32. Разрешителен режим на чуждестранни инвестиции в България

Всяка държава има право да ограничава стопанската изява на чуждестранни лица на територията си във вид на забрани чрез рестриктивно законодателство, въвеждането на лицензионни режими.
Недговорни международни актове – резолюция 2831 от 74 г. на ОС на ООН – с нея се приема Хартата за икономически права и задължения на държавите.
Приложение има и резолюция 3021 от 72 г. и Декларация за неотменимия държавен суверенитет върху природните богатства и стопанска дейност.
Тези актове съдържат задължения за държавите, които са ги приели да въвеждат във вътрешната си нормативна уредба текстове, уреждащи стопанската дейност на чуждестранните субекти и признаване правото на държавите да въвеждат ограничения върху тази дейност.
Основна правна форма на право на държавата е разрешителният режим за инвестициите и стопанската дейност на чуждестранни лица.Тези режими се оказват врата за корупцията в практиката.
България се присъединява към две многостранни конвенции – Наказателна конвенция върху корупцията, Конвенция за борба с подкупването на официални лица при международни търговски сделки.
При изграждането на инвестиционен имидж на държава, която се нуждае от инвестиции, се счита, че множеството режими подронват този имидж. Ето защо държавите, които искан да мат инвестиции, се стремят да ограничат тези разрешителни инвестиционни режими.
България има около 400 режима във всички сфери на стоп.дейност.
Българска правна уредба
Закон за чуждестранните инвестиции – чл.24.
Чуждестранно лице трябва да получи разрешение от МС, за да придобие право на собственост и друго вещно право, ако недвижимите имоти са в гранични зони или др. региони, които са определени от МС и са свързани с отбраната и сигурността на България.
Субекти на този режим са всички чуждестранни лица /ФЛ и ЮЛ/. Субекти са и дружествата с чуждестранно участие без оглед размера на участието.
За разрешение се подава писмена молба чрез Агенцията за чуждестранни инвестиции до МС. Трябва да се получи отговор в 45-дневен срок. Отказът се атакува по ЗАП.
Други режими са свързани с банковата и застрахователната дейност:
Закон за банките – органът, който издава разрешение, е УС на БНБ – ако чуждестранното лице желае да извършва самостоятелно чрез клон банкова дейност и ако участва като акционер в банка.
Закон за застраховките – чуждестранното лице може да иска лицензия за извършване на застрахователна дейност или участие в местни застрахователни дружества, само ако българския застраховател в страната на чуждестранното лице има същите права – стриктна взаимност.
Молба се подава чрез Агенцията за застрахователен надзор до Националния съвет по застраховането. Отговорът е в 60-дневен срок. Може да се обжалва по ЗАП.