2. Еволюция /развитие/ на морското право.

Началото е поставено още с развитието на отношенията между държавите, в конкретните исторически условия и спрямо интереса на народите към морето. В началото морските води са се използвали за добив на риба, след това – транспортна връзка, развива се търговията. В един по-късен етап се зараждат претенциите на държавите за контрол на режима в моретата. Следва етапа на научните открития и прогреса на технологиите. Става дума за тези нови технологии, които позволяват да се използват в по-голяма степен ресурсите на океана, да се разработва морското дъно.

През 17-18 век е започнало да се говори за свободата на откритото море; обосновки дали морето е обща вещ или ничия и различни теории за режима на морските води.

Основната теория е разработена от Гроци – холандски юрист. По време на Хагските конференции също се постига съществен напредък.

След втората световна война – т.нар. прокламация на Труман като вид поведение на САЩ – право на ползване на ресурсите, които се намират покрай бреговете на САЩ. Възползвайки се от тази прокламация, започват претенции на държавите от Южна Америка за използване на богатствата и риболова около бреговете си.
Със своята дейност Комисията на ООН създава редица текстове, свързана с морското право и на специална конференция на ООН по Морско право през ‘58г. и се провежда на брега на Женевското езеро. Не е била успешна. По-късно се свиква следваща конференция през ’67. И трета – през ‘73г.
През ’82 е приета Конвенцията на ООН по Морско право.
Има споразумение за прилагане на част 11 от Конвенцията, която засяга морското дъно и неговите недра.
Има и специализирани договори по морско право, не е само Конвенцията.
Международния морски комитет – в Брюкел.
Международна морска организация – ИМО, създадена през ‘48г. към ООН. Учредителният й договор се нар. Конвенция. Седалище в Лондон. Интересно за тази организация е, че е инициатор на почти всички конвенции по морско право.