15. Квалификацията в Международното частно право

Това е мисловен процес на компетентния правоприлагащ орган – съд/арбитраж, същността на която се изразява в правен анализ, тълкуване и изясняване и има за предмет изясняване на правна ситуация, ПО, институтът на правото, правната норма, правното понятие или правния термини.
Институтите на правото и ПО с наричат правна ситуация.
Квалификацията се извършва от правоприлагащ орган – съд, абритраж или друга особена юрисдикция.
Първият предмет е правна ситуация, решаване на т.нар. предварителен въпрос – дали е МЧП, напр.транспортно, облигационно.
Най-често предмет на квалификацията са термините.
Видове квалификации
Основно деление:
Според способа, начина на извършването й
-1.Квалификация по закона на съда – лекс фори. Съдът извършва квалификация по критериите, които той черпи от своето право.
2.Квалификация според закона по същество – лекс кауза. Нашият закон трябва да извлече критерия от Закона по същество /напр.гръцкия/ Законът по същество е най-тясно свързан с ПО.
3.Автономна квалификация
Това е най-отдалечената квалификация от Закона по същество и от Закона на съда – тук съдът сам извлича критериите от тези два закона и квалификацията почива на един сравнителен анализ. Изработва свои собствени автономни критерии. Сега тази квалификация е актуална в ЕС, но не и у нас.
Допълнителни деления:
В зависимост от нормативния източник, в който се съдържат критериите:
-законова квалификация – критериите са в закона екс леге
-договорна квалификация – екс конвенционе – ако критериите са в международни договори /договори за правна помощ, Консулски конвенции, многостранни межд.договори/.
Когато предмет на квалификацията са правните норми:
-ако е материална правна норма, квалификацията е по закона на съда
-ако е стълкновителна норма, преди развръщането й квалификацията се извършва по Закона на съда, а след развръщането й с извършва смесено – по Закона на съда плюс Закона по същество.
Взаимствана квалификация – един нормативен акт използва дадено понятие, без да го квалифицира, а вместо това с отпращаща или бланкетна правна норма насочва към друг източник, където квалификацията е дадена непосредствено.
В зависимост от източника между който се взаимства:
-между два международни източника
-международен източник взаимства от вътрешното право.
Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане боравят с понятието недвижимости, но не ги определят, а насочват към Закона на държавите, които ги определят.
-между два вътрешноправни източника – Наредба за износ и внос на валутни ценности – насочва към валутния закон за понятията валутни ценности, защото самата Наредба не ги квалифицира.