22. Правен статус на субектите на МЧП. Правен статус на физическите лица

Основен субект на частноправните отношения са гражданите ФЛ/. Статутът се определя по формулата lex personalis. Включва: правоспособност, дееспособност, правна индивидуализация. Първите два са известни от ГП, тук се ползват наготово.Други субекти – ЮЛ, неперсонифицирани образувания, държавите, международните организации.
Правната уредба на ФЛ е предимно стълкновителна. Формулата на привързване е лекс персоналис. Бълг.гражданин живее в Гърция- личният му закон е отечественият /бълг./ закон.
1.Правоспособност – възниква с раждането. Всяко лице се счита за правоспособноот всяка национална правна система. За българските граждани правоспособността се определя съгласно техният отечествен закон – чл. 26 К.
В държавите от ангосаксонската правна система се приема принципът на местожителството. Прилагат се много точни критерии къде е местожителството.
Начини за ограничаване на правоспособността в МЧП
-Ограничения, свързани с прилагането на националния режим – чужденците имат тези права, които имат и българските граждани. Следователно чужденец може у нас да бъда лишен от права, които се предоставят в родината му по неговото право.
-Разпоредби на обществения ред – чл.22 К – текст относно невъзможността чужденците да заемат определени длъжностни.
В българското МЧП тези въпроси са уредени в договорите за правна помощ /относно смъртта или безвестното отсъствие/.
Кой е компетентният орган, който може да обяви, смърт, отсъствие на чужденец у нас и кое МП ще се прилага.
Компетентният орган у нас е съдът, когато чужденецът има местожителство у нас. Всички заинтересовани лица могат да сезират съда, т.е. трябва да имат правен интерес съобразно българското право.
Съответно български гражданин в чужбина може да бъде обявен за починал от чуждия съд. Съдът следва да се позове на личния закон на лицето, което ще се обявява за починал/отсъстващ.
2.Дееспособност
Регламентирана е със стълкновителни норми.Има няколко вида дееспособност и тук личният закон е меродавен /закон на гражданството ; закон на местожителството/. Първо настъпва трудовата, после брачната, общата дееспособност. Търговската настъпва при вписване в търговския регистър. Формулите на привързване са различни. Трудовата се преценява или по личния закон, или по закона на местополагането на труда. Брачната по личния закон. Ако обаче той е несъвместим с императивна уредба на местния закон, те трябва да се спазят /норми от обществения ред/ Търговската се преценява според закона по месторегистрацията.
1.Обща гражданска дееспособност – на 18 г.
Принципът, че дееспособността се определя от личния закон има две изключения: 1.за сключване на обикновени сделки за задоволяване на всекидневни нужди – според закона на местосключване на сделката 2.При злоупотреба с недееспособност - относно чужденците възниква възможност за злоупотреба с недееспособност от страна на чужденеца. В тази връзка делото “Лизарди” – купува бижута на кредит, но е недееспособен. Според съда, ако лицето е дееспособно съобразно правото на държавата по местосключване, неговият контрахент е добросъвестен и сделката отговаря на изискванията на Закона по местосключване, то тази сделка обвързва страните. Това е т.нар. противодействие срещу злоупотреба с недееспособност. Това решение е основно за разработване на нормативни актове – Римската конвенция и в БМЧП /чл.563 ТЗ/.
2.Брачна дееспособност – 18 г., по изключение 16 г. На чужденеца – по неговия закон. Ако тази възраст е в противоречие с българския закон, тогава личният му закон няма да може да се приложи по съображение за обществен ред.
3.Търговска дееспособност – когато търговецът се регистрира. Съобразява се със Закона по месторегистрацията – чл.281 ТЗ.
4.Трудова дееспособност – 18 г.
Приложение намират конвенциите на МОТ. Има хипотези, когато не се прилагат тези принципи. Злоупотреба – преценява се по Lex loci actus ; за дребни сделки за задоволяване на лични нужди по lex loci actus.
Ограничаване на деспособността
-Поставяне под запрещение
В МЧП източниците за тази материя са договорите за правна помощ. Кога българският закон ще постави под запрещение чужденец и по кой закон?
Ако има установено постоянно местожителство, по искане на заинтересувани лица и ако основанието съществува и в правото на съда /напр.разточителството не е основание по нашия закон/.
Правна индивидуализация на ФЛ
ФЛ се индивидуализират чрез името и гражданството и други факти, отразени в актовете за гражданско състояние – за раждане, за брак и за смърт. Приложим е личният закон.За бълг.граждани меродавен е отечественият закон, т.е. където и да се намират те за тях действа бълг.закон. Напр.дете се роди в САЩ – бълг. и америк.гражданин – положително стълкновение.
1.Име – основен индивидуализиращ белег. Когато се пита кой е приложимият закон, в никакъв случай да не се отговаря с конкретен нормативен акт. Като отговор се очаква формула за привързване /напр. у нас е отечественият/. В МЧП меродавен е личният закон /отечественият закон за България/. Името се определя съобразно Законът за гражданска регистрация.
Признава ли се у нас име, придобито по Закон за местожителството /емиграция/. Напр. ражда се дете от българи в САЩ Какво ще е името му? Чл.16 ЗГР.
Когато имената са насилствено променени, връщат се по бързата процедура.
Извод: името се определя от отечествения закон, независимо къде се намираме.
2.Местожителство
Има случаи, когато местожителството замества гражданството.Чл. 140, 141 СК – лицата апатриди и бипатриди / с две и повече гражданства/ - важи закона по последното местожителство.
3.Акт за раждане/брак/смърт
Това са допълнителни белези спрямо основния /името/. Кой е компетентният орган, който съставя акта на бълг.гражданин в чужбина и на чужденец у нас? И в каква форма?
Отговор – договорът за правна помощ и наши закони.
За бълг.гражданин в чужбина актът се съставя от бълг.длъжностно лице по гражданско състояние, ако местният закон допуска консулски брак ; от капитан на кораб в открито море ; местно длъжностно лице по гражданско състояние – форма по техния закон. В първите два случая формата е тази предписана от нашия закон.
Коста Рика – брак пред свещеник. У нас не се признава религиозният брак – чл.129 СК. Ако бракът е сключен по форма, валидна за местния закон, важи и у нас. Трябва да им се издаде удостоверение за брак от общината тук.
Акт за раждане на бълг. лица в чужбина – същите закони. Роден във френски самолет – французин е.Ако актът се състави от чуждо длъжностно лице, този акт може да се регистрира в консулството, за да улесни издаването му в България.
Акт за смърт – същата процедура.
Български гражданин във военни части в чужбина – командирът е длъжностното лице по гражд.състояние.
Чужденец в България може да получи акт от: наше длъжностно лице, капитан на български кораб, техният консулски представител.
Двама чужденци не могат да сключат брак пред наш консул в чужбина – чл.131 /38 СК.