13. Формули на привързване

Това е привръзката на двустранната стълкновителна норми. Формулите са въведени от старите италиански юристи – Бартолуд и Балдус.
В зависимост от обхвата на тяхното приложение са:
-основни, общи формули – прилагат се във всички дялове на МЧП, в основните дялове
-специални, особени формули – прилагат се за отделен дял, отделни групи частни отношения с международен елемент.
Основни формули – пет на брой:
1.За определяне правния статус на ФЛ като субекти на МЧП. Известна е като “личен закон” – lex personalis.Статусът на ФЛ се определя съгласно техния личен закон /на бълг.гражданин се определя от бълг.закон/.
Има две тълкувания:
-в континенталната правна система това е отечественият закон, законът на гражданството. Формулата е лекс патриа законът на гражданството/.Има две хипотези: 1.законът на кръвта – jus sanguinis /всеки се подчинява на обичая на племето, към което принадлежи,независимо къде се намира. За първи път е въведен в Наполеоновия кодекс. Чл.26 /1/ от българската К.
В англоамериканската правна система “личен закон” е равен на закона по местожителство = на lex domicilii /домисилии/. В основата му е законът на почвата, земята – jus soli.Щом даден народ живее на дадена територия, той е длъжен да се подчини на нейния закон.
2.За определяне правния статус на ЮЛ и неперсонифицираните образувания.
Lex societatis – закон на поданството на ЮЛ.
Правният им статус се определя:
-от Закона по седалището им – чл.282 /3/ ТЗ
-от закона на държавата по месторегистрацията им – чл.282 /2/ ТЗ и в договорите за закрила на инвестициите
-от мястото на стопанската дейност – Виенска конвенция за международна продажба на стоки и услуги за избягване на двойното данъчно облагане.
-на базата на контрола – поданството на ЮЛ съвпада с поданството на субектите, които упражняват контрол върху него.
3.За определяне правния статус на правните сделки, по-конкретно до тяхната форма.
Lex loci actus /лоци актус/ - равен е на Закона по местоизвършване/местосключване на правната сделка.
4.За определяне правния статус на вещите – Закон по местонахождение – статуса на недвижими вещи – lex situs /lex rei sitae /сите/.
За движими вещи има някои изключения:
-ако те са кораби/самолети, правният им статус се определя от закона на знамето, флага
-ако са вещи в движение-транспортирани, превозвани /res intransitu/ - от Закона на изпращача /превозвача/, получателя или от закона по ефективното им местонахождение
-ако са в патримониума на ЮЛ, което е в процес на ликвидация – от закона по поданството на ЮЛ
-ако са част от открито наследство, наследствена маса – прилагат се различни формули в зависимост от това къде е открито наследството. Ако е открито в държава, където се прилага единен подход, вещите не се разделят на недвижими и движими и се подчиняват на личния закон на наследодателя. В държави, където се прилага разделния подход, статусът на недвижимите вещи се определя от Закона за местонахождението. Статусът на движимите вещи се определя от последното местожителство на наследодателя към момента на смъртта.
5.Закон на съда, сезирания съд – Lex fori . Разбира се материалното право, което прилъгъ съдът. То може да е изрично избрано от страните, а ако липсва такава уговорка, практиката приема, че съдът следва да приложи своето право.