26. Представителство в Международното частно право

Ползваме дефиниция от гражданското право, липсва самостоятелна дефиниция.
Уредбата е разпръсната – вътрешни и международни източници.Тя е стълкновителна. За П на ЮЛ няма генерална норма, но може да се направи извод от чл.282 ТЗ –начинът за П се определя от закона на държавата по месторегистрацията. Ако дружеството е регистрирано в различни държави – П се определя по седалището. Привръзката закон по седалището е изпълнена и по отношение на ЮЛНЦ – чл.51 ЗЮЛНЦ.
Два вида представителство:І
-Договорно
-Законово
В МЧП има и специфични форми на представителство:
-Представителство по индустриалната собственост
-Институционално търговско представителство
-Консулско представителство
1.Законово – въвежда се от закона с оглед правната сигурност В МЧП то е уредено във вътрешни и международноправни източници.
-Представителство на ЮЛ /основно търговско дружество/. Чл.282 /1/ ТЗ – меродавен е законът по месторегистрацията – стълкновителна разпоредба. Същото важи и за клоновете. Критерият е възприет и в договора за взаимно насърчаване и инвестиране.
Друг критерий за ЮЛ – право на държавата по седалището – за представителство на ЮЛ с нестопанска цел – чл.51 ЗЮЛНЦ.
Представителство на търговско дружество по седалището важи и когато то се представлява в други държави – чл.282 ТЗ. Същото е и за клоновете на ЮЛ с нестопанска цел – чл.52 ЗЮЛНЦ. Този критерий е алтернативен на регистрирания в закона за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.
-Представителство на деца от техните родители. Уредбата е вътрешноправна – СК – чл.137 – съобразно отечествения закон на детето.
Ако двамата родители са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен от отечествения закон на детето – прилага се законът на двамата родители.
-Представителство на осиновени от техни осиновители – чл.136 СК.
Има диференциране : при осиновяване меродавен е отечественият закон на осиновителя ; при прекратяване – отечественият закон на осиновения.
-Представителство на поднастойни/подопечни от техни попечители – чл.138 СК. Меродавен е отечественият закон на лицата, поставени по настойничество/попечителство.
Международноправни източници в тази материя
-Договори за правна помощ
Не боравят с термини като отечествен закон, а Закон на държавата-съдоговорителка, чийто гражданин е.
2. Договорно /доброволно/ представителство
Правопораждащият ЮФ е упълномощаването.
Възниква по силата на едностранна правна сделка /упълномощаване/ или договор, клауза от който е упълномощаването. Уредбата е основно във вътрешноправни източници ; също и международни.Уредбата е стълкновителна. Няма генерално правило, изводът се прави от чл.283 ТЗ - договорът за търговско представителство се урежда се от закона на държавата, където представителят осъществява своята дейност, без оглед на това къде е сключен договорът – един договор се регламентира от държавата, където той е бил сключен. Но тук – по закона, където лицето изпълнява задължението си.
3.Местни представителства по индустриалната собственост
Законът въвежда задължение за упълномощаване.
Чл.3 /2/ от Закона за патентите – чуждестранният заявител е длъжен да упълномощи местен представител – това е специфично доброволно представителство, при което законът поставя задължение лицето да встъпи в такова задължение, за действа пред нашето Патентно ведомство.
Чужденците могат да използват всички фигури на представителство по закона – помощник, пълномощник и т.н.
Особени форми на представителство
Не са нито към законовото, нито към договорното.
-Институционализирано търговско представителство
Международен източник – договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.
Във вътрешни източници – Закон за банките.
Закон за чуждестранните инвестиции – чл.6 – субекти, които се регистрират за извършване на стопанска дейност по техния личен закон, могат да открият у нас институционализирано търговско представителство. То не е ЮЛ и не може да извършва търговски сделки у нас с изключение на две сделки:
-търговско представителство
-посредничество.
Фигурата възниква с решение на управителния орган на чуждестранния принципал. По начин на възникване наподобява законовото представителство. Тази структура е част от дружеството, но регистрирана у нас. Наред с това решение управителният орган упълномощава нейно лице у нас, което да регистрира това представителство и да представлява чуждия инвеститор – по това прилича на доброволното представителство. Заедно с пълномощието се сключва и договор между фирмата в чужбина и представителя. Регистрира се в регистъра на българската търговско-промишлена палата. В 14-дневен срок представителят е длъжен да представи в БНБ препис, за да се впише и в регистъра на БНБ.
Всички сделки, сключвани от търговското представителство, се подчиняват на националния ни режим.
Обикновено се регистрират в държави с бизнесклимат на риск. Проучва се местният пазар, установяване на контакта, клиентела и после се трансформира в клон.
4.Консулско представителство
По начина на възникване прилича на зоконовото представителство, по начина на прекратяване – на договорното.
Възниква по силата на консулска конвенция, която задължава консула да представлява граждани и ЮЛ на изпращащата държава в приемащата държава при условие, че те не са в състояние сами да защитават своите интереси.
Най-често при откриване на наследство – докато се конституира наследникът, интересите му се защитават от консула.Възниква като законово представителство по силата на правна норма. Прекратява се, когато представляваните лица приемат сами защитата или упълномощят други субекти. Следователно прекратява се като доброволно представителство.