23. Положение на държавата и международните организации в българското МЧП

Държавата е специфичен субект на МЧП.Тя е единственият субект, който е носител на суверенитет и произтичащия от него държавен имунитет.Държавата е неподсъдна на чуждестранен съд.Няма държави с ограничен суверенитет, защото тогава Д изчезва като субект.Затова за да встъпи в частни отношения, трябва да се ограници държавният имунитет.
1.Съдебен имунитет.
2.Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения -несеквестируемост на държавно имущество в чужбина.
3.Имунитет срещу принудително изпълнение върху вещи-държавна собственост.Имуществената равнопоставеност означава, че всяка отговаря със своето имущество. Това ограничаване става чрез доброволно волеизявление на самата Д – със закон.
Имунитетът е в два аспекта:
-Абсолютен – никъде суверенитетът не може да се ограничава, ако държавата не го пожелае.
-Функционален – съвременна концепция – по отношение на определени вещи по решение на държавата тя има пълен имунитет, а за други няма.
Държавата е необходимо да ограничи суверенитета си по предвиден в закон начин, за да се изравни с останалите частноправни субекти. Ограничението става с държавновластнически акт, в който е изразена волята на държавата да ограничи/снеме имунитета си.
1.Ограничение на съдебен имунитет
Липсва изрична норма. Чл.8 ГПК – случаите, по които бълг.Д може да съди друга Д.Следователно щом съдебният имунитет може да бъде ограничен в България, България изразява мълчаливо съгласие това да стане с бълг.държава и в чужбина, ако:
-Българската държава е ищец в чужд съд
-Делото в чужбина има за предмет бълг.държавно предприятие
-Делото в чужбина има за предмет недвижими имоти на бълг.държава в чужбина.
2.Несеквестируемост на имуществото
С нормативен акт държавата отделя част от имуществото си, прави го секвестируемо и го включва в гражданския международен оборот.
Нормативни актове: Закон за държ.събственост ; Закон за образуване на ТД с държ.имущество – части от това дружество се апортира в ТД, с което то участва в международния оборот ; Наредба за регистрация и контрол на задгранични дружества с държавно участие – 94 г.
3.Недопускане на принудително изпълнение по чуждестранно съдебно решение на наша територия.
Държавата по чл.303 ГПК допуска това в определени случаи – то може да се изпълни принудително при сключен договор с държавите, чието съдебно решение ще се изпълни и това изпълнение да става в условията на взаимност /договорна и стриктно/. Има два международни договора:
Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрени вреди – чл.12 /1/ допуска всяка държава съдоговорителка може да признае и изпълни съдебно решение на друга държава в областта на ядрената политика, ако това решене не нарушава основни принципи на правосъдие или е постановено в нарушение на процесуални правила.
Нюйоркска конвенция за признаване на чуждестранни арбитражни решения и Московска конвенция за арбитражни решения по дела от международния икономически сектор.
Чл.306 ГПК – поставя граница, до която може да се ограничи имунитетът. Бълг.държава проверява дали чуждото решение не нарушава обществения ред.
Чл.307 ГПК – допълнителни конкретни предели на ограничението: 1.висящ спор пред бълг.съд 2.ВП върху имоти в България 3.ако се доказва от ответника от бълг.страна, че не е редовно призован, ако се докаже, че чуждестранен съд се е произнесъл в условия на процесуално заобикаляне на нашия съд 4.forum chopping 5.решението е нищожно според закона на страната, в която е постановено
Международни организации
Те са основни субекти на МПП. Могат да участват и в частни отношения с международен елемент.
Те са два вида:
-Персонифицирани организации – техният статус се определя подобно на статуса на ЮЛ. Уредбата на правния им статус е стълкновителна. При връзката е лекс сосиетатис. Статусът им се определя и от учредителния им акт – международен договор. Налице е комбинация между стълкновителна уредба и материална уредба в межд.договор /учредит.акт/.
-Неперсонифицирани организации
Правният статус се определя от Закона за поданството им, но е меродавен и учредителният акт.
Неперсонифициран – считат се за ЮЛ – правният статус зависи от формата им.