21. Стълкновение на закони

Под стълкновение на закони се разбира стълкновение на норми на МЧП на държави, които са засегнати от едно и също частно отношение с международен елемент. Същността на стълкновението на законите се състои в това, че тези норми уреждат отношението, като уредбата е или противоположна, или несъвпадаща.
Предпоставката за стълкновение на законите е наличие на уредба в двете/повечето държави, засегнати от това отношение. Т.е. ако в една държава липсва уредба, стълкновение няма да възникне.
Нормите на МЧП на държавите, засегнати от отношението съдържат уредба, която е противоположна или е чувствително несъвпадаща една с друга.
Могат да се стълкновяват преки норми, могат и материални норми в другата – стълкновителни норми ; 2 стълкновителни норми.
Когато се стълкновяват две материални норми, веднага се констатира стълкновението.
Когато се стълкновяват материална норма и стълкновителна норма, трябва да развърнем стълкновителната норма- това е потенциално стълкновение. Едва след като достигнем до материалната правна норма, към която е препращането, може да се прецени дали има стълкновение – това е ефективно стълкновение.
Всичко зависи от конкретните случаи – дали потенциалното стълкновение ще се развърне в ефективно стълкновение или не.
Видове стълкновения
1.Положително/отрицателно – когато в двете засегнати държави уредбата е чрез отпращащи ПН и те насочват към различни правни системи и крайната уредба е различна.Брак между лица, едното от които е български гражданин – приложимо е бълг.право. Кагота се насочва към вътрешното право на тази държава, стълкновението на законите е положително.
Отрицателно – когато всяка система на МЧП отпраща към чуждо право. Системата се “дезинтересира” от своите ПН. Трябва да се види дали материалните ПН, към които се препраща са несъвпадащи и евентуални дали ще се стигне до ефективно стълкновение на законите.
2.Абсолютно – никакви предишни, настоящи или бъдещи моменти в развитието на отношението не влияят върху стълкновението на законите.
3.Относително – промяната във ФС може да промени стълкновението.
4.Скрито – има конфликт на квалификации. Един и същи институт има различно проявление в различни правни системи.В различните правни системи се дават различни понятия – напр. в Саудитска Арабия също се регламентира институтът на брака, но има съществени различия – там е договор за покупка, при който жената става собственост на мъжа, който плаща определена сума. У нас – доброволен съюз между мъжа и жената.
5.Подвижно – когато върху една и съща географска територия се смесват суверенитетите на две държави. Напр. /Добруджа/ - до 1940 г. е била румънски суверенитет, а след това български. Изместват се суверенитетите. Въпросът е коя е меродавната правна система? Крайовската спогодба от 1940 г. урежда отношението- меродавна е бълг.правна система. Режимът на собственост се запазва, от влизане в сила на спогодбата действа бълг.система.При доизтичане на погасителна давност действа бълг.система. При движими вещи е налице подвижно стълкновение на законите – напр.придобивна давност за автомобили запозва в друга държава, а продължава в България. Доизтича срокът по бълг.закон.
Способи за преодоляване на стълкновението
-Уеднаквяване на вътрешните норми – ниско ефективен.
-По международноправен път – сключване на двустранни и многостранни договори.
Най-ефективният способ е:
-Многостранно международно уеднаквяване на уредбата. Няма разлика в правните уредби и няма да се стигне до стълкновение.