22. Споразумението за района.

То допълва част 11 от Конвенцията по морско право. То е неотменна част от самата конвенция. Не може държава да бъде страна по споразумението ,ако не е страна по Конвенцията. България ратифицира и конвенцията, и споразумението през ‘96г.
В споразумението се говори за това, че трябва развитие на икономиките, техническите иновации, научната дейност и т.н. То преутвържава текстове на конвенцията. Има и приложение към споразумението – това са технико-финансовите параметри – в района ще работят тези институции, които са определени в Конвенцията, най-вече се засяга финансирането на дейностите в района, разходите.
В приложението има раздел за разходите – специален фонд, който контролира дейността в района; допускат се и други органи, освен този, които е основен – може помощни звена да се създават.
Решенията на институциите, които отговарят за района, се вземат чрез консенсус. Това е възприетата правна технология от самата Конвенция. Само в краен случай – при разминаване на мненията – преминава се към гласуване, допуска се при деликатни неща – по отношение на големи финансови средства и подобни теми.-----------------------
В приложението е говори и са това, че при конкурси и търгове – трябва да са явни, открити, да се дава гласност, да участват колкото се може повече компании и спечелилият инвеститор предлага план , който се разглежда на международен ОВОС.
Друг раздел в споразумението е посветен на това, че може да се ревизира самата дейност в района – предлага се гъвкавост за ревизиране на взети решения.
Има и раздел за технологиите.

Производствен орган – политиката е да почива на разумните икономически и стопански принципи.
Икономическата помощ – ангажиране на развитите държави към развиващите се – специален фонд – разпределя се към развиващите се.
Има и раздел за това какви договорни клаузи могат да се сключват за района. В този раздел се посочват какви фирми, за какви услуги, без бюрократични пречки, схеми на облагане, да не се укрива данъци.