16. Механизъм на действие на стълкновителните правни норми

Когато стълкновителна правна норма насочи посредством общата си привръзка към националната правна система /отечественият закон, Законът по местоизпълнение/ пред правоприлагащия орган възниква въпроса какво следва да се разбира под отечествен закон, Закон по местоизпълнение в конкретния случай. Отговорът зависи от фактите за конкретния казус.
Ако се констатира, че под отечествен закон следва да се разбира вътрешното право на съответната държава, тогава той просто извършва процедурата по развръщането.
Възможно е правоприлагащият орган да направи различен извод – че отечественият закон или законът по месторегистрацията са равни на цялото право на държавата в това число и нейното МЧП. При по-нататъшно тълкуване може да се констатира, че в МЧП на тази държава вътрешното отношение е уредено основно по стълкновителна ПН. Тогава правоприлагащият орган се изправя пред основна предпоставка да използва механизма на препращането.
Препращането изисква няколко държави да са засегнати от едно и също частно отношение с международен елемент, а това отношение е уредено в правните системи на засегнатите страни посредством двустранни стълкновителни норми. Трябва да има две стълкновителни норми – в нашата правна система и в чуждата. Чл. 563 /1/ ТЗ.
Видове препращане
Накъде може да насочи втората стълкновителна норма? Тя може да върне обратно към правото на първата държава. Това е препращане от първа степен /връщане/. То винаги е към вътрешното право.
Друга възможност е тази стълкновителна норма да насочва към правото на трета или четвърта държава. Това е препращане от втора степен /същинско препращане/. То може да съществува в няколко предварианта:
-когато стълкновителната норма на втората държава насочва към вътрешното право на трета държава това означава просто еднократно препращане
-когато стълкновителната норма на втората държава се насочва към стълкновителна норма на трета държава, която от своя страна насочва към вътрешното право на тази трета държава - възприемано еднократно препращане.
-когато двустранна стълкновителна норма на трета държава насочва към стълкновителната норма на четвърта държава е двойно тотално препращане. Познато в английските съдилища като “концепцията на чуждестранния съд”.
Крайната цел е да се достигне до една материална правна норма, с което първата стълкновителна норма ще се съчетае и ще се развърне.
Ние възприемаме този механизъм казуистично – само за определена група отношения.
Чл.132, т.2,3 СК ; чл.38 81,2/ от Закона за междунар.търговски арбитраж.
Най-ясна е уредбата на чл.563 /1/ ТЗ.
Когато проследяваме тези стълкновителни норми, може да се окаже, че меродавно е правото на първата държава, т.е. правото на съда.