31. Помирителни процедури.

Когато възникне спор между 2 или повече държави, тези държави трябва да пристъпят към размяна на позиции – всяка да си каже становището по проблема и евентуалното решение, което предлагат.
Помирителните процедури са уредени в Конвенцията. Първо е важно съгласието на страните да приложат такава процедура – това става с уведомления между страните по спора. Прави се искане го ген.секретар на ООН за искане на помирители. Там има списък на лица-специалисти. Избира се Помирителна комисия от 8 души – по 4, посочени от страна. При срещата се посочват по 2-ма от страна, като по един е от конкретната държава. Избира се председател на комисията, което прави 4 + 1 души, като председателя не може да е от държава по спора, неутрален е. Тази комисия прави становище за решаване на спора. Когато на финала се събере комисията с представителите на двете страни може и да възникнат нови искания, но идеята е че становището на комисията да бъде прието от спорещите – комисията не предлага решение, а им предлага приятелско разбирателство, без да излиза с решение. Подписва се протокол между страните, с който се разрешава спора. Препоръките на комисията са една удобна форма за постигане на успех в тази помирителна процедура.

Друг вариант е – когато се съберат комисията и спорещите страни – след изслушване комисията да направи доклад, който се изпраща на ген.секретар и той го изпраща на двете страни. Доклада съдържа изводи и препоръки.
Помирителната процедура се прекратява след достигнато съгласие между страните по спора. Ако една от страните отхвърли доклада или предложението, то отново се сезира ген.секретар, който в 3 мес. срок трябва да вземе решение как да се процедира по-натам в тези отношения между спорещите.
При всички случаи, обаче, помирителната комисия не дава решение, а становище, гледище.

Ако и при този вариант не се достигне до решаване на спора – следва арбитраж или съд. Но няма условия да се следва тази последователност на мерките.