2. Функции на Международното частно право

Три становища:
1.Според авторите-традиционалисти – правото на всяка една държава /Д/ има териториално действие. Понякога обаче развитието на отношението налага да се признае и извънтериториално действие – при частноправни отношения с междунар. елемент. Тогава на помощ идва МЧП. Неговата функция е да установи извънтериториалното действие на националните закони.
Друга разновидност на това виждане е , че в никакъв случай правните норми не могат да имат извънтериториално действие, но може да се допусне в чужбина да се зачетат правата на чуждия правов ред и как ще стане това пак се определя от МЧП. Проф.Бийл е автор на концепцията за придобитите права. Според него нормите на МЧП имат функция да признават права, придобити по чуждестранен закон.
У нас - по принцип чуждият закон не се прилага, но се признава придобитото право – чл.11 КТр.
2.Втората голяма група становища – становища за колизионната функция на МЧП. Те разчупват традиционното виждане, че законите не могат да имат екстериториално действие. Те допускат такова действие. Въпросът е кой да е този закон. Според колизионистите именно това е функцията на МЧП – да отговори от коя правна система да се вземат нормите, които да регулират частните отношения с международен елемент. Така те дават отговор на колизионния въпрос.
Извод: МЧП има един-единствен метод за нормативно въздействие върху частните отношения с международен елемент – това е колизионния /стълкновителния/ метод. И второ – МЧП има само един-единствен вид норми – колизионните, които имат само спомагателен и технически характер. Нейни привърженици у нас –проф.А.Ангелов,проф.Ж.Сталев.
Тази концепция започва да ерозира от началото на 20 век, сега е преодоляна и е заместена от третата.
3.Друга концепции е за регулативната функция на МЧП, т.е. МЧП като регулатор на частни отношения с международен елемент.
Проф. Поповилиев налага становището, че в МЧП има два вида норми – колизионни и такива, които игнорират която и да е правна система, доколкото самите те дават уредба, т.нар. матариални норми на МЧП. Следователно функцията на МЧП освен преодоляването на стълкновението на законите е и регулиране по същество на частните отношения с международен елемент.
Това регулиране се извършва на основа на два метода:
А/Материалноправен метод
Б/Стълкновителен метод /метод на отпращането/. Следователно в МЧП съществуват два вида норми – материални и стълкновителни. Значи МЧП не само препраща, но и самото то регулира. Тази теза е доразвита от проф. Вл. Кутиков.
Като цяло: МЧП е регулатор на отношения, а не бюро “Справки” за правни норми.Регулира по същество – чрез т.нар. преки норми ; регулира чрез препращане – с т.нар. колизионни /стълкновителни/ норми.