28. Вещни отношения на чужди лица, ЮЛ, международни организации в българското частно право

Има три големи групи отношения, които се включват във вещните отношения с международен елемент.
-Вещни отношения на чужди държави, ЮЛ, международни организации, чужденци и бежанци в България
-Вещни отношения на българската държава, бълг. ЮЛ, неперсонифицирани правни образувания и български граждани в чужбина
-Вещноправни аспекти на чуждестранни инвестиции у нас и на български инвестиции в чужбина.
Уредба: вътрешноправни източници и международноправни.
Първата група отношения са уредени главно от вътрешноправна уредба.
Методи за правна уредба – преимуществено приложение има прекият материален метод за уреждане на отношенията. Уредбата е императивна, повелителна.
Във втората група има и императивни, и диспозитивни норми.
Вещноправен режим на чуждите държави у нас
Източници: К, Закона за собствеността, Закона за държавната собственост /субсидиарно/, З за собствеността и ползването на земеделските земи, З за възстановяване на собствеността върху горите и земите горски фонд, Закон за чуждестранните инвестиции, Закон за концесиите, Закон за подземните богатства.
Някои подзаконови актове – Устройствен правилник на изпълнителната агенция за дипломатически имоти в страната.
Чуждите държави могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи на територията на България.
1.Право на собственост на чужди държави
-Недвижими вещи, земя – чужда държава може да има право на собственост върху земя у нас, най-вече за дипломатически нужди – чл.29 /4/ ЗС. Чл.29 /5/ - забранява се само наследяването като придобивен способ, т.е. всички останали способи /покупко-продажба, замяна, дарение, възстановяване/ са допустими.
Чуждите държави не могат да придобиват земи, които са изключителна собственост на бълг.държава – подземни богатства, паркове и др.
Чл.18 /1/ К – не може да е универсален правоприемник на недвижими имоти.
Придобиване – чл.29 /4/ ЗС – по закон, по международен договор, с акт на МС. Най-често по силата на двустранни международни договори на базата на взаимност – това са договори за установяване на дипломатически отношения. Агенцията за дипломатически имоти в България осъществява тази дейност – как ще се строи и т.н.
-България придобива собственост върху земя по З за държ.собственост – чуждата държава придобива право на собственост, ако това е регламентирано със закон, международен договор, решение на МС.
Чл.17 /4/ К – режимът на собственост на България се урежда със закон по чл.29 /4/, за чуждите държави и с подзаконов акт, което е недостатък, защото това е един нестабилен нормативен акт и е в противоречие с международното право и българската К.
Закон за чуждестранните инвестиции – отчуждаването на имоти на чуждестранни лица става само със закон, следователно би трябвало и придобиването да е същото, т.е. режимът на собственост на чуждата държава в България трябва да бъде само законов.
-Земеделска земя – чл.3 /3/ З за собствеността и ползването на земеделските земи.Чуждите държави не могат да придобиват такава собственост в България – абсолютна пряка императивна забрана.
-Същото важи за земи и гори от горския фонд.
-Сгради, жилища – чужди държави могат да придобиват по чл. 29/4/ ЗС – чрез закон, международен договор и акт на МС
-Движими вещи – лекс сите – чуждите държави могат придобиват собственост върху движими вещи в България при условия и по реда, предвиден в бълг. законодателство. Има ограничения за някои вещи, които те трябва да спазват. Статусът на движимите вещи се определя от закона на държавата по местонахождението им.
Кораби и самолети – по чл. 13,14 КТМ и Закона за гражданското въздухоплаване. Правният им статус се определя от Закона на държавата, под чието знаме са. Чуждите държави могат да ги придобиват, като формата на договора се определя от местосключването, т.е. у нас в писмена форма.
2.Право на ползване, строеж , надстрояване, сервитути
Чуждите държави могат да бъдат субекти не тези права при условия и ред на бълг.право за движими и недвижими вещи.
Вещноправен режим на международните организации
Чл.29 /4/ ЗС – изрично посочва, че мужд.организации може да придобиват право на собственост върху земя, сгради и други вещни права по силата на закон, подзаконов акт на МС ; за чуждестранни ЮЛ – Закон за чуждестранните инвестиции.
Чл.5 /1/, т.1 – ЮЛ, което не е регистрирано в България, чуждестранно ЮЛ и чуждестранно неперсонифицирано дружество /трябва да са регистрирани в чужбина/ могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи в България.
-Право на собственост върху недвижими имоти
Земята – чл.22 /1/ К – чужди ЮЛ не могат да придобиват земя у нас освен чрез наследяване по закон.Може да инвестират в България, но не може да са собственици на земя. България е кандидат-член на ЕС –тази забрана трябва да отпадне – има консенсус в парламента за промяна.
Заобикаляне – регистрират се тук /Шел, Метро/, но капиталът е 100% чужд. Чрез местното лице управлява собствеността тук.
Земеделски земи – чл.3 /3/ З за собствеността и ползването на земеделските земи – намята право да придобиват, повтаря се забраната на К. Гори, земи от горския фонд – същото.
Сгради, жилища – ЮЛ могат да придобиват право на собственост върху сгради у нас. По всички придобивни способи, с изключение на наследяване по закон.
-Право на собственост върху движими вещи
ЮЛ могат при условия и по ред в нашия закон да придобиват право на собственост върху движими вещи – действие на националния режим. Трябва да се съобразяват с ограниченията и за местните ЮЛ.
-Други вещни права
Чл.22 К – ЧЮЛ могат да придобиват право на ползване/строеж и др./ върху недвижими и движими вещи.
Чл.29 /3/ ЗС
Закон за арендата в земеделието, арендни договори.