДС уточнява, че договор за наем не може да бъде с продължителност повече от 10 г. /разпореждане от обществен ред/, до 3 г. и над 3 г.
Когато се сключва за срок до 3 г., договорът се сключва от министъра, в чийто ресор е имотът, но комисията трябва да бъде уведомена и да й се даде копие от договора, който се завежда в специален регистър.
Ако е над 3 г. – до 10 г. – комисията се уведомява от началото на преговорите и проектът за договор се сключва след заявено съгласие за сключване от комисията.
Когато имотът е предоставен на ЮЛ с държ.участие над 50%.
Ако реши да отдава имот под наем на друго бълг. ЮЛ с държ.участие, тук договорът за наем се сключва, само ако законът по местонахождение допуска сключването на подобен договор между такива субекти. Необходимо е министърът на финансите да даде съгласие за този договор, ако в баланса на държавното ЮЛ са предвидени средства за заплащане на наема през годината.
-Право на собственост върху движими вещи
Две категории – кораби/самолети.
Собственик, когато влиза в корабния или въздухоплавателния регистър на България. Фирмата, която притежава самолета, трябва да бъде държавна, иначе не може да бъде страна по споразумението не международно ПО.
Корабът се вписва в български регистър, договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Корабът да бъде отписан от националния корабен регистър на държавата-продавач и се вписва от Държавната корабна агенция в българския корабен регистър. Задачата за вписване тежи пред органа, пред когото е изповядана сделката.
Относно корабите – вписването на т.нар. корабна ипотека /КТМ/ - вписва се в регистър пред същите органи. Не се допуска принудително изпълнение върху него освен за ипотекарния кредитор.
Относно други вещи – бълг.държава става собственик по З за местонахожденето им.
Ограничени вещни права на българската държава
Върху недвижими вещи – в ППЗДС при условие, че местният закон не регламентира нещо друго.
Върху други вещи – изцяло меродавен е местният закон.
2.Вещноправен режим на българските ЮЛ
Субекти на право на собственост върху недвижими и движими вещи.
Специфична разпоредба – чл.135 ППЗДС, който регламентира отдаването под наем между две български ЮЛ.
Основно право е местният закон. Същото е и за движимите вещи на бълг. ЮЛ.
3.Вещноправен режим на българските граждани
Субекти на правото на собственост върху недвижими и движими вещи и ограничени вещни права. Основно се уреждат по закона по местонахождение на вещта.
Международноправни източници
Относно движимите вещи – ДВНЗИ – общ принцип – приложим е националният режим по местонахождение на вещта.
Придобивна давност
Проявява се в т.нар. подвижно стълкновение на закони.
Чл.5 от Крайовската спогодба – урежда вещноправните отношения и придобивната давност. Изтеклият срок се зачита, но изтича по новия придобивнодавностен срок /по-кратък е новият/. Чл. 86 ЗС, чл.7 /1/ ЗДС, ЧЛ.7 /1/ ЗОбС.